Решение № 7331 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2020 г.

Решение № 7331 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12490/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП София, подадена чрез юрск. Г., против решение № 5134/06.10.2020 г. по адм. дело № 6561/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за прогласяване нищожност на решение № 3046/17.06.2020 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 320/2020 г. по описа на същия съд. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите са развити в становище по съществото на спора. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски с оглед изхода от спора. Ответникът – Община Сливен, чрез процесуалния си представител експерт О., в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административен съд София - град е сезиран с иск за прогласяване нищожност на решение № 3046/17.06.2020 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 320/2020 г. по описа на същия съд. С обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК е допустим, но неоснователен. В мотивите си съдът е посочил установените в съдебната практика критерии за валидност на съдебните актове и е приел, че за да бъде обявено за нищожно едно решение е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или формата на акта. От извършената проверка е установил, че атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен орган, в пределите на неговата компетентност, в писмена форма, с безспорно авторство и подпис на съдията, който го е постановил. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, с който е бил сезиран е допустим, но неоснователен. С оглед преценката за допустимост, следва да се допълни, че съдебният акт, чиято нищожност се иска е постановен в производство по чл. 268 ДОПК и съгласно чл. 175, ал. 2 АПК във връзка с чл. 268, ал. 2 ДОПК не подлежи на инстанционен контрол, включително и по отношение на неговата валидност. Правилно съдът е приел, че посочените от ищеца пороци на съдебния акт не обосновават неговата нищожност. Съдебният акт е постановен в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено. В касационната жалба се навеждат доводи, които са били изложени и пред административния съд, който правилно е посочил, че са неотносими към въпроса за валидността на решението, а касаят правилността на съдебното решение (чиято нищожност се иска ). Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод в съответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Неоснователен е и доводът за невъзможно изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като обратно на твърденията на касатора същите са ясни и изпълними от публичния изпълнител. Решението, с което искът е отхвърлен като неоснователен се явява правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора на касатора не се присъждат разноски. От ответника по касация е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото не му се следва, тъй като не е защитаван от юрисконсулт, назначен като такъв на длъжността, а от лице с юридическо образование на друга длъжност, за която не е нормативно предвидено заплащане на възнаграждение от другата страна в процеса. Водим от горното, Върховният административен съд,