Решение № 14576 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2020 г.

Решение № 14576 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Булгариен Директ Райзен" ЕООД, гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 419/12.03.2020 г. по адм. д. № 2834/2019 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-440-0401998 от 27.08.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"–Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-111/11.09.2019 г. на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че констатациите в съставния протокол при извършената проверка са оспорени от дружеството и в хода на съдебното производство е установено, че същите са неверни и непълни. Счита, че в оспорената заповед са изложени неверни обстоятелства, като формираните мотиви за продължителността на срока на ПАМ се основани на неточна фактология. Намира, че наложената ПАМ не би могла да изпълни своята цел, тъй като обектът, стопанисван от дружеството, функционира съобразно законоустановения ред и липсва системност в нарушенията. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности"- Бургас в ГД " Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение АС – Бургас е отхвърлил жалбата на "Булгариен Директ Райзен"ЕООД, гр. Бургас срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-440-0401998 от 27.08.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности"–Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Булгариен Директ Райзен"ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект – "Кафето", находящ се в гр. Бургас, Пристанището и митница "Магазия" № 1 и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че актът е издаден в съответствие с материалния закон, а изложените мотиви относно срока, за който е забранен достъпът до обекта, са съобразени с превантивното действие на ПАМ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, чието извършване е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 10 лв. за осъществена контролна покупка, като за полученото плащане не е издаден касов бон. При тази фактическа установеност, дори и да се приеме, че неотчетената сума съгласно твърденията на касатора възлиза на 3. 90 лв., то това не променя материалната законосъобразност на извода на административния орган, че е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съдържанието на цитираната разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, като нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. В случая, в оспорената заповед са изложени изцяло бланкетни мотиви за продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, то изложените в тази връзка релевантни факти и обстоятелства не са подкрепени с никакви доказателства. Напълно ирелеванти към дължимата преценка са регистрацията на дружеството по ЗДДС и наличието на негови непогасени публични задължения, както и техния размер. Само по себе си посочването на декларираните от дружеството финансови резултати от дейността му, без същите да бъдат съпоставени с други данни при сходна дейност, с други конкретни заведения с аналогична площ и местоположение, не обосновава извод за системност на нарушенията в процесния обект. Същевременно, нито за местоположението на обекта, нито за "постоянния клиентопоток" и за " средно- дневните обороти за този тип дейност" са представени някакви доказателства, поради което не може да се приеме, че продължителността на срока на ПАМ е мотивирана от органа с мотиви, относими към адресата на заповедта. Наред с горното следва да се посочи, че определеният 14 дневен срок на забрана на достъпа до обекта се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава. Този извод следва от обстоятелството, че при затварянето на обекта за 14 дни се създават предпоставки за причиняване на вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел при констатирано еднократно нарушение. След като към момента на издаване на процесната ПАМ нарушението е преустановено, то предотвратени са и вредните последици от него, с оглед на което последващото налагане на ПАМ по своята същност има характер на наказание. За такова нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ е явно несъразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Като е достигнал до обратния краен извод и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което оспореният акт бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП, следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи общо на сумата от 720 лв. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение