Решение № 10305 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5382/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие подадена от пълномощника гл. юрисконсулт Иванова, срещу решение 63 от 27.03.2023г., постановено по административно дело 255/2022г. по описа на Административен съд- Видин, с което по жалба на "Рабиша инвест" ЕООД и С. Харалампиева е отменено решение за налагане на финансова корекция 05/311/01344/3/01/04/03, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3, предл. първо и трето от АПК. Развива подробни съображения в тази насока и претендира за отмяна на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество като се отхвърлят жалбите против решението за налагане на финансова корекция, както и за присъждане на направените в производството разноски за две съдебни инстанции. Ответниците- Рабиша инвест ЕООД и С. Харалампиева, развивала дейност като ЕТ Рабиша- С. Харалампиева , чрез процесуалния си представител адв. Тончева, оспорват касационната жалба. Считат същата за неоснователна и недоказана като излагат подробни съображения в тази насока в писмен отговор и писмени бележки. Молят за оставяне в сила на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211 от АПК и срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение за налагане на финансова корекция 05/311/01344/3/01/04/03, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на Рабиша инвест ЕООД и С. Харалампиева е определена финансова корекция в размер на 55 641,09 лева, представляващи 15% от получената субсидия за неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи на основание т.30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) и финансова корекция в размер на 370 940,60 лева, представляващи 100% от получената субсидия за наличие на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта на основание на основание т.7 от Приложението. С решението е определено и окончателно подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 370 940,60 лева. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението е постановено от компетентен административен орган, в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, но в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта му. По отношение на финансовата корекция по т.І от решението, определена за непостигане на заложените в бизнес плана показатели и на целите на проекта, съдът е установил, че заложените в бизнес плана приходи не са постигнати за финансовите 2016 г., 2017, 2018 г. и това представлява неизпълнение на нормативни изисквания-за икономическа жизнеспособност на проекта, така и на договорни задължения. Съдът е приел, че при определяне на финансовата корекция на това основание административният орган не е изпълнил задължението си да установи релевантните за случая обстоятелства, тъй като не е обсъдил направеното от кандидата възражение, че непостигането на финансовите резултати по плана се дължи на влошеното здравословно състояние на втората ответница, за което фондът е уведомен още през 2016г. Освен това, кредитирайки приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел различен процент на изпълнение на финансовите показатели за 2017 и 2018 години- съответно 41,98% и 50,69%. Направените от съда изводи са правилни и обосновани и в изложените мотиви не е налице противоречие, както се твърди в касационната жалба. Съдът е приел за безспорно установено, че в конкретната хипотеза е налице неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, но административният орган е допуснал нарушение като не е направил преценка дали са налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на §. 1, т. 27, б. б от ДР на Наредба 30 във връзка с направеното възражение от бенефициера и представените към него медицински документи и доказателства за количествата валежи. Действително съдът е посочил, че доколкото представените медицински документи не установяват продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, каквото е изискването на разпоредбата, тъй като не са налице експертни решения в такава насока, както и че и количествата валежи също не представляват форсмажорни обстоятелства. В тази връзка обаче съдът правилно е отбелязал, че тези факти не са обсъдени от административния орган и именно това е допуснатото от него нарушение. Освен това съдът е приел, че административният орган неправилно е определил и размера на изпълнение на заложените показатели, в резултат на което и размерът на подлежащата на възстановяване сума от финансовата помощ неправилно е определен на 15%. Неоспореното от страните заключение на вещото лице установява, че средноаритметичният процент на изпълнение на трите посочени финансови години- 2016; 2017 и 2018, по подадени справки по ДДС е 41,064 %. Неизпълнението за две финансови години (2016 и 2017) е под 50% и над 20% от приходите. Изпълнението за последната година- 2018, е над 50%, дори и ако от приходите се приспаднат спорните фактури за авансово плащане през месец декември 2018г. Съобразно т.30 от приложението към Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20 % от предвидените приходи съобразно одобрения бизнес пран, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 5 % в случай, че нарушението е една финансова година; 10 %, когато нарушението е две финансови години и 15 %, когато нарушението е над две финансови години. Установените от първоинстанционния съд факти водят до извод, че размерът на корекцията е следвало да бъде определен съобразно втората хипотеза, а именно 10 %. Ето защо касационната инстанция приема за законосъобразни изводите на административния съд за липсата на материалноправните предпоставки за възстановяване на 15 % от предоставената финансова помощ, тъй като безспорно се установява, че времетраенето на нарушението е две, а не над две финансови години. Поради това определеният от административния орган размер на финансовата корекция от 55 641,09 лева, представляващи 15% от предоставената финансова помощ от договора, е в несъответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП във връзка с т. 30 от приложението към Правилата. Касационната инстанция споделя и правните изводи на административния съд за незаконосъобразност на решението в частта му по т.ІІ, с която е определена финансова корекция за наличието на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Изводите на съда са законосъобразни, формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка. Приложени са относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани правилно. На основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател доводи, че изводите си съдът е изградил само върху обстоятелството, че описаните от административния орган факти в тази връзка са били известни още към датата на сключване на договора. В мотивите на постановеното решение съдът е посочил, че административният орган не е ангажирал доказателства относно посочените съответствия между проектантските фирми и фирмите за оборудване, използвани за реализиране на проекта на ЕТ Рабиша и за проекта на ЕТ Магура . Не са били представени и доказателства относно посочените родствените връзки. Правилно съдът е отбелязал, че констатациите на административния орган във връзка с издадения АУПДВ по отношение на ползвателя по другия проект- за хотел, изпълняван от ЕТ"Магура- В. Стефанова", не могат да послужат като доказателства в настоящото производство. Следва да се отбележи и обстоятелството, че този акт е отменен с решение 86/26.10.2021г. на Административен съд-Видин по административно дело 4/2021г., оставено в сила с решение 9456/26.10.2022г. по адм.дело 11723/2021г. на Върховния административен съд. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви защо приема, че посочените от административния орган обстоятелства сами по себе си не обосновават правни изводи за несамостоятелност на инвестицията или изкуствено създадени условия. За да приеме, че е налице функционална несамостоятелност, административният орган се е позовал на обстоятелството, че обектите са изградени в общ имот и между тях липсва ограда, а освен това се рекламират в общ сайт. В конкретната хипотеза административният орган не е посочил инфраструктурни елементи, които са общи за двата обекта- напротив- установил е самостоятелност на инвестициите относно изследваните от него инфраструктурни елементи към момента на одобряването им, не е налице ползване на обща инфраструктурата във връзка с електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията на обектите. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съдът е приел, че е налице самостоятелност на реализираните приходи на двата обекта. Предвид функционалната самостоятелност на инвестицията, самостоятелността на реализираните приходи, липсата на обща инфраструктура, осигуряване на заетост съобразно данните от НАП за регистрирани трудови договори и реализиране на приходи от дейността, съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице функционална несамостоятелност и че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на мярката, в каквато насока е практиката на СЕС. Поради това е приел, че посочените от органа индикатори не могат да обосноват направения от него извод за наличието на функционална несамостоятелност и/или изкуствено създадени условия. Преценката за наличието на посочените основания първоинстанционния съд е съобразил и с насоките, дадени в решението на СЕС от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12. Въз основа на изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице наведените касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора обуславя основателност на заявената от ответната страна претенция за разноски. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат на 2413,20 лева за Рабиша инвест ЕООД и на 2419,20 лева за С. Харалампиева и представляват адвокатски хонорар. Заплащането на това възнаграждение се доказва изцяло от представените към списъка две нареждания за превод, поради което претенцията на двамата ответници следва да бъде уважена изцяло. Направено възражение от касационния жалбоподател за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар на ответната страна съдът намери са неоснователно като съобрази фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,