Решение № 14003 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6249/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Кардиолайф ООД гр.Ловеч представлявано от управителя д-р Т. Бенев чрез адв.д-р О. Куцарова срещу Решение 109/18.01.2024 год. постановено по адм. дело 419/2022 год. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана РД-25ПП-41/27.02.2020 год. издадена от управителя на НЗОК гр.София за възстановяване на суми получени без правно основание на обща стойност 962 519,10 лева и дружеството е осъдено да заплати на НЗОК сумата от 1 200 лева представляващи разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендират се направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба управителят на НЗОК чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ловеч е писмена покана РД-25ПП-41/27.02.2020 год. за възстановяване на суми получени без правно основание от Многопрофилна болница за активно лечение Кардиолайф ООД гр. Ловеч. Според поканата при осъществяване на медицинските дейности за проверявания период болницата не е спазила изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Обхватът на проверката касае изпълнението на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2015 год., Решение РД- НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за 2017 год. и НРД за медицински дейности за 2018 год. Поради неспазване на посочените разпоредби на НРД за МД за 2017 год. и НРД за МД за 2018 год. касаещи вложените медицински изделия по съответните КП органът е разпоредил възстановяване на сумата от 962 519,10 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че процесната писмена покана е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Отхвърлил е като неоснователно възражението на оспорващото дружество относно твърдяната от органа идентичност на текстовете на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. и чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Съгласно чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 336, ал. 3 при изпълнение на следните условия: т.3 медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение, а съгласно чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. след изменението му с ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 1. медицинското изделие е вложено при изпълнение на КП/АПр съгласно изискванията на ДЛА за изпълнение на съответната КП/АПр; 2. изпълнени са изискванията за оказване на БМП; 3. медицинското изделие е осигурено от лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото; 4. медицинското изделие е отчетено при условията и по реда на ДЛА на съответните КП/АПр. Първоинстанционният съд приема, че не е налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в неправилно и неточно цитиране от страна на административния орган на нарушените текстове от НРД в писмената покана, което да ограничава правото на защита на лечебното заведение. Намира, че правилно органът дословно е цитирал нормата на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. след изменението и в ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год., както и ал.3 на същата норма, съгласно която Националната здравноосигурителна каса не заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3, в случай че не е изпълнено което и да е от условията, посочени в ал. 1. Изводът на първоинстанционният съд е, че нормата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. е идентична с тази на чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. до изменението и в сила от 01.01.2019 год., а след посоченото изменение с ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. нормата само е допълнена, което не е объркващо за адресата на акта, тъй като идентичността в случая е смислова и се изразява в целите, които преследват тези разпоредби от двата НРД; с измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 351 от НРД за МД за 2018 год. /в сила от 01.01.2019 год./ не са създадени принципно нови положения в тази насока, а само нормативно е прецизирана тази клауза от НРД, както и изрично са указани последиците от неизпълнението на условията по ал.1 на чл.351 /ал.3 на същия текст/, за да се избегнат неясноти и различни тълкувания по приложението и; макар и в текста на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. да липсва изрично указание за последиците от неизпълнение на някое от четирите условия за заплащане на вложените медицински изделия, то ясно е, че в такива случаи сумите за вложени медицински изделия заплатени от НЗОК ще са неоснователно получени, респективно ще подлежат на връщане по силата на закона-чл.76а, във връзка с чл.72, ал.2 и чл.73 от ЗЗО. Според първоинстанционният съд не е било необходимо разделяне на случаите по изброените 764 ИЗ съобразно периода, в който са попадали и действието на съответния НРД, вкл. и последната редакция на този за 2018 год., тъй като разпоредбите от двата НРД са идентични. Съдът намира за неоснователно и възражението на лечебното заведение, че едва в хода на съдебното производство е установено, че броят на вложените медицински изделия не е 764 колкото са ИЗ, а е 1172 броя. Позовал се е на писмената покана, в която административният орган не е твърдял, че броят на вложените медицински изделия е равен на броя на ИЗ. В оспорения административен акт са посочени ИЗ, трите имена, ЕГН на ЗОЛ, както и стойността на вложените медицински изделия, а по преписката са налице данни за фирмите доставяли съответното изделие. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че през проверявания период лечебното заведение не е имало разкрита болнична аптека. Същото е сключило договор с МБАЛ Троян ЕООД от 15.06.2017 год. на основание чл.222, ал.5 от ЗЛПХМ, съгласно който за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по ал. 4, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 219, ал. 2. Това е наредба 28 от 09.12.2008 год. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, съгласно която за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на друго лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти като за целта лечебните заведения сключват договор за снабдяване с лекарствени продукти, в който уреждат условията за заявяване, доставка и заплащане на продуктите. Първоинстанционният съд приема, че така сключения договор между МБАЛ Кардиолайф ООД и МБАЛ Троян ЕООД е бил изпълняван само по отношение на наркотичните вещества, за които МБАЛ Троян ЕООД е имала необходимия лиценз. По отношение на медицинските изделия /стентове/ съдът приема, че на практика е нямало как да се изпълни договора, тъй като МБАЛ Троян ЕООД е общинска болница и при снабдяването и с лекарствени средства и медицински изделия е следвало да спазва Закона за обществените поръчки. От друга страна МБАЛ Троян ЕООД не е могла да провежда обществени поръчки за медицински изделия използвани в инвазивната кардиология, тъй като лечебното заведение не осъществява дейност в това медицинско направление. Приел е, че лекарствените листи, с които са отпускани медицинските изделия от болничната аптека на МБАЛ Троян ЕООД на пациентите на МБАЛ Кардиолайф ООД са подписвани формално от магистър-фармацевтът на МБАЛ Троян ЕООД с оглед изпълнение на изискванията на НРД. С оглед на така установеното Административен съд Ловеч намира, че не са спазени разпоредбите на чл.350, т.3 от НРД за МД за 2017 год. и чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 год. при влагането на медицински изделия /стентове/ в 764 ИЗ от страна на МБАЛ Кардиолайф ООД, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Съдът е отхвърлил възражението на лечебното заведение, че писмената покана е издадена в разрез с принципа на съразмерност. Приел е, че поканата е издадена на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, която хипотеза предвижда връщане на неоснователно получени суми от изпълнител на медицинска помощ, когато получаването им не е свързано с нарушение по този закон, поради което не е налице твърдяната от МБАЛ Кардиолайф ООД финансова санкция. С оглед на установеното от съда, че не е изпълнено едно от условията на чл.350 и чл.351 от НРД за МД съответно за 2017 год. и 2018 год., то лечебното заведение дължи връщане на получената сума. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, но изводите му не кореспондират с доказателствата и са в противоречие с приложимите правни норми. При обсъждане на доказателствата съдът е допуснал грешки довели до неправилни правни изводи. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение намира, че при издаване на писмената покана не е спазено изискването за форма като същата е издадена без да са посочени фактическите и правни основания за издаването и. Независимо, че писмената покана е значителен по обем документ, административният орган е описал всяко едно от ИЗ съвсем лаконично, като описанието е идентично за всяко от 764 ИЗ с изключение на индивидуализиращите данни за пациентите. Описани са диагностичните и терапевтични процедури, които са извършени и е посочено, че към ИЗ е приложен формуляр за вложеното медицинско изделие, стойността на което се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека/амбулаторна процедура, в който е описан и приложен стикер с фабричния номер на изделието, както и търговеца на едро с МИ. В някои от ИЗ е посочено, че към формуляра са описани и приложени стикери с фабричния номер на изделията, както и търговецът на едро с МИ. В табличен вид органът е описал ИЗ, три имена и ЕГН на ЗОЛ, номера на КП и стойността на медицинското изделие. След края на таблицата е направен извод за неоснователно получена от лечебното заведение сума в размер на 962 519, 10 лева. Според настоящият съдебен състав така извършеното описание не дава ясна представа за всяка една от историите на заболяването колко и какви медицински изления са вложени, както и единичната цена на съответното изделие. Във всички ИЗ е посочено, че е извършена процедура инсерция на коронарен артериален стент, но след това в таблицата са посочени различни стойности на медицинското изделие. Например-при ИЗ 353/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 910 лева. При ИЗ 173/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти, инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент и перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент и инжекция или инфузия на тромбоцитен инхибитор, а стойността посочена в таблицата в писмената покана е 1 820 лева. При ИЗ 152/2017 год. са извършени диагностични и терапевтични процедури, както следва: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 2 730 лева. При ИЗ 18/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд със споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 1 990 лева. При ИЗ 278/2017 год. са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: коронарна артериография чрез два катетъра, ЕКГ, диагностичен ултразвук на сърце, микроскопско изследване на кръв, инжекция на антикоагуланти и инфузия на лечебно вещество и инсерция на коронарен артериален стент, перкутанна транслуменна коронарна ангиопластика (PTCA) или коронарна атеректомия на един съд без споменаване на тромболитичен агент, а стойността на медицинското изделие посочено в таблицата в поканата е 3 640 лева. Никъде в описанията на конкретните ИЗ не е посочено какви са вложените медицински изделия, по колко медицински изделия са вложени на всеки пациент, каква е единичната им цена и дали се иска връщане на сумата за всички или само за някои от вложените медицински изделия за конкретния пациент. Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за периода от 18.09.2017 год. до 31.12.2017 год. стойността на процесните медицински изделия, които НЗОК е заплатила на оспорващото дружеството е 199 060 лева като тази стойност е за 146 броя ИЗ и 218 броя медицински изделия - стентове и балони. За периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2018 год. стойността е 616 258, 46 лева като тази стойност е за 488 броя ИЗ и 755 броя медицински изделия стентове и балони. За периода от 01.01.2019 год. до 14.03.2019 год. стойността е 147 200, 64 лева като същата е за 130 броя ИЗ и 192 броя медицински изделия стентове. Общо за процесния период НЗОК претендира връщане на сумата от 962 519, 10 лева за 1 172 броя медицински изделия, от които 1 161 броя стентове и 11 броя балони. Т.е. вещото лице е установило, че са влагани два вида медицински изделия без в писмената покана да е конкретизирано какво медицинско изделие е влагано на всеки пациент, както и каква е неговата стойност. Както вече бе посочено по-горе от таблицата в писмената покана не става ясно по колко медицински изделия са влагани на всяко ЗОЛ и дали се иска връщане на сумата за всички или само за някои от тях. Въпреки изброяването на всяко едно от 764 ИЗ и описанието им в таблицата от писмената покана не стават ясни конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които НЗОК претендира възстановяване на сумата от 962 519, 10 лева. Недопустимо е едва в съдебното производство чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза да се установява броя, вида, единичната стойност на вложените медицински изделия. Информация за това не може да се изведе и от протокола за извършена проверка от 27.01.2020 год., тъй като в същия са описани фактурите за доставка на медицинските изделия с данни за номера, датата на фактурата и съответния доставчик, но по никакъв начин не става ясно доставяните медицински изделия за кой пациент са. При издаване на писмената покана административният орган е следвало да посочи конкретните фактически установявания, въз основа на които претендира възстановяване на горепосочената сума. Липсата им, или недостатъчната им конкретизация съществено са се отразили върху правото на защита на лечебното заведение. Същото не е било в състояние адекватно да организира защитата си при положение, че фактическите обстоятелства, на които органът основава претенциите си се установяват в съдебното производство. Наличието на фактически и правни основания е задължителен реквизит на писмената форма на индивидуалния административен акт по чл. 146, т. 2 от АПК като тяхната липса сочи на нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. По отношение на посочените правни основания в обжалвания административен акт първоинстанционният съд приема, че не е налице неправилно и неточно посочване на същите, тъй като нормата на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. е идентична с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. до промяната чрез ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год., а след това нормата е прецизирана. Настоящият касационен състав не споделя този извод на Административен съд Ловеч. Съгласно заповед РД-25-325/25.11.2019 год. на управителя на НЗОК е разпоредено да се извърши проверка на МБАЛ Кардиолайф ООД със задачи: контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2015 год., Решение РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на НС на НЗОК, НРД за МД за 2017 год. и НРД за МД за 2018 год. МБАЛ Кардиолайф ООД има разрешение за осъществяване на лечебна дейност МБ-419/23.08.2017 год. и сключен договор за оказване на болнична помощ по КП 111015/18.09.2017 год. и договор 111016/18.09.2017 год. за извършване на амбулаторни процедури по следните АПр.-предсрочно изпълнение на дейността по КП. Проверката на НЗОК обхваща периода от 18.09.2017 год. до 14.03.2019 год. През този период са действали два национални рамкови договора: до 31.03.2018 год. е действал НРД за МД за 2017 год., а след 01.04.2018 год. /до края на проверявания период/ е действал НРД за МД за 2018 год. Административният орган твърди, че лечебното заведение не е спазило изискванията на чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. идентичен с чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. Според чл. 350, т. 3 от НРД за МД за 2017 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 336, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 3. медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение. Съгласно чл. 351, т. 3 от НРД за МД за 2018 год. в сила от 01.04.2018 год. Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал.3 при изпълнение на следните условия: 3. медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека на лечебното заведение. С ДВ бр.4/11.01.2019 год. в сила от 01.01.2019 год. текстът на чл.351 е изменен и има следното съдържание: Националната здравноосигурителна каса заплаща вложените медицински изделия по чл. 337, ал. 3 при изпълнение на следните условия: 1. медицинското изделие е вложено при изпълнение на КП/АПр съгласно изискванията на ДЛА за изпълнение на съответната КП/АПр; 2. изпълнени са изискванията за оказване на БМП; 3. медицинското изделие е осигурено от лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото; 4. медицинското изделие е отчетено при условията и по реда на ДЛА на съответните КП/АПр., ал.