Решение № 1774 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2016 г.

Решение № 1774 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Д. П. от гр. П. решение № 520/16.11.2015 г. по адм. д. № 785/2015 г. на Административен съд - П. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че наемното правоотношение с Министерство на правосъдието е възникнало първоначално за три годишен срок, а след това е било продължено за неопределено време и липсват основания за неговото прекратяване. Счита, че въпреки пенсионирането си има право да ползва жилището, поради това, че семейството му не притежава друго жилище. Позовава се на нарушаване на Конституцията и ЕКЗПЧОС, които признават правато на жилище като основано право на всеки човек. Моли да бъде отменено решението на съда и заповедта на областния управител. Ответникът по жалбата - Областен управител на гр. П., редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че Първанов е бил настанен във ведомствено жилище на министерство на правосъдието. В договора е вписано прекратително условие-прекратяване на служебното правоотношение на наемателя. След прекратяване на служебното му правоотношение с ГДИН, на наемателя е било изпратено предизвестие, че договорът за наем се прекратява. След изтичане на срока на предизвестието, жилището се държи без правно основание и правилно областният управител е предприел действия по изземването му. Видно от представените доказателства, жалбоподателат не е закупил имота през 2008 г., поради това, че самият той не е приел предложената пазарна цена и процедурата е приета за приключена. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Административният съд е сезиран с жалба на Н. Д. П. срещу Заповед № РД-14-48/21.07.2015 г. на Областния управител на област П., с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, е наредено да се изземе недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ жилище с административен адрес гр. П., ул. ''С. С.'' .№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., поради това че се държи без правно основание - прекратено служебно правоотношение и прекратен договор за наем. Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в съотвествие с материалноправните и процесуалноправни изисквания. С прекратяването на служебното правоотношение на наемателя, е настъпило прекратителното условие, вписано в договора за наем. С отправяне на предизвестието наемателят е бил уведомен, че договорът се прекратява на основание чл. 24, ал. 3, т. 1 от ЗДС - поради прекратяване на служебното му правоотношение. До изтичане срока на предизвестието 24.04.2015 г. наемателят е следвало, но не е освободил жилището и затова правилно областният управител е приел, че след тази дата го държи без правно основание и държавният имот подлежи на изземване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани мотиви, след анализ на доказателствата и становищата на страните по делото. Решението му е съобразено с установените факти по делото и приложимия материален закон. По делото е установено, че Н. П. е бил настанен във ведомствено жилище на Министерство на правосъдието, представляващо имот - частна държавна собственост, в качеството си на служител на ГДИН към МП. Договорът за наем е бил сключен за срок от 3 години и е изтекъл на 24.01.2011 г., като в договора е вписано условие за срока на ползването му - докато лицето е в служебно правоотношение с наемодателя Поради това е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че договорът за наем е безсрочен и той е бил изненадан от полученото предизвестие за прекратяването му. Изрично в договора за наем е вписано условието, че след изтичане на срока на договора, ползването му може да продължи при условие, че наемателят продължава да е в служебно правоотношение с наемодателя. Още при подписване на договора той е знаел какви са условията за ползването му. Правилно съдът е отбелязал в мотивите си, че ведомствените жилища служат за задоволяване нуждите на служителите на съответното ведомство и поради това наличието на служебно правоотношение е поставено от законодателя като условие за правото на настаняване под наем в такива жилища. Съдът се е произнесъл и по възражението на жалбоподателя, че не следва да освобождава ведомственото жилище, защото не притежава друго жилище. Законодателството урежда възможност за настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда. Обосновани са изводите на съда, че са спазени материалноправните и процесуални изисквания на закона. Процедурата по издаване на процесната заповед е проведена законосъобразно. Н. П. е бил лично уведомен за прекратяването на наемното правоотношение с писмо, получено от него на 24.03.2015 г. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,