Решение № 8625 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2018 г.

Решение № 8625 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1618/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП), чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 619 от 8.12.2017 г., постановено по адм. дело № 553/2017 г. от Административен съд Пазарджик с доводи за незаконосъобразност. Претендира отмяна на обжалвания акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – С. Буюклийски, чрез пълномощника си адв. В. Стоянов – АК – Пазарджик, взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд обосновано и законосъобразно, въз основа на събраните доказателства по делото, е установил наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения в съответствие с изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Не е установено обаче как и в каква степен неблагоприятните условия в местата за изтърпяване на наказанието са се отразили на ищеца, което е относимо за преценката на размера на присъжданото обезщетение. Не е отчетен и факта, че ищецът е лишен от свобода и условията, при които се търпи наказанието и се реализира наказателната отговорност, са далеч от домашните. С оглед на това моли да се приеме, че присъденото обезщетение в конкретния случай не е в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на осн. § 1 от ЗР на ЗОДОВ и предлага да бъде намалено.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на С. Буюклийски обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода от 14.02.2012 г. до 4.07.2014 г. и в периода от 27.04.2017 г. до 21.08.2017 г. и от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пловдив в периода от 8.01.2016 г. до 27.04.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Пазарджик и в Затвора гр. Пловдив в продължение на около 4 години, като за това време жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, приети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, което съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕСПЧОС.

Приел е още, че килиите на Затвора – Пазарджик са били негодни за нормално човешко съществуване; санитарните възли са били изпочупени; общата баня – също; имало е инсекти (дървеници и хлебарки).

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че в посочения исков период – около 4 години – е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на затворите Пазарджик и Пловдив, вследствие на която ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които представляват нечовешко и унизително отношение, затова претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна.

Съдът е отхвърлил възражението на ответната страна, че вредите не са доказани, като се е обосновал с практиката на ЕСПЧ, съгласно която е достатъчно да се установи факта на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва извода, че претенцията за неимуществени вреди е основателна и доказана.

Като е приел главният иск за доказан, съдът е приел, че и акцесорният е основателен, като е присъдил лихва върху присъденото обезщетение, но не от 4.01.2012 г., както е заявена претенцията, а от датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на настоящото решение, до окончателното изплащане на сумата.

Решението е валидно и допустимо, но необосновано в частта, с която съдът е определил размера на обезщетението и в частта, в която е определена лихвата, поради което ще следва да се отмени, а вместо него – да се постанови друго по съществото на правния спор.

1. От доказателствата по делото е видно, че С. Буюклийски е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Пазарджик в периода от 14.02.2012 г. до 4.07.2014 г., когато е бил освободен поради изтърпяване на наказанието. Съгласно приложената по делото справка изх. № 4557 от 18.10.2017 г. (л. 58) в периода от 1.01.2014 г. до 4.07.2014 г., за който период са налични данни, ищецът е бил настанен в спално помещение № 705, с нетна площ от 37. 94 кв. м (в която не е включена площта на санитарното помещение), в което са били настанени общо 9 лишени от свобода, т. е. по 4. 21 кв. м на човек; спалните помещения са отключени през деня и всеки може да се придвижва свободно и да ползва, в интервала от 6. 00 ч. до 20. 30 ч., общия санитарен възел, в който има и баня с топла вода; осигурен им е престой на открито ежедневно в интервала от 8. 50 ч. до 10. 00 ч.; по желание могат да посещават спортна зала; в помещенията има естествена светлина и чист въздух; храната се е приготвяла от готвач на трудов договор. За този период Буюклийски не е подавал оплаквания, вкл. за наличие на инсекти, гризачи и др. под.

1. С присъда № 27 от 14.03.2016 г., постановена по НОХД № 66/2016 г. на ОС Пловдив, за извършени престъпления от общи характер, на С. Буюклийски е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) години при условията на "опасен рецидив" и "съучастие" с други лица. Началото на наказанието е от 24.09.2015 г., като ищецът е постъпил в Затвора гр. Пазарджик на 27.04.2017 г. – приведен от Затвора гр. Пловдив. От 27. 04. до 4.05.2017 г. е пребивавал в приемно отделение, като спалното помещение е с нетна площ от 19. 75 кв. м, в което са пребивавали 5 лишени от свобода до 31. 04. (по 3. 95 кв. м на човек) и 4 лишени от свобода – от 01.05. до 4.05.2017 г. (по 4. 94 кв. м на човек). От 4.05.2017 г. до 21.08.2017 г. обитаваното спално помещение е с № 508, с нетна площ от 44. 19 кв. м, в което в различни периоди са пребивавали от 9 (по 4. 91 кв. м на човек) до 14 лишени от свобода (по 3. 16 кв. м на човек, като това е период от 1 месец). В спалното помещение има санитарен възел, включващ тоалетна и мивка с постоянно течаща вода (за останалите условия вж. т. 1 от настоящите мотиви). Данните са от справки с изх. № 3607 от 7.08.2017 г. (л. 26) и № 4227 от 25.09.2017 г. (л. 50). В този период – 2 г. 9 месеца - в администрацията на Затвора гр. Пазарджик не са постъпвали оплаквания от ищеца, вкл. за наличие на инсекти, гризачи и др. под.

1. С. Буюклийски постъпва в Затвора гр. Пловдив на 8.01.2016 г., преведен от следствения арест Пловдив, от която дата е настанен в приемно отделение. До 1.04.2016 г. е разпределен в спално помещение № 52 с нетна площ от 28. 6 кв. м, което разполага със санитарен възел и постоянно течаща вода. В същото помещение са били настанени между 7 (по 4. 08 кв. м на човек) и 8 човека (по 3. 58 кв. м на човек).

1. В периода от 01.04. до 5.10.2016 г. ищецът е бил разпределен в помещение № 54 – 28 кв. м, стандартно оборудвано с легла, шкафчета, маси и столове, в което е съжителствал с между 8 и 10 човека (от 2. 8 до 3. 5 кв. м на човек), след което до 4.05.2017 г., когато е приведен в Затвора гр. Пазарджик, е настанен в помещение № ЗЗ с размер от 26. 5 кв. м, с постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; с общо 6 до 7 човека (от 3. 78 кв. м до 4. 42 кв. м на човек), а поради ремонт на помещенията в периода от 10. 02 до 21. 02 и от 21.02. до 10.03.2017 г. – с 10 съответно 9 човека. Съгласно приложената по делото докладна записка на гл. инсп. К. Сивков – НС "СДВР" от 7.08.2017 г. (л. 30-31) във всички спални помещения в Затвора гр. Пловдив има мн. добър достъп до дневна светлина; прозорците са отваряеми с ПВЦ дограма и проветряването зависи от желанието на самите обитатели; всички лишени от свобода през деня имат достъп с конвой до затворническия магазин, библиотека, баня, храна, както и допълнителен престой на открито не по-малко от 1 час дневно; има обособени спортни зали, в които ищецът е бил редовен посетител, участвал е в програми "Активно/позитивно бащинство" и "Творческо ателие". От 12.11.2016 г. до 4.05.2017 г. е бил устроен на работа и е реализирал общо 120 работни дни. Храната в Затвора е изготвяна от двама служители – главен готвач и домакин на хранителен склад, на които, като помощници са назначени лишени от свобода. Не са постъпвали писмени и устни оплаквания от храната, както от ищеца, така и от други лишени от свобода. Помещенията се третират редовно с химикали срещу инсекти и гризачи от фирма, с която затвора има сключен договор, прилагат се писмени доказателства. От ищеца не са постъпвали оплаквания. Даже напротив, самият той е сменил адресната си регистрация на 21.03.2017 г. и на 21.08.2017 г. по негово желание е бил върнат за доизтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пловдив.

При така установеното от фактическа страна правните изводи на решаващия състав, че вследствие незаконосъобразно бездействие ищецът е бил подложен на унизително и нечовешко отношение в рамките на "около 4 години", което е основание за ангажиране отговорността на държавата, не се споделят от настоящия съдебен състав.

В исковата си молба С. Буюклийски твърди, че за исковия период е бил поставен в нечовешки и унизителни условия по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и чл. 3 ЗИНЗС в затворите Пазарджик и Пловдив, изразяващи се в недостатъчна жилищна площ; лоша и недостатъчна по количество храна; отсъствие на чист въздух и естествена светлина; отсъствие на условия за спорт и ефективно раздвижване; лоша хигиена; наличие на инсекти и гризачи. Вследствие на това твърди, че е изпитал възмущение, огорчение, битови неудобства, чувство на страх, на незащитеност и малоценност, притеснения за здравето и живота си.

При обективна преценка на събраните по делото доказателства настоящата инстанция установи следното:

От всички посочени в исковата молба неблагоприятни условия, при които Буюклийски твърди, че е търпял наказанията си, се доказва единствено недостатъчна жилищна площ в период от шест месеца - от 1.04.2016 г. до 5.10.2016 г., в който период е пребивавал в Затвора гр. Пловдив. В останалите периоди жилищната площ, с която е разполагал ищеца е приблизително близка и над 4 кв. м, което сочи на неоснователност на претенцията. Съгласно § 166 от пилотното решение затвори "Нешков и други против България" от 27.01.2015 г. за условията в българските затвори, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В случая такива обстоятелства са налице за посочения период от 6 месеца, в който площта е от 2. 8 (до 3. 5) кв. метра. Само в тази част изводът на съда, че е налице нарушение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС са обосновани.

В останалите периоди не е налице бездействие на администрацията на Затвора Пазарджик и Затвора Пловдив да осигури нормални условия за изтърпяване на наказанието, поради което липсва нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на осигуряване на достатъчно лично пространство. Не се установява липса на някои от факторите посочени в § 167 от решението "Нешков и други против България": (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. След като е налице съответствие с минималните изисквания регламентирани в националните правни норми и изведените изисквания в практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че искът в тази част е неоснователен и недоказан.

Не може да се приеме, че на ищеца е нарушено правото на хигиена и от там, че е нарушен чл. 3 ЕКЗПЧОС, тъй като на лишения от свобода е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, чието ползване може да се осъществява в спалното помещение - чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Осигурена е възможност за хигиенно поддържане на лишените от свобода - чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

Липсват данни за влошени битови и санитарно-хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията, в които е пребивавал - чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС.

Не се доказва Буюклийски да е бил в условия по-лоши от тези, при които обичайно е изтърпявано наказанието лишаване от свобода.

С исковата молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразното бездействие С. Буюклийски е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение, огорчение, битови неудобства, чувство на страх, на незащитеност и малоценност, притеснения за здравето и живота си. Така описаните преживявания не се подкрепят от посочените, допуснати и разпитани, в качеството на свидетели по делото, лица - Г. Богданов и Н. Пейчинов. Те са пребивавали, заедно с ищеца, в различни периоди от време в Затвора гр. Пазарджик. В показанията си те не посочват какви чувства и възприятия е имал ищецът, за да се прецени дали кореспондират на твърдяните в исковата молба преживявания. Отделно от това показанията им са в противоречие с писмените доказателства, приложени по делото, поради което съдът не им дава вяра. Затова приема, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на възмущение, огорчение, чувство на страх, на незащитеност и малоценност, притеснения за здравето и живота. Поставянето в по-неблагоприятни условия от обичайното неминуемо се е отразило в негативен аспект, но това е свързано с пребиваване в местата за лишаване от свобода.

При преценяване на размера на обезщетението, което държавата, в лицето на касатора следва да заплати, е необходимо да се вземат предвид конкретното нарушение, характера на претърпените вреди, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и отражението на посочените обстоятелства върху психическото и физическо здраве на ищеца. Кумулативният ефект от тези условия следва да се преценява с оглед обичайните вреди, които лишените от свобода изтърпяват в условията на затвора, след което обезщетението да се определи по справедливост, каквото е изискването на чл. 52 ЗЗД.

В конкретния случай паричният еквивалент на обезщетението, определен от решаващия състав, не е съответен на интензитета и времева продължителност на неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното и общо усещане за причинена вреда. Несъмнено бездействието на администрацията на затвора Пловдив да осигури дължимите условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" се е отразило на ищеца. Съобразявайки естеството и характера на бездействието и обективното му отражение върху състояние на ищеца, както и неустановяване на всички изведени в исковата молба обстоятелства, на които се основават предявения иск, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 500 лева за целия исков период.

С оглед изложеното решението в частта, с която е уважен предявения срещу ГД "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за разликата от 500 до 10 000 лева, за исковия период, като неправилно, следва да бъде отменено.

Неправилно е решението на съда и в частта за акцесорното задължение за лихви, в която част също ще следва да се отмени. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението... е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им". В случая няма данни кога е преустановено бездействието на административния орган, затова законна лихва следва да се присъди от датата на завеждане на исковата молба, т. е. от 20.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение