Решение № 8302 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2011 г.

Решение № 8302 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1972/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Атанас Койнов Койнов от гр. София срещу решение № 4105 от 9.12.2010 г. по адм. дело № 7791/2008 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил предявеният от касационния жалбоподател Атанас Койнов Койнов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието иск с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК за установяване на съществуващо между тях осигурително правоотношение, по което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като негов работодател и осигурител има задължение, основано на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица, да внесе на негово име в приход на държавното обществено осигуряване съответните задължителни осигурителни вноски за периода 28.09.2003 г. - 28.09.2005 г.

I. Между страните не се спори по следните факти:

1. Със заповед № ЛС-03-329 от 4.06.2003 г. министърът на правосъдието е назначил касационния жалбоподател на длъжност "Началник група" в областно звено "Следствени арести - Стара Загора" към сектор "Охрана и сигурност в следствените арести" към отдел "Режим и сигурност в местата за лишаване от свобода" при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието.

1. Със заповед № Л-6795-4 от 2.10.2003 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е:

а) разрешил на касационния жалбоподател неплатен отпуск поради заминаването му като полицейски наблюдател в Косово по щат "Мисии на международни организации" - ДНСП; размерът на неплатения отпуск е определен така: "за времето на мисията";

б) за същия период от време (времето на мисията) е преназначил касационния жалбоподател със звание подполковник, на щатна длъжност "Командир на отделение" (т. е. държавен служител - офицер) в следствения арест в гр. София (ул. "Майор Векилски" № 2) към областно звено "Следствени арести - София".

1. Срокът на мисията е определен със заповед № 3385 от 19.09.2003 г. на директора на Национална служба "Полиция", с която е привлякъл жалбоподателя Атанас Койнов Койнов за неплатен извънщатен служител - полицейски наблюдател в състава на мисия на ООН в Косово, за срок от една година, считано от 28.09.2003 г. С последващи заповеди № з-159 от 14.01.2004 г. и № з-491 от 28.01.2005 г. този срок последователно е удължаван до 31.12.2005 г.

1. Със заповед № ЛС-03-2336 от 30.11.2005 г. министърът на правосъдието е преназначил жалбоподателя (със звание подполковник) от длъжността, посочена по-горе в т. 2.б. на длъжност "старши инспектор" в областна пробационна служба гр. Пазарджик.

1. С писмо рег. № 10740 от 19.11.2008 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е изразил следното становище: "Служителите, изпратени за участие в международни мисии по реда на Закона за МВР се осигуряват по условията на чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, ако имат подписан договор с министъра на правосъдието или Главния директор на ГД "ИН" за изпращане за участие в международни мисии. Вие нямате никакъв подписан договор с Министъра на правосъдието и затова не са Ви внасяни осигурителни вноски. Министерството на правосъдието не изпраща служители за участие в международни мисии и няма съответен подписан договор. Ако имате подписан договор с Министерството на вътрешните работи, то следва от там да Ви се начисляват осигурителни вноски за посочения период."

1. С писмена защита по делото на АССГ (л. 82 - 83) процесуалният представител на Министерството на правосъдието е изложил следното допълнително становище: "Изтъкнатото от жалбоподателя правно основание - чл. 13, ал. 3 НООСЛБГРЧ не е съобразено с приложимите за настоящия случай разпоредби. Действително посочената правна норма указва на работодателя да внася дължимите осигурителни вноски, но тя ще е приложима само в случаите, когато качеството "работодател" и "изпращаща организация" съвпадат."

II. Приложими нормативни актове през процесния период са: чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (редакцията й от 2002 г.), чл. 229, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г. и отменен с § 2 ПЗР на ЗМВР от 2006 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.) и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица.

Според чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗИН за държавните служители - офицери се прилагат разпоредбите на част трета, глави двадесет и първа - двадесет и шеста от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго, а според чл. 229, ал. 1, т. 6 ЗМВР от 1997 г. (отм.) държавните служители в МВР имат право на неплатен отпуск за времето на участие в международни мисии. Този отпуск се зачита за трудов стаж - чл. 229, ал. 2 ЗМВР от 1997 г. (отм.).

Според чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (в редакцията, приложима за процесния период - ДВ, бр. 19 от 2002 г.). Изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи служители се осигуряват от работодателя в срока по ал. 2 (до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят) за времето, през което ползват неплатен отпуск, с осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет в размера за фонд "Пенсии" върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година за съответния период.

III. При тези данни с посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил иска. За да постанови този резултат съдът е приел, че работодател на ищеца по смисъла на чл. 13, ал. 3 и 4 от цитираната по-горе наредба е Дирекцията на Национална служба "Полиция" при МВР, защото по силата на заповед № з-2385 от 19.09.2003 г. на директора на тази дирекция ищецът е бил назначен като неплатен извънщатен служител в сектор "Международна дейност, мисии на международни организации и оперативно - полицейско сътрудничество" на длъжност полицейски наблюдавал в състава на мисия на ООН в Косово, т. е налице е, според Административен съд - София град, валидно правоотношение между ищеца и ДНСП (АССГ не конкретизира вида на това правоотношение - служебно или трудово) и обусловено от него осигурително правоотношение и право на ищеца да бъде осигуряван.

Мотивите към решението на Административен съд - София град продължават така:

"Цялото досие на ищеца относно изпращането му за участие в международната мисия, продължаване на срока за участие и прекратяване на участието му е водено и се съхранява именно в ДНСП. ДНСП в качеството си на работодател и съответно осигурител, освен задължението да осигурява ищеца, има и задължението да издаде всички необходими документи за удостоверяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето през процесния период. На тази логика са подчинени и Указания № 91-01-310 от 17.12.2003 г. на Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" на Национален осигурителен институт ... На изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона за МВР се издават осигурителни книжки чрез ведомството ...".

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището на Административен съд - София град, че работодател, респ. осигурител, на касационния жалбоподател е Дирекцията на Национална служба "Полиция" (ДНСП) при Министерството на вътрешните работи (МВР).

Тук следва да бъде посочено същественото уточнение, че всички приложими в случая разпоредби от нормативни актове ще бъдат цитирани по-долу в тези мотиви в редакциите, които те са имали в процесния период от време. Посочване на съответния брой на "Държавен вестник" ще се прави само когато се цитира текст на разпоредба, създаден след този период.

В раздел II "Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина" (сега с наименование "Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина, и на докторантите") на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица) са визирани следните групи на български граждани на работа в чужбина:

1. Български граждани на работа в чужбина, които се осигуряват задължително по българското законодателство:

а) български граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител (чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и 2);

б) български граждани, изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР (чл. 13, ал. 3).

1. Български граждани на работа в чужбина, които се самоосигуряват по свой избор (по свое желание) по българското законодателство:

а) български граждани, изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР, избрали да се осигуряват допълнително (напр. за да не се намали осигурителният им доход при осигуряване само по чл. 13, ал. 3, което, без допълнителното осигуряване, ще доведе до по-нисък индивидуален коефициент при определянето на размера на пенсията) - чл. 13, ал. 4 от наредбата;

б) български граждани на работа в чужбина с чужд работодател:

аб) изпратени на работа от български посредник (чл. 16);

бб) работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи (чл. 17);

в) и след 19.02.2008 г. (ДВ, бр. 17 от 2008 г.) един особен случай на лица, които се осигуряват по свой избор, без да са на работа в чужбина - съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат (чл. 17а).

Български граждани, изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР, се осигуряват (задължително) от своя работодател в срока по ал. 2 (до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят) за времето, през което ползват неплатен отпуск, с осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет в размера за фонд "Пенсии", определен по правилото на чл. 13, ал. 3 от цитираната наредба. Както се посочи и по-горе, тези лица могат да изберат да се осигуряват допълнително при условията на чл. 13, ал. 4, но тази възможност в процесния случай е ирелевантна, защото спорът между страните е само по въпроса кой е работодателят, задължен по правилото на чл. 13, ал. 3 да осигурява касационния жалбоподател.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че работодател по чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица) на касационния жалбоподател е министърът на правосъдието или главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", защото:

а) касационният жалбоподател през процесния период е бил в неплатен отпуск, а не с прекратено служебно или трудово правоотношение;

б) ако е бил в служебно правоотношение с министъра на правосъдието, не е допустимо да работи по второ служебно правоотношение, освен в случаите по чл. 16 от Закона за държавния служител;

в) неплатеният отпуск в случая се зачита за трудов стаж - чл. 229, ал. 2 ЗМВР от 1997 г. (отм.) - и щом като е разрешен по служебното (или трудово) правоотношение за длъжност в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", зачетеният трудов стаж е за тази длъжност, а не за някаква друга длъжност в ДНСП при МВР;

г) още повече, че волеизявлението на министъра на вътрешните работи - "привличам за неплатен извънщатен служител - полицейски наблюдател" - не поражда служебно или трудово правоотношение между него и касационния жалбоподател, защото неплатен служител извън щата на МВР не може да бъде в служебно или трудово правоотношение с министъра на вътрешните работи.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

При наличните по делото доказателства то не може да бъде решено по същество от настоящата (касационна) инстанция, защото липсват каквито и да било доказателства по съществения въпрос министърът на правосъдието или главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е работодател (орган по назначаването) на касационния жалбоподател през процесния период (не се споделя доводът в касационната жалба: "по делото се установи по безспорен начин, че Атанас Койнов е в служебно правоотношение с Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"). Затова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С новото решение Административен съд - София град следва да възложи разноските по делото, направени от страните по неговото разглеждане във всички инстанции, съобразно правилата на чл. 143 АПК.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,