Решение № 15544 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2013 г.

Решение № 15544 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10931/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на глава четиринадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ за отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по дело. Образувано е по молба от "Теоком груп" АД, представлявано от изпълнителния директор Младен Георгиев Младенов за отмяна на част от Решение № 1179 от 23.01.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5386/2011 г. в частта, в която ВАС е отменил Решение № 5 от 3.01.2011 г. на Административен съд - София - град по адм. д. № 6380/2009 г. и е отхвърлил жалбата на "Теоком Груп" АД, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Излагат се подробни съображения. Доводите се поддържат и в представените писмени бележки. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Иванова взема становище за неоснователност на искането за отмяна, тъй като доказателствата, които се представят с молбата, страната е могла да се снабди с тях при разглеждането на делото. От друга страна не се установява кога са открити тези доказателства, а по съществото си не са новооткрити, а са съществували при разглеждането на делото, решението по което се иска отмяна. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия във връзка с искането за отмяна на соченото основание и доказателствата по делото констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в едногодишен срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и в тримесечен срок от узнаване на основанието за отмяна поради което е допустима. Не се установява кога страната се е снабдила с новите писмени доказателства поради което сроковете следва да се изчислят в нейна полза при кредитиране на твърденията й, че това е станало след постановяване на решението и липса на други данни опровергаващи това твърдение. За да е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК следва да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С молбата се представят доказателства за осъществен контакт след постановяване на решението на ВАС с бившия управител на "Инвеста Кар" ЕООД и на "Прима Трейд" ЕООД, с които през 2006 г. и 2007 г. дружеството - молител е договаряло и от които са били получени доставките на горива. Представени са доказателства за наличието на оригиналната търговска и счетоводна документация и документи за произхода и транспорта на доставените на "Теоком Груп" АД горива, както и доказателства за обстоятелството, че те пък са закупувани от доставчиците на дружеството от гръцкото дружество - "Мамидойл - Джетойл". Налични са доказателства, че при въвеждането на горивата на територията на страната, същите са декларирани пред органите на Агенция Митници. При искането си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, молителят се позовава на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела - С-80/11 и С-142/11 г., Решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 г. и Решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 г., постановено от Съда на Европейския съюз, във връзка с тълкуване на правото на приспадане на данъчен кредит, неговото отказване или признаване във връзка с европейската практика. Настоящето производство е за отказано с РА № 200900865/27.05.2009 г. право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2006 г.; м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2007 г.; м. 05 и м. 06.2008 г. по доставки на горива от "Инвеста Кар" ЕООД само за фактура № 207/28.07.2006 г.; "Петромакс - 62" ООД, "Теско Корпорейшън" ООД и "Прима Трейд" ЕООД за главница и лихви; както и определен допълнителен данък по ЗКПО за 2006 г. и 2007 г., главница и лихва, резултат от извършено с РА преобразуване с непризнати разходи по същите фактури за доставено гориво от доставчиците от "Инвеста Кар" ЕООД само за фактура № 207/28.07.2006 г.; "Петромакс - 62" ООД, "Теско Корпорейшън" ООД и "Прима Трейд" ЕООД. Производството пред тричленният състав на ВАС, чието решение се претендира да бъде отменено, е започнало по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София срещу решение № 5/3.01.2011 г. по адм. д. № 6380/2009 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 200900865/27.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, частично потвърден с Решение № 1201/28.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София. С обжалвания ревизионен акт е отказано право на ДК поради липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС по данъчни фактури с предмет "дизелово гориво", във връзка с обстоятелства, установени при извършване на насрещните проверки на преките доставчици на жалбоподателя - "Инвеста кар" ЕООД, "Петромакс - 62" ЕООД, "Теско корпорейшън" ЕООД, "Прима трейд" ЕООД - със същите суми, поради непризнати разходи, е преобразуван финансовия резултат по ЗКПО за съответните периоди и е определено задължение за корпоративен данък. Първоинстанционният съд, за да отмени РА, в частта за непризнат данъчен кредит по всички фактури с предмет на доставка "дизелово гориво", издадени от доставчиците "Инвеста кар" ЕООД (само за фактура № 207/28.07.06 г.), "Петромакс - 62" ООД, "Теско корпорейшън" ООД и "Прима трейд" ЕООД, се е позовал на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице Аделина Михайлова и представените от жалбоподателя в съдебно заседание на 7.10.2010 г. писмени доказателства, послужили за изготвяне на техническата експертиза по делото. При касационното оспорване на решението тричленният състав на ВАС е извел правни изводи за неправилност на решението, като не кредитира заключението на експертизата. При тези мотиви касационната инстанция е отменила решението на Административен съд София - град и е постановила друго, по съществото на спора, с което жалбата против РА на дружеството е била отхвърлена. При тези съображения, настоящата инстанция намира, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за частична отмяна на Решение № 1179 от 23.01.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5386/2011 г. в частта, в която ВАС е отменил Решение № 5 от 3.01.2011 г. на Административен съд - София - град по адм. д. № 6380/2009 г. и е отхвърлил жалбата на "Теоком Груп" АД. Налице са новооткрити обстоятелства, включително и писмени доказателства, които следва да се преценят предвид на изготвената по делото експертиза, преценявайки реалността на процесните доставки. От друга страна се установява, че новите писмени доказателства установяват обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, които страната не е притежавала и не е могла да се снабди с тях при разглеждане на делото, не по нейна вина. При това положение, приложените оригинали на писмените доказателства се явяват нови писмени доказателства за страната искаща отмяна, които установяват твърдени обстоятелства по делото от съществено значение за решаването му, но в невъзможност за страната да ги установи по надлежен ред. Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на дружеството, по чиято отмяна е образувано настоящето производство, свързани с практиката на Европейския съд по така цитираните дела. Решенията на СЕС не съдържат новооткрити юридически и доказателствени факти. Различни са ревизионните актове, върху чиято законосъобразност е упражнен съдебен контрол, респ. спорно е било правото на приспадане на данъчен кредит за различни облагаеми доставки. Това в контекста на задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г., изключва основателността на искането за отмяна на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК. Съдебната практика е последователна в разбирането, че основанието за отмяна по т. 6 на чл. 239 се отнася за случаи, при които съдебното решение, чиято отмяна се иска, следва да е конкретно свързано с решението на Европейския съд по правата на човека, с което се установява нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд за защита правата на човека да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. В случая молителят се позовава на решение на ЕСПЧ, постановено по искане на друг правен субект и при различна фактическа обстановка. Ето защо решението, чиято отмяна се иска като неправилно следва да бъде отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,