Решение № 10648 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2019 г.

Решение № 10648 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Отдел "Оперативни дейности"-Варна, в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП против решение № 61/17.01.2019 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 3090/2018 г. по описа на същия съд, с което е отменена заповед за налагане на ПАМ 205-ФК/29.10.2018 г. издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди заповедта. Ответникът по касационната жалба –"Данивет" ЕООД, редовно призован не се представлява. Постъпил е писмен отговор срещу касационната жалба на Началник отдел "Оперативни дейности", гр. Варна, в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Варна е била ЗНПАМ № 205-ФК/29.10.2018 г. на Началник отдел "Оперативни дейности"-Варна в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на "Данивет" ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на обект-кафе аперитив "Гранд кафе", находящ се в гр. Варна и забрана достъпа до него за срок от 7 дни. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 19.10.2018 г., около 12, 30 ч., изразяващо се в неиздаване на касов бон от монтирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, намиращо се в обекта, за извършена продажба на 2 бр. бяло нес кафе, с единична цена 2,50 лв., платена в брой. Продавачът не е издал касов бон. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Обосновал е извод за нейната материална незаконосъобразност. От протокола за извършената проверка в търговския обект се установява, че фискална касова бележка не е издавана и това обстоятелство не е спорно. Нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Решението на първоинстанционният съд е неправилно. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ неправилно съдът е приел, че липсва извършено от търговецът нарушение. съдът е посочил, че е установена нулева разлика между установената фактическа и касова наличност, което е пряко доказателство за отчитане на извършените от дружеството продажби. Същевременно приложените по делото доказателства установяват, че на 19.10.2018 г. в търговски обект-кафе аперитив "Гранд кафе", ул. "Доктор Головина", от органи по приходите е установено, че не е издаден касов бон за извършена продажба. По този повод е наложена ПАМ-запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него за срок от седем дни. Няма спор, че за извършеното плащане не е издаден касов бон от налично и работещо фискално устройство, с което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, водещо до ангажиране на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Установената от първоинстанционния съд липса на разминаване между фактическата наличност на паричните средства и тази разчетена от фискалното устройство не сочи на липса на нарушение на чл. 25 от Наредба-Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти, чрез фискални устройства. Относно размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, а също така се налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни по чл. 118 ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите налози. При определяне на срока е съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд-Варна следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу ЗНПАМ да се отхвърли като неоснователна. С оглед изложеното, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски и съобразно представения списък, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата съдът намира, че оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, осмо отделение