Решение № 757 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2016 г.

Решение № 757 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. П., чрез юрк. Р. и П. срещу решение № 50 от 28.04.2016 г. по адм. дело № 28/2016 г. на Административен съд- Я.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с уважаване на жалбата. Претендират се разноски по представен списък.

О. О. Я. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД 02-00595/4.06.2015 г. на кмета на О. Я., материализирано в протокол от 29.01.2016 г., с което е определено еднократно обезщетение от 920 лв за възникнал сервитут през общински поземлени имоти ПИ87374.535.29 и ПИ87374.535.107 - прокарване на кабелна линия НН 1 кV от съществуващ трафопост в ПИ87374.535.29 за присъединяване на "жилищна сграда с гаражи и обекти за КОО" на ул. "М. Л." №..., в УПИ I-292, кв. 67, ПИ87374.535.292.

За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че се дължи обезщетение, тъй като не е приложим безвъзмездния режим, уреден в ал. 2, чл. 67 ЗЕ. Прието е, че тази норма е относима само за случаи на "използване" на визираните обекти при вече възникнал сервитут по ЗЕ.

Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно определен предмет на оспорването и неправилно тълкуване нормите на чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗЕ.

Видно от текстовата част и петитума на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, решението на комисията по чл. 210 ЗУТ по протокол от 29.01.2016 г. се обжалва само в частта, с която е определено обезщетение за ПИ87374.535.107 -публична общинска собственост "второстепенна улица". Следователно предмет на съдебния контрол по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК е решението само в оспорената му част, а не в цялост, поради което и произнасянето на съда, вкл. и в диспозитива на решението, е следвало да бъде само в оспорената част. В частта, с която е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД и досежно решението на комисията по чл. 210 ЗУТ за ПИ87374.535.29, обжалваното решение е постановено "свръх петитум" и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК.

В останалата си част решението подлежи на отмяна по реда на чл. 221, ал. 1 АПК, като постановено в противоречие с материалния закон -ЗЕ.

Оспорването на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ по протокол от 29.01.2016 г., в частта за определеното обезщетение за ПИ87374.535.107 -публична общинска собственост "второстепенна улица" не е досежно определения размер на обезщетението, а е за недължимост на определеното обезщетение, предвид нормата на чл. 67, ал. 2, за която се твърди, че е специална по отношение на общата норма на чл. 64, ал. 4 от ЗЕ. Изводите на административният съд, че не е налице такова съотнасяне на нормите /специална към обща/, тъй като чл. 67, ал. 2 ЗЕ регламентира единствено "безвъзмездно използване" на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, което се изразява в правото да се използват описаните обекти при вече възникнал сервитут е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ /изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г./, лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателя "ЕВН Б. Е." ЕАД е лице по чл. 64, ал. 1 ЗЕ, което ще изгражда и експлоатира описания енергиен обект. Сервитутите по ЗЕ са изчерпателно изброени в чл. 64, ал. 2, като в т. 2 изрично е определено като сервитут "правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи", който термин е вписан и в текста на ал. 2, чл. 67 ЗЕ /за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи/. Следователно предоставеното безвъзмездно право с новата норма на ал. 2, чл. 67 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., касае сервитута по т. 2, ал. 2, чл. 64 ЗЕ. Освен това чл. 67, ал. 2 от ЗЕ систематически е в Раздел II "Сервитути", а текста му буквално пресъздава определението на чл. 64, ал. 2, т. 2 /"Сервитутите по този закон са:

1. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал. 1". Следователно, при попадане на учредените по силата на този специален закон сервитути по т. 2, ал. 2, чл. 64 ЗЕ, в имот публична общинска собственост, привилегирования режим по ал. 2, чл. 67 ЗЕ измества общите правила и се дерогира изискването по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването на сервитута. Замисъла на законодателя е, че изброените в разпоредбата обекти са с предназначение за обществено ползване и по презумпция са извадени от гражданския оборот - публичната общинска собственост не подлежи на отчуждаване, а обременяването с тежести е допустимо само в случаите, изрично определени в специален закон - чл. 7, ал. 2 ЗОС. Т. характеристика на имота, като публична общинска собственост, води и до невъзможността да се определи вида и обема на ограничението на ползването му, както и пазарната цена по критериите на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ за определяне размера на обезщетението. Това е допълнителен довод в полза на приетия специален характер на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ.

Предвид изложеното, оспореното решение на Комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в частта, с която е определено обезщетение за възникнал сервитут по чл. 64, ал. 4 ЗЕ през ПИ87374.535.107 по КК на гр. Я.-публична общинска собственост "за второстепенна улица" за трасе на кабел НН 1 кV за присъединяване на "жилищна сграда с гаражи и обекти за КОО" на ул. "М. Л." №... в УПИ I-292,кв. 67,ПИ87374.535.292,се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Видно от описанието в процесния протокол от 29.01.2016 г., определеното обезщетение в общ размер на 920 лв е именно за площта на "нововъзникналия сервитут 52,60 кв. м." в ПИ87374.535.107,какъвто няма в другия засегнат имот ПИ87374.535.29. По отношение на този имот е вписано изрично, че площта на "нововъзникналия сервитут е 0,00 кв. м.". Това обстоятелство е потвърдено и от обясненията на инж. М. в съдебно заседание, проведено на 12.04.2016 г. по делото. Следователно решението на комисията по чл. 210 ЗУТ се явява незаконосъобразно за определеното обезщетение в този размер от 920 лв.

Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-постановено друго, с което се отмени оспорения административен акт.

С оглед своевременно заявеното искане от касатора "ЕВН Б. Е." ЕАД и изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, О. Я. дължи реално направените разноски по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 675 лв. Възражение за прекомерност не е направено.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение