Решение № 14308 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2018 г.

Решение № 14308 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12729/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 – 228 и чл. 229 – 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба вх. № 4493/06.03.2018 г., постъпила по факс на 04.03.2018 г. подадена от М. Петров срещу решение № 284 от 14.02.2018 г. по административно дело № 2933/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ДОИ 17000165 ВН_0010 ВН_001 ВН/25.09.2017 г. на Секретаря на Община Варна и е осъден да заплати на насрещната страна деловодни разноски в размер на 500 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановяването при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него акт бъде отменен, а преписката върната за ново разглеждане от органа.

По делото са постъпили и частни жалби от М. Петров, както следва:

1. от 28.02.2018 г. (вх. № 4238/01.03.2018 г.) против определение № 604/14.02.2018 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 31.01.2018 г;

1. с вх. № 5275/16.03.3.2018 г. против разпореждане № 3197 от 22.02.2018 г., което е отказано възстановяване на срок за поправка на протокол и представяне на писмени бележки;

1. с вх. 5493/19.03.2018 г. против разпореждане № 3723/02.03.2018 г., с което е оставена без уважение молбата на процесуалния му представител на основание чл. 151, ал. 3 ГПК да бъде запазен звукозаписа от проведеното по делото открито съдебно заседание;

1. с вх. № 4053/27.02.2018 г. и вх. № 4388/02.03.2018 г. е обжалвано решението в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Петров против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявлението му за достъп до обществена информация и производството по делото е прекратено;

1. с молба вх. № 12038/02.07.2018 г., приложена към адм. дело № 12224/2018 г. по описа на Върховния административен съд, както и с касационната жалба е обжалвано определение № 1908/19.06.2018 г. по адм. дело № 2933/2017 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на обжалваното от него решение № 284 от 14.02.2018 г. в частта относно разноските и производството по молбата за това с вх. № 4352/01.03.2018 г. е прекратено.

В хода на производството касационния жалбодател е починал, при което като страни в производството са конституирани като касационни жалбодатели наследниците му Ю. Георгиев и В. Бойчева, които чрез процесуален представител поддържат касационната и частни жалби.

Ответникът по касационната жалба – Кмета на Община Варна не взема становище по касационната и подадените частни жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и за недопустимост на подадените частни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи и по отношение на подадените частни жалби, приема за установено следното:

По касационната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране от оправомощена страна против административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбодателя.

Административното производство е образувано по подадено от Петров заявление за достъп до обществена информация, с което е поискано от Община Варна да му бъде предоставена информация по поставени от него 7 въпроса, а именно:

1. Кой следи за ползване на тротоарите по предназначение?;

1. Колко акта са съставени на формите за разполагане на маси, рекламни табели и др., преграждащи тротоарите предмети праз последните пет години – по фирми, с адреси, по райони и години?;

1. Колко са събраните средства по т. 2 - по фирми, с адреси по райони за последните пет години?;

1. Колко тротоарно право плащат фирмите? Колко кв. м. и каква сума по фирми, вкл. адреси на обектите, които плащат и по райони през изминалата 2016 г., както и тези през 2017 г. ?;

1. Задължени ли са собствениците на обектите на видно място на входната врата да поставят документа, удостоверяващ за колко квадратни метра тротоарно право са платили и каква сума, с оглед запазване на обществения интерес – гражданки контрол за това – плаща ли се тротоарно право, както и и за колко кв. метра е платено?;

1. Колко акта са съставени на водачи на моторни превозни средства (МПС) за паркиране но тротоари и/или в зелени площи? На каква стойност са тези актове за последните три години и какви части от тях са събрани – по години и райони? и

1. Взема ли се предвид недостига на паркоместа в района – т. е. прави ли се проверка има ли реална възможност а още МПС, преди да се издаде разрешително за строеж? Иска ли се мнението на дирекция "ИИБ" и на другите дирекции, с цел спазване на ЗУТ- за устройство на териториите?.

Заявлението е регистрирано в Община Варна с рег. № ДОИ17000165 ВН на 11.09.2017 г., като по него е постановено решение рег. № ДОИ17000165 ВН_001 ВН_001/25.09.2017 г. от Секретаря на Община Варна, като на Петров е предоставен искания достъп до информация по т. 1; по т. т. 2 и 3 в частта относима към Община Варна относно броя на съставените актове и събраните суми по години; по т. т. 5 и 6 относно наложените глоби по години и по т. 7.

Към преписката е приложено писмо до жалбодателя с рег. № ДОИ17000165 ВН_001 ВН_002/25.09.2017 г., с което фактически е предоставена информацията, чието предоставяне е предоставено с обжалвания от него административен акт.

Посочените актове са изпратени на жалбодателя на 28.09.2017 г. в 15, 43 часа, видно от приложената към преписката разпечатка на електронно писмо, изпратено от Главен инспектор "Контрол и санкции" в Община Варна, но липсват доказателства същите да са получени от адресата.

В решението, при липсата на изрично произнасяне по направените искания за предоставяне на информация по т. т. 4, както и в останалата част по т. т. 2, 3, 5 и 6 от заявлението, като в мотивите е посочено, че исканата информация в частта, в която не се предоставя по т. т. 2 и 3 от заявлението, както и исканата информация по т. 4 е препратена на по компетентност на райони Одесос, Приморски, Младост, Владислав Варненчик и Аспарухово с писмо ДОИ17000165 ВН_004 ВН/15.09.2017 г.

В обжалваното решение, при липсата на изложена като възприета от съда фактическа обстановка са възпроизведени разпоредбите на чл. чл. 2, 3, 10 и 13 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), на разпоредби от Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, приета от Комитета на министрите на 27.11.2008 г. на 1042 заседание на упълномощените представители на министрите (?!) и такива на ЕКПЧ, след което е прието, че подадената жалба неоснователна.

Решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Без съмнение исканата информация представлява обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, доколкото с нея гражданинът ще може да си състави собствено мнение за работата на задължения субект – в случая Община Варна, както и, че в случая същата попада в категорията на информацията, която следва да бъде предоставена при надделяващ обществен интерес, тъй като с предоставянето ? се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, както и разкриване на корупция и на злоупотреба с власт.

Елементарната съпоставка на поисканата и предоставена информация води до извод, че е налице отказ да се предостави в пълнота исканата информация по т. т. 2, 3, 5 и 6 и в информацията по т. 4 от заявлението.

Освен това изложените от АС - Варна доводи, че в случая заявителят, респ. жалбодателя е длъжен да докаже наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ не намира опора в приложимата в случая нормативна уредба, като следва да бъде посочено, че тълкуването, възприето от ВАС е точно в обратен смисъл.

Съдът е цитирал разпоредби от ЗДОИ и такива от действащото право на ЕС, които са неотносими към предмета на спора, а същевременно не е съобразил разпоредби от действащото българско право, което е довело до формиране на неправилни изводи.

Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на закона.

Отделно от това при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

От съдържанието на оспорения пред АС Варна административен акт се установява, че същият е частично положителен за жалбодателя, но съдът не е извършил дължимата по чл. 159 АПК проверка за допустимост на жалбата и е разгледал същата в нарушение на изискванията за наличие на правен интерес от оспорването.

Разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ предвижда приложението му за ДОИ, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, какъвто е и Кмета на Община Варна. В случая искането за ДОИ е подадено до компетентния орган – Кмета на Община Варна, който обаче е делегирал правомощията си по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ на секретаря на Община Варна със заповед № 4626/15.12.2016 г., който е издателят на акта, оспорен пред АС Варна – решение рег. № ДОИ17000165 ВН_001 ВН_001/25.09.2017 г.

При това съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник в съдебното производство по обжалването на посоченото решение съдът е следвало да конституира служебно по аргумент от чл. 154, ал. 1 АПК издателя на акта – Секретаря на Община Варна. Като не е сторил това, а е конституирал като ответник Кмета на Община Върна съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушаване правото на защита на една от страните в производството, която е била лишена от право на участие в същото.

В тази насока следва да бъде посочено, че цитираната норма от Закона за достъп до обществена информация кореспондира с нормите на чл. 38, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), съгласно която териториалната администрация на изпълнителната власт включва: 1. областната администрация; 2. общинската администрация и 3. специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт; както и с тази на чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно която общината е юридическо лице, като в територията ? се включва територията на включените в нея населени места. Община Варна по силата на чл. 4 от Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове (ЗТДСОГГ) в територията на землищните граници на Варна се включват землищата на Варна и на кварталите Аспарухово, Галата, Виница и Владиславово и са създадени пет района с наименования "Одесос", "Приморски", "Младост", "Владислав Варненчик" и "Аспарухово", които обаче не са отделни юридически лица, а са част от юридическото лица - Община Варна.

При това следва, че исканата информация се създава и съхранява именно от задължения субект, до който е адресирано заявлението – Кмета на Община Варна, в качеството му на орган на изпълнителната власт (арг. чл. 38 ЗМСМА) по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА и изпращането на писма, с които се иска същата от административни структури на задължения по чл. 3 ЗДОИ субект не попада в категорията на уведомителните писма по чл. 33 ЗДОИ, при което в случая е налице отказ да бъде предоставена същата. При това същият е незаконосъобразен, доколкото не са налице цитираните от съда предпоставки по чл. 37 ЗДОИ.

В тази насока следва да бъде посочено, че в акта липсва изложение и позоваване на цитираната норма, а изложените в обжалвания съдебен акт мотиви недопустимо мотивират отказа на органа да предостави исканата информация и то при наличие на надделяващ обществен интерес, доколкото самият орган не е изложил подобни съображения в мотивите на акта, а и при посочената вече липса на изричен отказ да се предостави тази информация, което също води до извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 170 АПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като същото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане следва да бъде извършена проверка за редовност и допустимост на жалбата, да бъдат конституирани страните в производството в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. във вр. с чл. 153, ал. 1 АПК, като съдът следва да разпредели доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл. 170 АПК.

При постановяване на съдебния акт следва да бъде спазени изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, както и тези по Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, в частта, в което е постановено, че в съдебния акт трябва конкретно, точно и ясно да бъде посочено какво приема за установено съдът относно фактическите положения, да посочи върху които доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, нещо което в обжалваното решение не е направено.

По частните жалби.

Подадените частни жалби по т. 1-3 са недопустими, тъй като не подлежат на самостоятелно обжалване пред касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК, доколкото с оспорените с тях съдебни актове не се прегражда по нататъшното развитие на производството, като не попадат и в категорията на тези, за които това е предвидено изрично в закон.

Частната жалба по т. 4 е насочена срещу, съдебен акт, с който се прегражда по нататъшното развитие на производството, но в случая за жалбодателя липсва правен интерес от оспорването му. В случая АС – Варна постановява решението в тази му част в нарушение на разпоредбата чл. 58, ал. 3 АПК и ППВС 4/1976 г., като оставя без разглеждане жалба му против мълчалив отказ, при постановен изричен административен акт, който на първо място частично е положителен за жалбодателя, а освен това е последван от изричен акт на секретаря на Община Варна, при което и тази частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Частната жалба по т. 5 също следва да бъде оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес, предвид факта, че обжалваното решение се отменя като неправилно, а делото се връща за ново разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционния съд.

С оглед на изложеното и петте частни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

При този изход на делото разноски в настоящето производство не следва да се присъждат, като такива следва да бъдат присъдени при постановяване на съдебния акт с оглед изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение