Решение № 54 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 782/2010 г.

Решение № 54 от 18.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 782/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 63/2009 г., по описа на Бургаския окръжен съд. Оспорва се съставомерността на деянието като престъпление и на основание допуснато нарушение на закона искането е за оправдаване на осъдения. Твърди се, че случаят е илюстрация на гражданско-правни отношения между осъдения и представителя на гражданския ищец [фирма] - София, които следва да намерят решение по граждански път, а не със средствата на наказателното производство. В искането е въведено и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения. Основното възражение е в това, че по делото не са установени факти свързани с разпоредителни действия от страна на осъдения с предмета на престъплението, а само такива по извозването на дървения материал, така като са се уговорили с възложителя. Изводите по този пункт в мотивите на първоинстанционния съд са произволни, взети в нарушение на принципите за формиране на вътрешното убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК, а въззивният съд не е дал отговор на възражението на защитата по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Направено е искане за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, от друг състав. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и с упълномощения си защитник П. К. от САК, която поддържа молбата за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановеното решение от Б., по съображенията изложени в искането. Гражданския ищец [фирма] - София се представлява от упълномощения повереник - адвокат С. П. от САК, който пледира искането да се остави без уважение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. С атакуваното решение е потвърдена изцяло присъдата на Бургаския районен съд, с която осъденият Д. Н. е признат за виновен в това, че от 14.01.2005 г. до 17.11.2005 г. в Държавно лесничейство - [населено място], обл. Б., противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 1267,10 куб. м. дърва за горене, на обща стойност 54 738, 72 лева и 50 куб. м. технологична дървесина на стойност 2 280 лева, общо на стойност 57 018,72 лева, големи размери, които владеел и пазел от името на собственика им - [фирма] - София - прест. по чл. 206, ал. 3 пр. 1, във вр. с ал. 1 НК. Наложено му е наказание три години лишаване от свобода, условно с петгодишен изпитателен срок. Потвърдена е присъдата и в частта, с която осъденият Н. е бил оправдан по обвинението да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление - чл. 26, ал. 1 НК. Потвърдено е осъждането на Н. да заплати на [фирма] - София сумата 57 018,72 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2005 г., до окончателното й изплащане. Съдилищата са приели от фактическа страна изложеното в обвинителния акт, относно: а/ времето за извършване на деянието - 14.01.2005 г. - 17.11.2005 г.; б/ мястото на извършването му - с. С., Б. област и в/ предмета на престъплението - 1267,10 куб. м. дърва за горене и 50 куб. м. технологична дървесина, видно от диспозитива на присъдата на л. 443. Първото фактическо положение, относно времето, не кореспондира с диспозитива за оправдаване на подсъдимия за наличие на условията на продължаваното престъпление. Освен това, приетото в мотивите към присъдата относно разпоредителните действия на осъдения - "Междувременно на 8.03.2005 г. и решение № 1 по ф. д. № 657/2005 г. по описа на Б., в Търговския регистър на Б. е било вписано "Г. Г." - ООД, [населено място], чиито управител и представляващ наред [населено място] - гражданка на Република Т. е бил вписан и подсъдимия Н.. През м. юни и юли 2005 г. - "Г. Г." - ООД - [населено място] реализирало продажба на дървесина в Република Т. на стойност 341 506,72 лева." сочи, че като време за извършване на деянието е прието това през м. юни и юли 2005 г.. По отношение мястото на престъплението, респ. на противоправните разпоредителни действия от страна на осъдения, както вече се посочи съгласно диспозитива на обвинителния акт и на присъдата е [населено място], Б. област. В мотивите към присъдата първостепенният съд е приел /вж стр. 4/ ... "подсъдимият и св. Н. /управител на пострадалото д-во б. м./ се договорили закупената от ДЛ "С." дървесина да бъде извозена до склада на пристанище Бургас, където да остане до сключване на договор за продажбата й в Република Т..". В същите мотиви е уточнено, при анализа на гласните доказателства, /на стр 8/, че всъщност извозването на дървесината е станало от землището на [населено място] до [населено място], С., К. Е. и К.. При сравняване цитатите в последните два абзаца, става очевидна неяснотата за мястото на противоправните разпоредителни действия на осъдения - [населено място], землището на [населено място] или някое от пристанищата на [населено място] или друг град в страната. Съдилищата са били длъжни при оценката на доказателствата по делото да изведат ясно фактите свързани с мястото на деянието. Нещо повече, съгласно задължителните указания дадени в т. 4.2 от мотивите на Тълкувателно решение на ОСНК при ВКС, такова задължение съществува в една по-ранна фаза на процеса - за прокурора при изготвяне на обвинителния акт - "В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му /чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК - отм., чл. 102, ал. 1, т. 2 НПК /нов/, към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението... Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство..." В конкретния случай, безкритичното пренасяне на фактите от обвинителния акт в мотивите към присъдата без оглед на установеното в състезателното производство пред съда е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения и неговата защита - съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. При проверката по делото се установи съществено несъответсвие между дипозитива на присъдата с мотивите към нея по отношение на най-важния елемент от предмета на доказване - какъв е предмета на престъплението. В диспозитива е прието така като и в обвинителния акт, че предмет на обсебване са 1267,10 куб. м. дърва за горене, на обща стойност 54 738,72 лева и 50 куб. м. технологична дървесина на стойност 2 280 лева, общо на стойност 57 018,72 лева, а в мотивите към присъдата - /както вече се посочи във връзка с времето за извършване на деянието на л. 446/ е прието, че предмет на разпоредителни действия е дървесина на стойност 341,505,72 лева. При проверката на писмените доказателства по делото, /поради липса на конкретно позоваване в мотивите към съдебните актове на съдилищата/ се установи, /л. 106, т. 1 от дос. п-во където е приложен "дневник за продажбите на ГХМ Г." ООД/, че всъщност на 1.07.2005 г. тази фирма е реализирала продажба в Т. на значително количество "технологична дървесина" и неголямо количество дърва с получател - Т. Бургас. Очевидно са останали неизяснени обстоятелствата с реализирането на дървата за горене, основен елемент от предмета на престъплението. От изложеното до тук се налага извода, че е основателно възражението на защитата - съдилищата не са дали отговор на въпроса кога, къде и с какво противоправно разпоредително действие подсъдимият е присвоил поверените му от възложителя по устния договор 1267,10 куб. м. дърва за горене, на обща стойност 54 738, 72 лева и 50 куб. м. технологична дървесина на стойност 2 280 лева, общо на стойност 57 018,72 лева. Липсата на отговор на тези доводи на защитата в решението на въззивния съд е нарушение на правилата по чл. 339, ал. 2 НПК, в случая съществено, поради изложеното по-горе. Допуснатите процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Изложеното до тук налага възобновяване на наказателното производство и отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се отстранят посочените процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 4 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение