Решение № 14598 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2012 г.

Решение № 14598 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15100/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на процесуалния представител на Кмета на Община Враца срещу решение № 14 от 06.11.2012 г. по адм. д. № 414/2012 г. на Административен съд Враца с доводи, че е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Димитрина Петкова Стефанова, чрез адвокат Рая Стефанова, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по същество решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 881 от 05.07.2012 г. на Кмета на община Враца, с която е прекратено действието на договор за наем на общинско жилище, сключен на 01.03.2006 г. При наличие на относимите доказателства, които съдът е анализирал подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Административният съд е посочил, че заповедта на Кмета на община Враца е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като Димитрина Стефанова не е била надлежно уведомена за започналото административно производство за издаване на гореспоменатата заповед. Също така в решението е посочено, че заповедта е издадена при нарушение на материалноправните разпоредби, поради това, че липсват доказателства, които да изключат Димитрина Стефанова от категорията лица, отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище, както и че заповедта противоречи и на чл. 37, ал. 1, т 8 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища. В съдебно заседание са разпитани и свидетели, който също потвърждават, че наемателката е ползвала жилището и не го е напускала за продължителен период от време. При тези данни правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган видно от чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, но същата е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Административният орган не е ангажирал доказателства, с които да установи законосъобразността на издадената от него заповед. Като е отменил заповедта на тези основания, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответницата следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева, адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение