Решение № 1072 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2007 г.

Решение № 1072 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3897/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218и, във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба /озаглавена частна жалба/ от адв. К процесуален представител на ищцата Г. В. К. от град К., област Софийска, против въззивно решение № 240/23.02.2007 г. по гр. д. № 895/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд, гражданско отделение. Обстоятелствата по делото са следните: Г. В. К. от град К., област Софийска, е предявила против К. Д. Д. от с. В., област София, В. С. С. от с. В., област София, и С. Д. П. от град К., област Софийска, искови претенции по чл. 45 ЗЗД. В исковата молба ищцата твърди, че на 22.12.2004 г. ответниците са извършили спрямо нея грабеж с употреба на сила, като са й отнели движими вещи. Твърди също така, че следствие на побоя е получила множество психически травми, физически наранявания и значителни неудобства. Излага, че са налице влезли в сила съдебни актове по нохд № 344/2005 г. и по нохд № 61/2006 г. на Костинбродския районен съд. Претендира от всеки от ответниците обезщетение за неимуществени вреди от по 3000 лева. С решение от 19.07.2006 г. по гр. д. № 282/2006 г. Костинбродският районен съд е уважил частично исковете, като до пълните предявени размери ги е отхвърлил. С решение № 240/23.02.2007 г. по гр. д. № 895/2006 г., по въззивни жалби от ответниците по исковата молба К. Д. Д. и С. Д. П., Софийският окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на Костинбродския районен съд за произнасяне по иск с правно основание чл. 45, във връзка с чл. 53 ЗЗД. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл. 45, във връзка с чл. 53 ЗЗД в хипотезата на т. 4 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК, районният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е осъдил ответниците разделно. Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищцата Г., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК /отм/. Касационната жалбоподателка застъпва становище, че нормата на чл. 53 ЗЗД не е императивна и неправилно окръжният съд е дал указания за изправяне нередовности на исковата молба. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на Софийския окръжен съд за произнасяне по същество на въззивната жалба. Ответниците по касация - К. Д., В. С. и С. П., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Решението на Софийския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че отговорността на ответниците по исковата молба е солидарна. Този извод съответства изцяло на разпоредбата на чл. 53, във връзка с чл. 121 ЗЗД. В случая не е налице визираната в чл. 121 ЗЗД уговорена солидарна отговорност. Налице е обаче тази, произтичаща от закона. Нормата на чл. 121 ЗЗД е императивна. Поради това, когато законът предвижда изрично солидарна отговорност, то по силата на визираната норма солидарността е задължителна. Процесният случай е такъв. Разпоредбата на чл. 53 ЗЗД е еманация на принципа определен в чл. 121, предложение първо ЗЗД. Ето защо процесуалните действия на въззивната инстанция по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК са правилни. Поради това е правилно и обжалваното решение. В посочения смисъл е и преобладаващата практика на наказателната и гражданската колегии на ВС и ВКС. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба и оставянето й без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г. о.