Решение № 6134 от 8.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Итали - Трифонови" ООД, село Ведраре, област Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 1100/14.06.2022 г. по адм. дело 2388/2021 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо 02 - 160 - 2600/15197 от 05.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. в частта, в която не е оторизирана сума за финансово подпомагане по схемата за обвързано подпомагане на зеленчуци в размер на 140 953, 30 лв, издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) . Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната част от писмото, ведно с последиците, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмена защита чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с обжалваното уведомителното писмо е постановен частичен отказ по заявлението на "Итали - Трифонови" ООД за подпомагане за кампания 2019 г. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма. АС е приел, че е посочена общата оторизирана сума по всяка схема и мярка Неспазването на изискванията по схема СЗ МЗДП е установено чрез извършена проверка на място, документирана с контролен лист, за резултатите от която жалбоподателят е надлежно уведомен на 31.10.2019 г. съгласно извършената проверка за периода от 08.10. - 11.10.2019 г. е липсвала декларираната култура дини. Размерът на ставката за редукции е посочен в уведомителното писмо, поради което правилно е изчислен и размера на отказа за финансово подпомагане. Съдът е приел, че заключението на съдебно - агрономическата експертиза потвърждава констатацията за липса на дини и наличие на други култури. Представените фактури за продадени дини в периода 31.07. 2019 г. - 31.08.2019 г. не следва да се кредитират поради липсата на констатирани остатъци от произведена продукция и непредставяне на документи за извършени разходи за агротехнически мероприятия, включително напояване. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за неправилна преценка на АС, че липсват отменителни основания по отношение на обжалваната част от писмото и в частност, че същото отговаря на изискването да съдържа фактически и правни основания по чл.59, ал.2, т.4 АПК. В самото писмо не са посочени фактически основания за постановения отказ, които съдът е издирвал в съдебното производство и е приел, че е поради липса на заявена култура - дини, нито пък в него е цитиран какъвто и да е било конкретен документ от административната преписка с дата, номер и издател, в които да се твърдят подобни обстоятелства. Липсва и конкретизация на правното основание за отказ за финансиране, тъй като видно от обясненията към колона "Намаления" възможните правни основания са групирани в пет отделни групи. Недопустимо е при липса на фактически основания в индивидуалния административен акт, същите да бъдат установявани от съда от събраните в административната преписка и съдебното производство доказателства. Основателни са доводите на касатора, че становище от 26.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ (л.414), изготвено във връзка с постъпилата жалба на дружеството срещу уведомителното писмо, няма характер на мотиви на оспорения акт, а на отговор на жалбата. Становището не фигурира в описа по придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, но независимо от това дали е изпратено заедно с нея или по - късно, не е налице нито едно от хипотезите, в които същото би могло да се приеме за мотиви на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Действително в приложеното становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, се съдържат мотиви, но наличието им не може да санира липсата на такива в първоначалния административен акт, защото не е в гореописаната хипотеза, а именно процедура по обжалване пред по - горестоящ административен орган. Следва да се отбележи, че допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което да подпомогне страната в избора на защитните средства, както и съда при упражняване на контрол за законосъобразност на акта, но е недопустимо да се излагат мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба против същия. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя оспорената част от уведомителното писмо поради наличие на основание по чл.146, т.2 АПК. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в отменената част със задължителни указания за излагане на фактически и правни основания. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции в общ размер на 2449 лв., платими от ДФЗ, от които 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 370 лева държавна такса за производството пред ВАС, 50 лева държавна такса за производството пред АС, депозити за вещо лице - 300 лв. и 129 лева, адвокатско възнаграждение за първата инстанция -800 лева. По отношение на адвокатското възнаграждение в първата инстанция е направено възражение за прекомерност, но възнаграждението не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд