Решение № 3839 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от К. Мирчев, приподписано от пълномощника му адвокат Е. Йорданов, за отмяна на решение 1477 от 09.02.2023 г. постановено по адм. дело 7746/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е оставено в сила решение 4209 от 23.06.2022 г. по адм. дело 3163/2022 г. на Административен съд София - град (АССГ). В искането се твърди наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, в подкрепа на което се представя постановление за прекратяване на наказателното производство от 25.07.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура Костинброд, ТО - Сливница, по досъдебно производство 107/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. 1077/2021 г. по описа на РП-Сливница (понастоящем Районна прокуратура Костинброд, ТО - Сливница), образувано и водено срещу К. Мирчев за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Счита се, че в заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение отговорността му е ангажирана във връзка с такова престъпление, квалифицирано като нарушение на Етичния кодекс. В същата заповед и потвърждаващите я съдебни решения е споменавано многократно воденото досъдебно производство, което понастоящем е прекратено. Искателят поддържа, че е налице и основанието по чл. 239, т. 3 АПК, тъй като липсващото постановление за привличането му като обвиняем е акт на държавно учреждение, който е отменен. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски. Ответникът - директор на Главна дирекция (ГД) Пожарна безопасност и защита на населението (ПБЗН), чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Койчев в представено писмено възражение, в съдебно заседание и писмена защита, оспорва искането и пледира за отхвърлянето му. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение 1477 от 09.02.2023 г. по адм. дело 7746/2022 г. на ВАС е оставено в сила решение 4209 от 23.06.2022 г. по адм. дело 3163/2022 г. на АССГ. С последното е отхвърлена жалбата на К. Мирчев против заповед 1983к- 483/30.03.2022г. на директора на ГД "ПБЗН", с която на основание чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР по т. 20, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността - старши пожарникар в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Шеста районна служба "ПБЗН" към Столична дирекция "ПБЗН", ГД "ПБЗН" - МВР. Решаващите съдебни състави са приели осъществяването на описаното в заповедта нарушение - на 24.09.2021 г. между 13:00 и 14:10 ч. от бул. Княгиня Луиза в София Мирчев е превозил до района на 14 -ти километър на главен път ПП I - 8 в землището на гр. Драгоман, с цел да набави имотна облага - получил сумата от 100лв. от трима граждани на Афганистан и по този начин им помогнал да пребивават в страната в нарушение на закона. С тези си действия той е уронил престижа на службата, като е наказан за нарушение на морално - етични норми, а не за извършено престъпление във връзка с воденото срещу него досъдебно производство 107/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. 1077/2021 г. по описа на РП-Сливница. Искането за отмяна на съдебните решения се обоснована с представеното постановление на прокурора от Районна прокуратура Костинброд, ТО - Сливница, за прекратяване на воденото срещу К. Мирчев наказателното производство за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК, по същото досъдебно производство 107/2021 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. 1077/2021 г. по описа на РП-Сливница (понастоящем Районна прокуратура Костинброд, ТО - Сливница), на основание чл. 9 , ал. 2 НК - малозначителност на деянието. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото. Не всички нови обстоятелства, а само тези, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Воденото срещу Мирчев досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено от прокурора с постановлението от 25.07.2023 г., изтуквано като ново писмено обстоятелство, е било обсъждано от съдебните състави при постановяването на решенията, чиято отмяна се иска сега. Отхвърлени са били възраженията му относно необходимостта от приключване на наказателното производство, тъй като Мирчев не е бил привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Освен това не е налице твърдяното тъждество на предмета на съдебно административното производство и на досъдебното наказателно производство. Фактическият състав на деянието, квалифицирано като дисциплинарно нарушение не се припокрива с фактическия състав на престъплението, за което наказателното производство е прекратено. Дисциплинарната отговорност на искателя е ангажирана за поведение, което е в разрез с правилата за етично поведение и е довело до уронване престижа на МВР. В съдебно административното производство са установени относимите юридическите факти към дисциплинарното нарушение с предвидените процесуални способи. В този случай прекратяването на наказателното производство не съставлява непълнота на доказателствения материал в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. С постановлението на прокурора не се установяват нови обстоятелства свързани с нарушението на етичните правила, които не са могли да се докажат в съдебно - административното производство, но са от съществено значение за законосъобразността на оспорения административен акт. Реализирането на наказателна отговорност за осъществен състав на престъпление изисква осъществяването на различни юридически факти от релевантните за дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, ето защо прекратяването му не рефлектира върху правните изводи в съдебните решения относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на Мирчев. С прекратяване на наказателното производство не се установява различно фактическо и правно положение относно реализираната дисциплинарна отговорност. Поради това, не е налице соченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на обсъжданите решения. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито в случая не са представени. В искането Мирчев не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на К. Мирчев оплаквания не обосновават отменително основание по отношение касационното решение на ВАС, с което е оставено в сила решението на АССГ. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора по делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, е основателна, с оглед на което същата следва да бъде уважена, а К. Мирчев бъде осъден да заплати на ГД "ПБЗН" сумата от 150 лева, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,