Решение № 12524 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2014 г.

Решение № 12524 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 179 от 14.04.2014 г., постановено по административно дело № 114/2014 г. на Административен съд - Плевен е: 1) отменено решение № 2/8.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Плевен; 2) отменено разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен; 3) наредено е връщане на административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен за ново произнасяне по заявление с вх. № 141-00-3318/07.11.2013 г., подадено от Тодор Богданов Матев от гр. Плевен в съответствие с мотивите на първоинстанционното съдебно решение, задължителни по тълкуването и прилагането на закона, като на административния орган е определен 14-дневен срок от влизане на решението в сила за решаване на въпроса по същество; 4) осъдено е ТП на НОИ - Плевен да заплати на Тодор Богданов Матев разноски в размер на 211,50 лв. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба на и. д. директор на ТП на НОИ - Плевен, съгласно заповед № 84/28.02.2014 г. на Управителя на НОИ, чрез надлежно упълномощения процесуален представител главен юрисконсулт Радулова. В нея касаторът поддържа оплаквания за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на делото по същество, като се отхвърли жалбата срещу постановените административни актове. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Тодор Богданов Матев от гр. Плевен, чрез процесуалния си представител адв. Иванов в писмено становище и в съдебно заседание моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна и да му се присъдят сторените деловодни разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. В хода на първоинстанционното съдебно-административно производство е установено, че на 7.01.2013 г. Тодор Богданов Матев е подал заявление вх. № 141-00-3318 за отпускане на обезщетение за безработица, поради прекратяване на правоотношението му с "Елит Енерджи" ЕООД, като той е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител. Към необходимите за регистриране в "Бюро по труда" гр. Плевен документи е приложил и Протокол от Общо събрание на едноличния собственик на капитала на "Елит Енерджи" ЕООД, в който по т. 1 е взето решение дейността на дружеството да бъде спряна, считано от 1.11.2013 г., а по т. 2 от дневния ред е решено договора за възлагане на управление от 06.01.2009 г., сключен с Тодор Богданов Матев, да бъде прекратен на основание чл. 6, т. 2 от същия договор, считано от 1.11.2013 г. Със заявлението е представен и договора за възлагане на управление от 6.01.2009 г. На заявителя му е отпуснато обезщетение за безработица с разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен, като на основание чл. 54б, ал. 3 от КСО, то е в минимален размер - 7.20 лв. дневно и в рамките на 4 месеца, считано от 1.11.2013 г. до 28.02.2014 г. Тодор Богданов Матев е обжалвал това разпореждане по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Плевен, който с решение № 2 от 8.01.2014 г. е отхвърлил жалбата му и е потвърдил изцяло разпореждането като правилно и законосъобразно. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт обаче страда от пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Административен съд - Плевен правилно е установил, че процесното решение на директора на ТП на НОИ (РУСО) - Плевен е издадено от компетентен орган в установената форма и при спазване на административно-производствените правила, но въпреки това е уважил сезиралата го жалба срещу него, по съображения, че решение № 2/08.01.2014 г. и разпореждане № 141-00-3318-1/15.11.2013 г. са издадени в нарушение на материалния закон. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че административните актове са издадени в противоречие с материалния закон. Плевенският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за материална незаконосъобразност. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. Съдът не е съобразил всички нормативни изисквания относно предпоставките за издаване на процесните пред него решение и разпореждане, поради което е стигнал до необоснован краен извод за тяхната незаконосъобразност. Спорният между страните въпрос е относно срокът и размерът на обезщетението за безработица, което е отпуснато на Тодор Богданов Матев. Необосновано е приетото от съда, че административният орган незаконосъобразно е определил дължимото на Тодор Матев парично обезщетение за безработица в срока и размерите по чл. 54б, ал. 3 от КСО. Неправилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 141, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 54б, ал. 1 и ал. 3 от КСО. Няма правно и житейски издържани доводи в насока, че договорът за възлагане на управление между дружеството и управителя е прекратен по инициатива на Матев в качеството му на едноличен собственик на капитала без съгласието на същия - в качеството на управител. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и чл. 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1-4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В цитираната разпоредба като основание за определяне на минимален размер на паричното обезщетение за безработица и срокът от 4 месеца е предвидено като предложение първо правоотношението да бъде прекратено по желание на безработното лице, т. е. инициативата да изхожда от лицето, чието правоотношение е било прекратено. Видно от договора за възлагане на управлението "Елит енерджи" е еднолично дружество с ограничена отговорност. Едноличният собственик на капитала е Тодор Матев, който съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ТЗ управлява дружеството лично. По делото е наличен договор за възлагане на управление, в който страни са "Елит Енерджи" ЕООД, представлявано от Тодор Матев, наричано в договора ДРУЖЕСТВО и Тодор Матев, наричан в договора УПРАВИТЕЛ. При така изложените и безспорни факти може да се направи извод, че в ролята на работодател и лице, упражняващо управителни функции при работодателя е едно и също физическо лице - Тодор Матев. От протокола за проведено общо събрание на едноличния собственик на капитала на "Елит енерджи" ЕООД явства, че са взети решения да бъде спряна дейността на дружеството и да бъде прекратен договорът за възлагане на управлението, сключен с Тодор Матев. Тези решения са взети от Матев в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството и протоколът е разписан от него в същото качество. От всичко изложено може да се направи обоснован и категоричен извод, че волята за прекратяване на правоотношението по възлагане на управлението е на Тодор Матев, независимо от това, че то е направено в качеството му на едноличен собственик на капитал на ЕООД и на работодател и че липсва подпис на касатора в качеството му на управител. Работодател и управител в настоящият казус са едно и също физическо лице и не може да бъде възприета теза, че това лице в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружество изразява воля за прекратяване на правоотношението, а в качеството си на управител - липсва воля за прекратяване на управленските функции. Такова тълкуване на предпоставката за получаване на обезщетение за безработица по чл. 40б, ал. 1 от КСО, обосноваващо инициативата за прекратяване на трудова (управленска) дейност е неправилно и не може да бъде възприета от настоящия състав. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Несъмнено в конкретния казус Тодор Митев по негово желание е прекратил договора за възлагане на управление със самия себе си, като упражняващ функцията на управител на ЕООД по силата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 от ТЗ, независимо от факта, че решението му е взето в качеството на едноличен собственик на капитала на ЕООД, поради което попада в срока и размерът на обезщетението за безработица предвиден в чл. 54б, ал. 3 от КСО. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е приложил неправилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове, поради което и при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора няма основание да бъде уважена своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски, а трябва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Радулова. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски на юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидираното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният от него едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), за процесуално представителство защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за дело по Кодекса за социално осигуряване, възнаграждението, което е предвидено, е в размер на 350 лв. В настоящият казус обаче претенцията на касационния жалбоподател е да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 150 лв. С оглед така направеното искане съдът не може служебно да присъди по-високо възнаграждение за процесуално представителство от поисканото от касатора, поради което ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на РУСО - Плевен 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,