Решение № 224 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2012 г.

Решение № 224 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 3.08.2012 г. по гр. д. № 5918/2011 г., с което ГС София е отхвърлил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С определение от 14.03.2013 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпросите: възниква ли право да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато не е платена напълно уговорената в него цена и за възможността да се уважи иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при неизпълнение на купувача предизвикано от поведение на другата страна по договора по смисъла на чл. 90, ал. 2 ЗЗД. Жалбоподателят Ч. Р. С., чрез процесуалния си представител в писмени бележки поддържа, че обжалваното решение е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения от него иск. Ответникът Е. П. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от Ч. Р. срещу Е. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК за обявяване за окончателен сключения на 31.01.2001 г. предварителен договор за продажба на апартамент № 4, находящ се в [населено място]., [улица], № 17-19, вх. А, ет. 3, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.36 кв. м., заедно с таванско помещение при съседи: коридор, С. Й., [улица], К. И. и Л. П., заедно с 5.29/100 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, цялото с площ от 1 074 кв. м., съставляващо парцел I-203 от кв. 88 по пл. на [населено място]. м. Л., при съседи по скица: [улица], [улица], парцел II-203, X. -202, за сумата 35 000 лева. Установено е по делото, че на 29.01.2001 г. Е. П. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент с нот. акт № 40/2001 г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд и е дарила същия с нот. акт № 165/2005 г. на нотариус с район на действие - Софийски районен съд от 14.07.2005 г. на баща си П. Т. процесния апартамент. Установено е също така, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд от 30.11.2007 г. по гр. д. № 9048/2007 г., договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 165, том I, дело № 181/2005 г. е обявен за недействителен по отношение на Ч. Р. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Прието е за установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът - жалбоподател е изплатил на ответницата сумата в общ размер на 31 461,71 лева, като незаплатената част от уговорената с предварителния договор цена възлиза на 3 538.29 лева. Вещото лице е посочило, че сумата от 31 461,71 лева е платена на вноски, 23 от които са платени в срок до подавана на исковата молба, като последната от тях е заплатена на 3.12.2004 г. Според заключението на съдебно-оценителна експертиза след предявяване на иска - на 24.11.2009 г. е платена последна вноска в размер на 1 752 лева. При тези данни съдът е счел, че действието на договора не е прекратено, но исковата претенция е неоснователна, тъй като не е настъпила изискуемостта на задължението на ответницата за заключване на окончателен договор. Счел е, че в представения предварителен договор е уговорено окончателният договор да бъде сключен в срок до три дни след окончателното изплащане на уговорената цена, т.е. възникването на потестативното право на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е поставено в зависимост от изплащането на цената на имота, а Ч. Р. е заплатил на Е. П. до предявяване на иска е само сумата 31 461.71 лева, с оглед на което е прието, че не е платил пълния размер на уговорената с договора цена /от 35 000 лева/. Допуснато е касационно обжалване по въпросите: възниква ли право да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато не е платена напълно уговорената в него цена и за възможността да се уважи иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при неизпълнение на купувача предизвикано от поведение на другата страна по договора по смисъла на чл. 90, ал. 2 ЗЗД на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, представени от жалбоподателя: решение от 8.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г., III г. о. на ВКС, решение от 1.07.2011 г. по гр. д. № 207/2010 г., II т. о. на ВКС. В същата се приема, че неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената - изцяло или отчасти, както и, че ако насрещната страна счита, че ищецът е неизправен, тя може да се брани с възражение за неизпълнен двустранен договор, съгласно чл. 90 ЗЗД, но неизправността на ищеца не е основание за отхвърляне на конститутивния иск за сключване на окончателен договор. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о. намира, че постановеното от въззивният съд решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като бъде уважен предявения иск. Правилно е прието от въззивният съд, че възражението на ответницата, че процесният предварителен договор е развален, е неоснователно, тъй като това не е доказано по делото. С оглед дадения по-горе отговор на въпросите, послужили като основание за допускане на касационното обжалване, в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извода, че възникването на потестативното право на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е поставено в зависимост от изплащането на цената на имота и следва този момент. Установено е по делото, че обещателят по предварителния договор е собственик на имота, предмет на договора, последният е действителен и не е развален, както и че цената е заплатена изцяло към настоящия момент. Ето защо следва да се приеме, че са налице са налице всички предпоставки за уважаване на иска и предварителният договор следва да се обяви за окончателен. Видно от приложено по делото Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 09-06-00/0045/15.12.2012 г., издадено от С. община, данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 121 890,20 лева и тя следва да служи като база за определяне размера на дължимите се от ищеца такси и разноски по прехвърлянето съобразно разпоредбата на чл. 289, ал. 2 ГПК (отм.), до заплащането на които следва да се впише възбрана върху имота. Ищецът дължи разноските по прехвърлянето на имота - нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл. 85, ал. 2, във връзка с чл. 87 ЗННД, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, възлизаща на сумата 774,22 лева, както и местен данък за придобиване на имота по сметка на С. община в размер на 228,54 лева, изчислен на базата на данъчната оценка на имота в размер на 121 890,20 лева. С оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК на жалбоподателят не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не е представен списък за направените такива до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.