Решение № 2388 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2009 г.

Решение № 2388 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13031/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община - Благоевград, против решение № 10/20.07.2009 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по адм. дело № 947/2006 г., с което е отменена като незаконосъобразна, заповед № 1053/20.07.2006 г. на Зам. Кмета на Община Благоевград, издадена на основание чл. 179, ал. 2 (отм.) от ЗУТ, за премахване на обект "бетонова площадка", оградена с телена мрежа, находящ се в дворното място на УПИ VI, кв. 175а по плана на II-ри микрорайон гр. Благоевград, изпълнен от Росен Георгиев Дамянов, без съгласието на собствениците на терена. Решението се счита неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, без цялостна преценка на доказателствата по делото, с оглед което се иска отмяната му. В съдебното заседание и касационният жалбоподател и ответната страна - Росен Георгиев Дамянов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не е постъпило и възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, а не второстепенен и временен строителен обект, както твърди касатора и, че кметът не е компетентен да издава такива заповеди. С оглед тези изводи, съдът би трябвало да обяви процесната заповед за нищожна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С обжалваното решение ОС Благоевград е отменил процесната заповед, с която е наредено на Росен Георгиев Дамянов да премахне за своя сметка бетонова площадка с размери 5,60 м., 2,25 м. (2,95 м.) 6,20 м., с дебелина 0,10 м. средно, върху която са монтирани 9 броя метални кола, със средна височина 2,50 м., обградени с телена мрежа, находящи се в дворното място на УПИ VI, кв. 175-а по плана на гр. Благоевград, като е приел така изграденото за незаконно строителство по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, по отношение на което кметът няма правомощия. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните в хода на процеса писмени доказателства, установените релевантни за правилното решаване на спора факти - поотделно и в съвкупност, а изведените в съответствие с тях и правната уредба изводи, са правилни, споделят се изцяло от настоящата инстанцция. Видно от изготвената и неоспорена съдебнотехническа експертиза, налице е изградена бетонна площадка във форма на петоъгълник, с площ около 26 кв. м., в която са монтирани 9 метални кола с височина от 2,30 м. до 3,25 м. замонолитени, около тях е поставена мрежа и врата, изработена от винкел. С оглед тези данни, правилно съдът е приел, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, а не за второстепенен и временен строителен обект, както твърди касатора, което всъщност е определящо и досежно компетентността на административния орган за издаване на валиден акт за премахване. С основание прокурорът отбелязва, че правилният за случая резултат би следвало да е обявяване на нищожност на процесната заповед, което не се налага, с оглед констатирания порок и отмяната й с обсъждания съдебен акт. Освен това, дори да се приеме обратното - че кметът има компетентността да издаде заповедта, същата е незаконосъобразна, поради недоказаните условия, визирани в нея, послужили като основания за издаването й. Ответникът в касацията е собственик на идеална част от терена, по отношение на която вещото лице е установило, че не е нарушена, че не се възпрепятства ползването на терена от останалите му собственици, които не само не са възразили, а и също са изградили по различен, или подобен начин площадки пред гаражите си, оставен е път за вход, а самият обект се намира зад кооперацията, пред собствен на изградилия го гараж, т. е премахваният строеж не е неподходящ по местоположение, не е в неугледен вид, при изпълнението му не липсват компрометиращи връзки, които да застрашават устойчивостта и здравината му и по някакъв начин да застрашават преминаващите лица. При тези данни не са доказани мотивите на заповедта, същата и в тази хипотеза, правилно е отменена. С оглед изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,