Решение № 1354 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2011 г.
ВАСII отделение26.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Отменя решение № 3963 от 15.08.2011 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 4093/2011 г. и вместо него постановява: Отменя заповед № РД-18-03/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър за част от район "Витоша" - СО по отношение посочването в кадастралния регистър на данни за собственика на имот с идентификатор 68134.1976.448.3, представляващ сграда за енергопроизводство с диспечерски № 42-119 и, Изпраща преписката на изпълнителния директор на АГКК за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1354 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12927/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" (ЧЕЗРБ) АД - София против решение № 3963 от 15.08.2011 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 4093/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-18-03/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК за одобряване на КК и КР за част от район "Витоша" - СО по отношение на имот с идентификатор 68134.1976.448.3, представляващ сграда за енергопроизводство с диспечерски № 42-119. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго за отмяна на оспорената част от заповедта. Ответната страна изп. директор на АГКК оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за законосъобразна, доколкото оспорващият не е доказал правото на собственост върху обекта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото не е спорно функционалното предназначение на сградата с идентификатор 68134.1976.448.3, както и нейната идентичност с трансформаторен пост (ТП) № 42-119. Сградата фигурира в списъка на ТП - приложение към спогодбата, чиято собственост се отделя от активите на "НЕК" ЕАД и се предава на "Електроразпределение Столично" ЕАД (предходното наименование на ЧЕЗРБ), по силата на Заповед № ДВ-123-А/24.04.2000 г. на председателя на ДАЕЕР. Обектът е изграден като държавна собственост и при неговата приватизация е прехвърлен в активите на енергийното предприятие по разделителен протокол, за което има и счетоводни записвания. Процесната сграда за енергопроизводство представлява енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗЕ и е елемент от съответната разпределителна мрежа, а съгласно § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ тези обекти следва да са собственост на лицензираните енергийни предприятия. Нормативните актове, уреждащи преноса на електрическата енергия, изключват възможността енергийните обекти и съоръжения да бъдат притежание на трети лица, като в хода на административното производство такива претенции не са предявявани. Счетоводното записване на процесната сграда в активите на дружеството, характеристиката й на енергиен обект, част от електроенергийна система със специален режим и задължителната законоустановена собственост на лицензираното енергийно предприятие върху имуществото, чрез което осъществява лицензионната дейност, обосновават извод за притежанието й от касатора. Няма данни за спор за материално право относно процесната сграда, като основание данни за собствеността да не се посочват в КР на основание чл. 41, ал. 4 ЗКИР. С оглед направените в обжалваното решение фактически установявания оспорването на заповедта се явява основателно и неправилно е отхвърлено от административния съд. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорената част от заповедта да се отмени и делото да се изпрати като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените мотиви. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,