Решение № 7628 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2015 г.

Решение № 7628 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2015 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], срещу решение № 860 от 04.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК - 246/2015 г., с което КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [район], [адрес]. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В жалбата се твърди, че КЗК, в хода на производството е извършила непълно и повърхностно проучване, не е тълкувала правилно законовите разпоредби във връзка с установените факти, не е обсъдила всички представени по преписката доказателства и като цяло направеният анализ не кореспондира с правната и житейска логика. Излагат се съображения в посока реализиране на фактическия състав на нарушенията по чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Моли се решението на КЗК да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него бъдат установени посочените нарушения от страна на [фирма]. Алтернативно се иска да бъде върната преписката на КЗК за ново произнасяне със задължителни указания. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание оспорва жалбата, като релевира доводи за законосъобразност на оспореното решение. Ответникът - [фирма], оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: В Комисия за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК - 246/21.04.2015 г. по искане на [фирма], [населено място]срещу [фирма], [населено място] за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 30, чл. 31, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените по закон санкции. В хода на производството КЗК е установила, че туристическа агенция [фирма] е лицензиран туроператор и турагент, специализиран в организиране на екскурзии и почивки в страната и чужбина, осъществяващ стопанска дейност на територията на страната от 2006 г. [фирма] популяризира предлаганите от него туристически услуги чрез каталози, чрез ежегодното участие в туристическото изложение "Ваканция", посредством Интернет страница, чрез оптимизиране в google. com по ключови думи, адуърдс кампании, посредством рекламни банери и линкове в Интернет сайтове - dir. bg и др., чрез поддръжката на рекламни профили в социалните мрежи Фейсбук, Туитър и Гугъл плюс. [фирма] издава ежегодно по два каталога - един, който обхваща месеците от април до средата на декември, и втори, който обхваща периодите около Коледа, Нова година, С. В., Карнавалите във Венеция, Ница, Корфу до месец март. Каталозите се разпространяват чрез изградена агентска мрежа, по пощата на клиенти, пътували предходни години с [фирма], на клиенти направили онлайн заявка в сайта, както и на клиенти, посетили офисите на дружеството. Съгласно предоставен каталог на [фирма] за 2015 г., същият съдържа 109 страници и е със следното съдържание по раздели: Самолетни екскурзии, с включени 50 възможности за избор, Автобусни екскурзии, с включени 71 възможности за избор, Автобусни екскурзии с тръгване от [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], Автобусни почивки, Автобусно екскурзии и почивки 55+, Цени на музеи, Информация за автобуси и Общи условия. Всяка екскурзия, поместена в каталозите на [фирма], съдържа задължителното съгласно разпоредбите на чл. 80, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) описание, а именно: пълна програма по дни, цена и начин на плащане, посочена в български лева, начална и крайна дата на пътуването, брой нощувки, включени в пътуването, място на настаняване, неговото местонахождение, категорията или степента на удобство и основните му характеристики - за всяка нощувка, ако има разлика в категорията и местата за настаняване, предвидените хранения, минималният брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран, общи данни за паспортния и визов режим, вид използвани транспортни средства, както и невключени в цената такси и други разходи, които подлежат на покритие от потребителя на място. Всички поместени в каталозите екскурзии са публикувани и на Интернет сайт без никакви промени. Допълнително, на сайта се съдържат всички продукти на туроператора, както и продукти на други туроператори, които [фирма] продава в качеството си на агент. Всички клиенти, които пътуват по програми от каталозите на [фирма], подписват типови потребителски договори. Договорите са изготвени съобразно разпоредбите на Закона за туризма и съдържат следните раздели: "Предмет на договора", "Общи условия", "Цена, начин на формиране и промяна", "Анулации", "Отговорност", "Застраховки" и "Преходни и заключителни разпоредби". Съгласно представени типови договори от 2011 г. до 2015 г., [фирма] не прави съществени промени по отношение на структуриране и оформление на договорите, по отношение на брой и наименования на раздели, както и по отношение на брой и съдържание на включени основни клаузи. Общите условия на [фирма] за записване за екскурзии се предоставят на последната страница на всеки издаден каталог, като същите са публикувани и на Интернет страница www. rual-travel. com, раздел: Условия за записване. Общите условия на "Руал травел" ООД съдържат 6 раздела, подредени в следната последователност: Резервации и записване, Необходими документи, Отговорности, Анулации и рекламации, Цени и Застраховки. Д. К. работи по трудово правоотношение към [фирма] за периода от 08.01.2007 г. до 01.07.2011 г. на длъжност служител в пътническа агенция. В периода на изпълнение на трудовите задължения, Д. К. работи и като водач - придружител на групи на [фирма] по следните дестинации: [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място]и др. В длъжностната характеристика, която е неразделна част от трудовия договор на Д. К. с [фирма], присъства клауза в т. 4.1.9, "Служител пътническа агенция отговаря за опазване на фирмената тайна". В т. 5.9 от длъжностната характеристика на Д. К. в раздел "Изисквания за качеството на работата" като изискване е посочено "Дискретност и конфиденциалност към дружеството, служителите, клиентите и деловите партньори. Туристическа агенция[фирма] е лицензиран туроператор и турагент, специализиран в организиране на екскурзии и почивки в страната и чужбина, осъществяващ стопанска дейност на територията на страната от 2014 г. Дружеството се управлява и представлява от Д. К. К. [фирма] популяризира туристическите услуги, които предлага чрез фирмен каталог, посредством Интернет страница www. cataleya-travel. com, чрез участието в туристическо изложение "Туристическа борса Ваканция и С. Е. 2015 г. "; чрез Facebook, G. A., Adwise. Съгласно предоставен каталог на [фирма] за 2015 г., същият съдържа 31 страници със следното съдържание: подробно описание на 24 автобусни и самолетни екскурзии, както и раздели: "Цени на музеи" и "Общи условия". Всяка екскурзия, поместена в каталога, съдържа задължителното съгласно разпоредбите на чл. 80, ал. 1 от Закона за туризма описание, а именно: пълна програма по дни, цена и начин на плащане, посочена в български лева, начална и крайна дата на пътуването, брой нощувки, включени в пътуването, място на настаняване, неговото местонахождение, категорията или степента на удобство и основните му характеристики - за всяка нощувка, ако има разлика в категорията и местата за настаняване, предвидените хранения, минималния брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран, общи данни за паспортния и визов режим, вид използвани транспортни средства, както и невключени в цената такси и други разходи, които подлежат на покритие от потребителя на място. Всички клиенти, които пътуват по програми от каталозите на[фирма], подписват типови потребителски договори. Договорите са изготвени съобразно разпоредбите на Закона за туризма и съдържат следните раздели: "Предмет на договора", "Общи условия", "Цена, начин на формиране и промяна", "Анулации", "Отговорност", "Застраховки" и "Преходни и заключителни разпоредби". Общите условия на [фирма] за записване за екскурзии са публикувани на Интернет страница www. cataleya-travel. com, раздел "За нас": "Условия за записване". Общи условия на [фирма] съдържат 7 раздела, подредени в следната последователност: Записване за пътуване, Необходими документи, Настаняване и транспорт, Отговорности, Анулации и рекламации, Цени и Застраховки. [фирма] и [фирма] сключват договор на 26.03.2014 г. за туристическа агентска дейност за срок от три години, според предмета на който, [фирма] като туроператор възлага на [фирма] като турагент, да продава срещу комисионна туристическият продукт на туроператора по цени и условия, съгласно каталога на [фирма] за съответната година, от името и за сметка на туроператора. Съгласно т. 4 от договора, туроператорът е длъжен да предостави на турагента подробна писмена информация за сроковете и условията за записване, както и за организираните пътувания по маршрути, така и за индивидуалните туристи. Според т. 6 на договора, туроператорът е длъжен да обезпечи турагента с необходимите рекламни материали. В т. 8 е уговорено задължение на туроператора да снабди турагента с потребителски договори, които последния да предостави за подписване на потребителите при тяхното записване за съответния туристически пакет. На 11.03.2015 г. Д. К. в качеството си на управител на [фирма] изпраща съобщение от имейл адрес info@cataleya-travel. com по електронна поща на лице, работещо в [фирма] (Екскурзия. бг - информационен портал, който публикува оферти за екскурзии и почивки на български и световни туроператори). В него Д. К. изразява следните твърдения: "...имам контакта Ви от колега от Руал, където работих допреди 4 години. Той ме посъветва да се свържа с Вас, за да Ви предложа нашите програми". На електронната поща на Д. Б., управител на [фирма], на 17.03.2015 г. е получен имейл от С. Ш. shopovs@yahoo. com, в който се изразява съмнение, че Д. Б. си е "направил собствена фирма - К. Т., тъй като програмите с Руал са еднакви". Предвид така установените факти, КЗК е извършила сравнителен анализ на предлаганите от[фирма] и[фирма] екскурзии, публикувани в каталозите на дружествата за 2015 г. и на Интернет страници www. rual-travel. com и www. cataleya-travel. com, като е констатирала, че не се наблюдава пълно сходство по отношение на програми на екскурзии, тяхното визуално и текстово представяне, както и по отношение на използвани хотели за настаняване и предлагане на допълнителни екскурзии към основните. На следващо място Комисията е приела, че както [фирма], [фирма], така и други туроператори предлагат за периода 2013 г. - 2015 г. "залепени екскурзии", т. е. комбинирани екскурзии, осъществени със самолет и автобус. Н. следващо място КЗК, анализирайки представените типови договори от двете дружества, е приела, че е налице пълно сходство по отношение както на брой раздели и техните наименования, така и по отношение на текстовото съдържание на включените разпоредби. Разлики се наблюдават единствено в раздел "Застраховки" и се отнасят до застрахователното дружество, с което е сключен договора за застраховка. Въз основа на установените факти и направения анализ Комисията за защита на конкуренцията е приела, че [фирма] не е предприело действия по разпространение на невярна или изопачена информация, дискредитираща доброто име на [фирма] и създаваща възможност от настъпване на негативно изменение в представата на потребителите за [фирма], поради което е установила, че [фирма] не е извършило нарушение на чл. 30 от ЗЗК. На следващо място КЗК е приела, че не са извършени действия от страна на [фирма] по въвеждане в заблуждение по отношение на съществени свойства на предлаганите от него услуги - организирани екскурзии или по въвеждане в заблуждение относно начина на предоставянето им, поради което не следва да се ангажира отговорността на дружеството по реда на чл. 31 от ЗЗК. На следващо място, във връзка с чл. 33 от ЗЗК Комисията е приела, че поднесената информация в Интернет страницата на [фирма] и в рекламните каталози на същото дружество относно предлаганите туристически услуги не съдържа елементи със заблуждаващ характер, поради което не може да подведе лицата, до които достига и не е в състояние да повлияе върху тяхното икономическо поведение, като евентуално нанесе вреди на конкурент. От една страна предложените в рекламните материали екскурзии реално се предлагат в обявените периоди, като не са установени различия между промотирани условия, в т. ч. програми, маршрути, хотели, цени и т. н. с реално реализирани такива в пълен обем. От друга страна предложителят на туристическите пътувания в Интернет страница www. cataleya-travel. com, в рекламните каталози на ответното дружество, както и на всички останали места, където процесните туристически пътувания се предлагат, е ясно индивидуализиран с посочване на фирменото му наименование, контактна информация за връзка с него и т. н. По отношение на чл. 35 от ЗЗК Комисията е приела, че цялостното представяне на информацията, свързана с предлаганите от [фирма] туристически продукти, не създава обективна предпоставка за въвеждане в заблуждение на потребителите относно предложителя или по отношение на съществени характеристики на услугите, по начин, по който да се повлияе негативно върху конкурентната среда. На следващо място КЗК е установила, че сайтовете на двете дружества са различни като дизайн, функционалности, цветови решения и използвани елементи, което води и до разлика във външния им вид, като освен това двете дружества изписват както фирменото си наименование, така и контактна информация за връзка с тях на заглавните си страници, като по този начин потребителите са информирани относно предложителите на екскурзиите, както и относно това коя Интернет страница са посетили или къде правят on-line резервации за туристически програми, поради което липсва нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. На следващо място Комисията е приела, че от поведението на [фирма] не е настъпил определен негативен резултат в правната сфера на [фирма], изразяващ се в прекратяване, нарушаване или осуетяване сключването на договори, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. По отношение на приложимостта на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, Комисията е приела, че от една страна, [фирма] не е предприело релевантни действия във връзка с надлежно обозначаване на конфиденциалната за него информация, както и свеждането на същата до знанието на служителите в дружеството, а от друга страна е налице дълъг период между напускането на Д. К. К. и учредяването на дружеството [фирма], поради което на последното не му е станала достояние поверителна информация нито се е възползвало по недобросъвестен начин от такава информация, печелейки конкурентно предимство. На последно място Комисията е приела, че сходството между общите условия на двете дружества и използваните типови договори се дължи на императивните разпоредби на Закона за туризма и задълженията да бъдат включвани точно определени клаузи в предлаганите от страна на всички туристическите агенции клиентски договори, поради което от страна на [фирма] не е извършено нарушение по смисъла по чл. 29 от ЗЗК и не следва да се ангажира отговорността на ответното дружество по този текст от закона. Настоящият съдебен състав приема, че процесното решение № 860 от 04.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 246/2015 г., в частта с която КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на [фирма], по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Жалбоподателят изрично е посочил, че не оспорва решението на КЗК в тази му част, поради което предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 860 от 04.11.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 246/2015 г., с която КЗК установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на [фирма]. При така очертания предмет на съдебната проверка и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът прави следните правни изводи: Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателствата и възражения представени от страните, относими към извършеното проучване. По отношение на съответствието на решението с материалноправните разпоредби на глава седма от ЗЗК и в частност на чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и ал. 3, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, настоящата съдебна инстанция приема следното: За да бъде установено нарушение по глава седма от ЗЗК, съответно да бъде ангажирана отговорност за извършването на нелоялна конкуренция, на първо място следва да е налице нарушение на общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Законодателят с разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни. За да бъде изпълнен някой от тези специални състави обаче, задължително следва да бъдат налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави. Следва обаче да бъде подчертано, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 от ЗЗК. Обратното би противоречало на принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. В този смисъл общата забрана за нелоялна конкуренция има двояка правна природа - от една страна е задължителен елемент от фактическия състав на разпоредбите на чл. 30-37 от ЗЗК, а от друга е самостоятелно основание за налагане на имуществена санкция, ако поведението не попада в нито един от специалните състави. Предвид изложеното и във връзка с предмета на съдебния контрол и релевираните от жалбоподателя доводи, съдът първо ще разгледа дали са приложими специалните състави на глава седма от ЗЗК. Съгласно чл. 30 от ЗЗК се забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че увреждане на доброто име на конкурент ще е налице, когато се твърдят или разпространяват неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид за самия конкурент или за предлаганите от него стоки или услуги. В този смисъл конкурентът трябва да е изрично посочен или възможността за идентифицирането му да е ясна и несъмнена, като самите сведения или изопачени факти трябва да са от такъв характер, че да могат да увредят конкурента, т. е. да настъпи или да има вероятност да настъпи негативно изменение на представата за него, или за предлаганите от него стоки или услуги. В настоящия случай нито пред административния орган, нито в съдебното производство са представени доказателства, които да обосновават извод, че [фирма] разпространява неверни сведения или представя факти в изопачен вид, които да са насочени към[фирма] или към предлаганите от това дружество услуги, поради което настоящият съдебен състав приема, че правилно Комисията за защита на конкуренцията е установила, че поведението на [фирма] не може да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 30 от ЗЗК. Съгласно чл. 32 от ЗЗК се забраняват заблуждаващата реклама, както и неразрешената сравнителна реклама. В чл. 33, ал. 1 от ЗЗК е посочено, че заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания чл. заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация - 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. В конкретния случай от фактите по делото е видно, че [фирма] популяризира туристически услуги, които предлага чрез фирмен каталог; посредством Интернет страница www. cataleya-travel. com, чрез участието в туристическо изложение "Туристическа борса Ваканция и С. Е. 2015 г. "; чрез Facebook, G. A. и т. н. В този смисъл безспорно е налице реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК и този елемент от фактическия състав на чл. 33 от ЗЗК е реализиран. Въпреки това не е налице вторият задължителен елемент - посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига. В настоящия случай всички обективирани в процесните рекламни послания факти отговарят на обективната действителност. Съдът преценявайки, че рекламата по своята същност не е просто сбор от съобщени факти, които се възприемат изолирано един от друг от потребителите, а представляват цялостно послание, с което се цели да се въздейства върху икономическото им поведение, приема, че в конкретния случай средно информираният потребител ще придобие точна представа относно предлаганите от дружеството услуги, като липсва възможност да настъпи заблуда относно съдържанието, изпълнението и лицето, което предоставя услугите. В този смисъл изводът, който се налага е, че [фирма] не е реализирало с поведението си състава на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. За да е осъществено нарушение по специалната разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е необходимо наличието на няколко предпоставки при условията на кумулация - реално предлагане на услуга на пазара с белези /някои от които изрично посочени в закона/, които създават реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите за идентичност с друга услуга, която е известна на пазара. От една страна е необходимо изпълнителното деяние да е свързано с предлагане на услуги, а от друга страна - да е налице сходство с белезите /характеристиките/ на услуги на конкурентното предприятие, които са добили известност на пазара. Имитацията, в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, е по отношение на общия външен вид и основни характеристики на услугите, с които се е наложил конкурентът на пазара, като поведение на втория конкурент следва да заблуждава или да може да доведе до заблуждение относно произхода, доставчика, начина и мястото на реализация, начина на използване, количеството, качеството или други съществени характеристики на услугите. Задължителен елемент от състава на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е първият конкурент да е придобил известност сред потребителите, които да асоциират определена услуга именно с него. В настоящият случай подобна връзка между услуга и дружество не се констатира, тъй като предоставяните от [фирма] екскурзии се предлагат и от други туроператори. Това е разбираемо с оглед специфичния характер на дейността в този бранш. Потребителите свързват екскурзията не с нейния организатор, а с оглед дестинацията и обектите, които желаят да посетят. В този смисъл неоснователни са релевираните от жалбоподателя възражения, че е придобил известност на пазара с оглед предлаганите от него "залепени екскурзии" /комбинации между самолетни и автобусни/, което забранява на другите конкуренти да предлагат подобна комбинация. Дружеството не притежава ексклузивни права върху организирането на екскурзии до определени дестинации, обекти или хотели, което да обосновава извод за уникалност в неговата дейност и асоциация на потребителите във връзка с определени екскурзии. Изводът който се налага е, че в конкретния случай липсва задължителен елемент от състава на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, поради което правилно и обосновано КЗК е приела, че не е извършено нарушение по този член. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай не е налице и нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба се забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Обосновани са изводите на КЗК, че сайтовете www. rual-travel.com и www. cataleya-travel.com са различни като дизайн, функционалности, цветови решения и използвани елементи, което води и до разлика във външния им вид. В този смисъл липсва вероятност да настъпи заблуждение, относно това чия интернет страница е достигната, съответно да бъдат объркани потребителите относно туроператора, чиито сайт искат да разгледат. Забраната по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК обхваща всяко нелоялно действие, насочено към привличане на клиенти на конкурент/и. Това могат да бъдат всякакви действия в противоречие с добросъвестната търговска практика, които въздействат върху обективната преценка на клиентите, в резултат на което се прекратяват или нарушават сключени договори или се препятства сключването на такива с конкурент. За да е налице нарушение, неправомерното действие следва да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. Между деянието и настъпилите последици следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Изводът, който се налага е, че съставът на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е резултатен - трябва да е налице или нарушаване на договори с конкурент или предотвратяване на сключването на договор. В настоящият случай липсват конкретни данни, които да установяват подобен резултат, поради което правилно КЗК е установила, че [фирма] не е реализирало с поведението си състава на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Неоснователни, разгледани по същество са и релевираните от жалбоподателя доводи, относно неправилно прилагане и тълкуване от страна на КЗК на разпоредите в чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Съгласно този чл. се забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. За да е налице нарушение по чл. 37 от ЗЗК е необходимо информацията, която е узната, използвана или разгласена да е "производствена или търговска тайна". Съгласно легалното определение в § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК такава "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. От определението на понятието "производствена или търговска тайна" е видно, че режимът на достъп и използване на информацията, която попада в тази категория, е ограничителен и е свързан със специфичния предмет на правното регулиране от страна на ЗЗК. Предприятието следва да е определило предварително конкретните факти, информация, решения и данни, до които е установен ограничен достъп. Индивидуализирането по този начин е необходимо, предвид уредената законодателно специфична закрила, предоставяна срещу недобросъвестно посегателство върху чувствителна информация от страна на конкурентни предприятия. Същевременно, тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива, представляващи производствена или търговска тайна за предприятието, трябва да са взети и необходимите мерки за запазването и защитата им по определен начин, да е предвиден съответен режим на достъп до тях и да е определен кръгът на лицата, които имат право на достъп и използване на информацията. Целта е информацията, определена като конфиденциална, да запази това свое качество спрямо лица, външни за предприятието. При положение, че търговецът не е взел необходимите мерки да запази информация, която е негова производствена или търговска тайна, то не би могло да се ангажира и отговорността на трети лица по чл. 37 относно узнаването, използването или разгласяването й. Става въпрос не за наличие на общи задължения за конфиденциалност или за опазване на търговска тайна (напр. уредени в трудови договори на служителите на предприятието), а за конкретни задължения във връзка с опазване на конкретна информация, определена като производствена или търговска тайна, в нарочен акт - решение, заповед или друг вътрешен за предприятието акт, с който е въведена забрана или задължение да не се използва или разгласява информацията. На следващо място актът, с който е въведена забраната, трябва да бъде доведен до знанието на лицата, на които е вменено задължението да не е използват или разгласяват неправомерно информацията, съставляваща производствена или търговска тайна. Освен установяване наличието на производствена и търговска тайна за едно предприятие, както и мерките за нейното запазване, за да е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, се изисква узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна да е осъществено от конкурентното предприятие по начин, който противоречи на добросъвестната търговска практика и който създава възможност или реално уврежда интересите на правоимащия конкурент. 3а съставомерността на деянието е достатъчно да е създадена потенциална опасност от увреждане на интересите на конкурента. Самото понятие "добросъвестна търговска практика" също е легално дефинирано в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК с оглед постигане на специфичните цели на ЗЗК - това са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. В настоящия случай, видно от фактите по делото, липсват нарочни актове постановени от [фирма], които да квалифицират определена информация като производствена или търговска тайна, като задълженията на служителите да опазват "фирмената тайна", заложени в трудовите договори или длъжностните характеристики са прекалено общи, с оглед реализирането на състава на чл. 37 от ЗЗК, поради което последният е неприложим. Освен това дългият период между напускането на служителката Д. К. и учредяването на [фирма] /над 2 години/ води до извода, че информацията, която служителката е притежавала за дейността на [фирма] е загубила своята актуалност и съответно достигането до конкурент не може да увреди интересите на дружеството. На последно място следва да бъде посочено, че правилно и законосъобразно КЗК е установила, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Отношението между общата забрана по чл. 29 от ЗЗК към специалните съставите от чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК е такова на субсидиарност. Това отношение предполага изпълнение на общия състав на забраната винаги щом се касае до нарушение, изпълняващо от обективна страна фактическия състав на някоя от специално описаните в закона хипотези, без това обаче да изключва самостоятелното му приложение, когато деянието не може да се квалифицира по смисъла на чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК. Възможно е също така и прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Г. седма ако са налице действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Настоящият съдебен състав приема, че цялостното поведение на [фирма] не влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика. Както вече бе посочено не е налице възможност потребителите да бъдат заблудени относно това какви екскурзии се предлагат и кой ги организира. Макар да са налице сходства между предлаганите от двете дружества екскурзии по отношение на програма, цена, брой нощувки, място на настаняване, вид използвани транспортни средства и т. н, това сходство не се дължи на нелоялно поведение на някоя от страните, а представлява естествения стремеж на всеки конкурент да отговори на изискванията на потребителите. Всеки туроператор е свободен да определи какви екскурзии ще предлага, като избере дестинации, обекти и места на настанявани. Естествено е при организирането на екскурзията да бъде подбрана оптимална програма, която да позволи на потребителите да разгледат всички културно исторически забележителности, поради което в голяма част програмите на туроператорите са идентични. На следващо място следва да бъде отчетено, че чл. 80 от Закона за туризма предвижда, че туроператорът предоставя на потребителя информация в писмена форма или предоставена чрез брошура или публикувана на интернет страницата на туроператора и/или туристическия агент, която трябва да съдържа задължително предвидените в чл. 80, ал. 1, т. 1 - 14 данни. Това от своя страна обуславя и сходната информация, която се публикува от всички туроператори, решили да предлагат екскурзии до едни и същи дестинации. Това от своя страна се отразява и върху общите условия, при които се сключват договорите. Крайният извод, който се налага е, че поведението на [фирма] не представлява нелоялна конкуренция по смисъла на глава седма от ЗЗК. Констатираните сходства между екскурзиите, които дружеството организира, както и договорите, които се сключват във връзка със записването за тях, се дължат на специфичния характер на туроператорската дейност и нормативните изисквания за реализирането и. Съдът приема, че свободната, честна и лоялна конкуренция на този пазар, предполага свобода на туроператорите да определят дестинацията, програмата, туристическите забележителности, които да се посетят, хотелите, в които ще бъдат настанени туристите, като това се определя от изискванията на потребителите. В този смисъл в голямата си част всички туроператори избрали да организират определена екскурзия избират сходни програми, които са насочени към оптимизиране на времето за разглеждане на забележителностите. Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответниците по жалбата - Комисия за защита на конкуренцията и [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 500 лв., вместо поисканите 1400 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора. Дължимите разноски на КЗК за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 300 лв., определени според чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,