Решение № 467 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1799/2014 г.

Решение № 467 от 16.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1799/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 603/2014 г. на Районен съд гр. Кюстендил и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Сочи се допуснато нарушение на материалния закон и се предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Д. Й. К. не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на Главния прокурор, установи следното: С определение от 16.07.2014 г. Кюстендилският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият Д. К. е признат за виновен по чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е осъден на пробация за срок от 15 месеца, като са определени пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 15 месеца с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 15 месеца и "безвъзмезден труд в полза на обществото" с продължителност 100 часа. На осн. чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Искането на Главния прокурор е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 42а ал. 3, т. 3 от НК, пробационната мярка "безвъзмезден труд в полза на обществото" е с продължителност не повече от три поредни години, а като брой часове- от 100 до 300 часа годишно. В случая районният съд е постановил продължителността на безвъзмездния труд в рамките на 15 месеца, но не е посочил каква част от определените 100 часа следва да бъдат положени в рамките на една година /т. е за 12 месеца/ и колко часа в останалите три месеца. Допуснатото нарушение е съществено, защото наказанието не е индивидуализирано по начина, определен в нормата на чл. 42а ал. 3, т. 3 от НК, което води и до невъзможност за неговото изпълнение. Определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение