Решение № 9295 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2010 г.

Решение № 9295 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1578/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Анита Пешева, в качеството на процесуален представител на инж. Тодор Асенов Стоименов, ликвидатор, на "В и К" ООД, гр. Кюстендил, в ликвидация, срещу решение № 743 от 14.12.2009 г. по адм. дело № 653 по описа за 2009 г. на административния съд - Благоевград, с което по жалба на дружеството е изменен акт № 7 от 19.06.2009 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с който е установена дължима сума за такса за водовземане от гр. Славковица и р. Отовица по разрешително за водоползване за периода от 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г. общо за двата водоизточника в размер на 44 966. 48 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Красимир Тодоров и чрез писмено становище . Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Благоевград е бил акт № 7 от 19.06.2009 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, с който е установена дължима от "В и К" ООД - гр. Кюстендил сума, представляваща такса за водовземане за периода 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г. общо в размер на 45 126. 36 лв. От фактическа страна по делото е установено следното: с разрешително за водоползване № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменение на разрешително за водоползване № 0563-1/7.11.2003 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район на "В и К" ООД - гр. Кюстендил е предоставено правото да водовзема от 19 повърхностни водни обекти в поречие Струма конкретно посочени в обжалвания акт. Разрешеният лимит на водовземане от тези 18 речни водохващания и от долния изравнител на ВЕЦ "Самораново" е равен на 6 840 000.00 куб. м. /годишно, от който за ревизирания период следва да бъдат извадени водни количества равни на 5 407 000.00 куб. м./ годишно, понеже за 14 водни обекти, също подробно описани в акта, са издадени индивидуални разрешителни за водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване. За разликата от 1 433 000.00 куб. м. за повърхности водни обекти (речни водохващания) р. Славковица, р. Гръчковец, р. Бистрица и р. Отовица, включени в приложение № 1 към посоченото разрешително за водоползване № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменение на разрешително за водоползване № 0563-1/7.11.2003 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район на "В и К" ООД - гр. Кюстендил следва да да се определи заплащане на такса за водовземане за посочения период 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г. На водовземните съоръжения на р. Славковица, р. Гръчковец, р. Бистрица и р. Отовица не са монтирани разходомерни устройства, с оглед отчитане на действителното количество отнети и разходвани води, съгласно констативен протокол № К-479 от 24.11.2004 г., поради което и на основание чл. 6 от тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (обн. ДВ, бр. 65/2000 г.) за ползваните водни количества за питейно-битови нужди за съответната категория води /I или II к./, приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ, размерът на таксата е изчислен на базата на разрешения годишен воден обем. С писмо № ПО-02-20 от 15.05.2009 г. дружеството е поканено да изплати доброволно задължението си за разрешеното право на водовземане, предоставено с посочените разрешителни, в посочения размер и за посочения период. След поканата дружеството-длъжник не е превеждало суми за погасяване на задължението, като с писмо № ПО-02-21от 16.05.2009 г. то е уведомено за започване на производство по установяване на публично държавно вземане. В посочения срок същото не е представило доказателства за плащане. От правна страна съдът е направил преценка за частична законосъобразност на обжалвания акт, като е изменил размера на задължението и го е определил в размер на 44 966.48 лв. и същата представлява такса за водовземане от р. Славковица и от р. Отовица по посочените разрешителни. Обжалваният административен акт е отменен в частта, с която е определено да се заплати такса за водовземане от р. Бистрица и от р. Гръчковец по същите цитирани разрешителни за водоползване за същия ревизиран период. Преценката на съда за законосъобразност на акта е в частта относно определената такса за водовземане от р. Славковица (в размер на 99.60 лв.) и от р. Отовица (в размер на 44 866.88 лв.). В мотивите е прието, че не се оспорва фактът, че за посочения период дружеството - жалбоподател е ползвало повърхностни води от водоизточници, предмет на посоченото по-горе разрешително и това, с което то е изменено, описани в приложение № 1. От доказателствата се установява, а и не се оспорва също че няма монтирани на водовземните съоръжения разходомерни устройства за измерване на добитото водно количество, поради което и на основание чл. 6, ал. 1 от цит. тарифа и чл. 194а, ал. 2 от ЗВ до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Според съда правилно е използван този механизъм на изчисляване в процесния случай. По повод възражението за неправилното категоризиране на водата е прието, че разрешително за водоползване № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменение на разрешително за водоползване № 0563-1/7.11.2003 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, издадени на "В и К" ООД - гр. Кюстендил, в който е посочено, че се издава за "питейно-битови нужди" за първа категория на водата, е издадено по реда, предвиден в чл. 60 и сл. от ЗВ и наредба № 1 от 7.07.2000 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води. Жалбоподателят не е ангажирал данни това разрешително да обжалвано като незаконосъобразно, респ. е породило правни последици. Спорен е бил въпросът за кои водоизточници се дължи такса, като по делото е изслушана и съдебно-техническа експертиза. Съдът правилно е констатирал, че в обжалвания АУПДВ неправилно са посочени два водоизточника - р. Гръчковец и р. Бистрица, понеже водовземните съоръжения са нови и не са пуснати в експлоатация, респ. такса не следва да се определя. По отношение на други водоизточници, обсъждани от експерта, а именно Безименно дере Бреза 1 и Безименно дере Бреза 2, съдът приема, че те не са посочени в обжалвания АУПДВ и не кредитира заключението в тази му част, независимо, че са посочени в приложение № 1 и нямат индивидуални разрешителни през 2006 г. Съдът извежда аргумент и от факта, че за водоизточниците р. Гръчковец и р. Бистрица водното количество е 22 716 куб. м., а за спорните е 14 370 куб. м. годишно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, която урежда собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на води. При изчисляването на таксата правилно е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от тарифата, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 194а, ал. 2 от ЗВ (ДВ, бр. 65/2006 г.). Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, законосъобразно е бил използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане. Касационното възражение за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускането на събиране на гласни доказателства за установяване на факта, че за водохващане р. Отовица се експлоатира от "В и К" ЕООД - Дупница е неоснователно. Обсъжданото разрешително и неговото изменение са официални документи и с оглед на чл. 164, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдържанието им не може да бъде оспорвано, съответно не се допускат гласни доказателства за установяване на обстоятелства, за които се изисква писмен акт. Неоснователно е възражението и за кредитиране или не на заключение по изслушана съдебна експертиза, понеже преценката е на съда, с оглед останалите събрани доказателства по делото и установените по него данни. Ако не е бил съгласен с изслушаното заключение процесуалният представител на оспорващия акт е следвало да изрази такова становище, което има своите процесуални последствия. По отношение на възражението, че неправилно са посочени като водоизточници р. Славковица и от р. Отовица, същото е неоснователно, понеже същите нямат отделни индивидуални разрешителни, съответно не са ангажирани от оспорващия доказателства в тази насока. Те са предмет на разрешително за водоползване № 0563/2.10.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменение на разрешително за водоползване № 0563-1/7.11.2003 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район. Обжалваното решение в посочената част е правилно. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 349.00 лв., на основание чл. 143 от АПК и наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение