Решение № 13271 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5865/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Макс Холд ООД, град Пазарджик, чрез адвокат К. Георгиев обжалва решение 1290/01.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 984/2022 г., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт Р-16001321003582-091-001/17.06.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 401/08.09.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив.

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Конкретните оплаквания се отнасят за задълженията по ЗДДС и по-конкретно за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. Дружеството поддържа, че при извършването на ревизията не е спазен принципът за обективност по чл. 5 ДОПК, тъй като органите по приходите не са изпълнили задължението да установят действителното фактическо и правно положение относно спорните доставки.

Касаторът твърди, че са ангажирани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на посочените в доклада фактури, в това число и доказателства за последващата им реализация, поради което незаконосъобразно е отказано правото на приспадане. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд, според която произходът на стоките е ирелевантен за възникване на правото на данъчен кредит. Сочи и практика на Съда на ЕС, според която данъчната администрация не може да изисква от задълженото лице да представя доказателства, че лицето издало фактурата, е разполагало с необходимите стоки и е било в състояние да извърши доставките на стоки и услуги.

Искането е за отмяна на решението.

Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив, чрез юрк. Д. Калева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмена защита.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-16001321003582-091-001/17.06.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 401/08.09.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Пловдив, с който на Макс Холд ООД, гр. Пазарджик са установени задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 276 281.95 лева и лихви в общ размер на 43 762.44 лева, както следва:

корпоративен данък за 2019 г. в размер на 5 366.47 лева и лихви от 1068.91 лева;

корпоративен данък за 2020 г. в размер на 88 955.27 лева и лихви от 8 698.54 лева;

данък върху добавената стойност (ДДС) за ревизирания период от 27.05.2019 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 181 960.21 лева и лихви в общ размер от 33 994.99 лева.

Задълженията по ЗКПО са резултат от преобразуване на финансовия резултат на дружеството както следва:

І. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО непризнати разходи, отчетени по дебита на сметка 601 Разходи за материали и сметка 602 Разходи за външни услуги:

1. Разходи, за които не са съставени първични счетоводни документи:

1.1 24 501.83 лева разлика между фактурната стойност на стоките, предмет на внос по митническа декларация (МД) с MRN 19BG001007004926R2 (от 06.06.2019 г.) от 11 800 щатски долара или 20 659.56 лева и стойността на завеждане на стоките в счетоводството на дружеството 25 794.57 щатски долара или 45 161.39 лева;

1.2. 23 580.74 лева - разлика между фактурната стойност на стоките, предмет на внос по митническа декларация (МД) с MRN 19BG00100700641R2 от 10 200 щатски долара или 17 965.98 лева и стойността на завеждане на стоките в счетоводните регистри на дружеството 23 587.73 щатски долара или 41 546.72 лева;

1.3. 359.98 лева разлика между отчетната стойност на заведените стоки по сметка 304 Стоки 182 217.09 лева и стойност на изписаните стоки 189 606.00 лева, за която при ревизията не е представен документ.

1. Завишени разходи за външни услуги:

2.1. 11 406.42 лева по фактура 2 21915/10.01.2020 г. издадена от ЕН Ти Зет Транспорт ООД с данъчна основа 1 267.38 лева е отчетен разход в размер на 12 673.80 лева;

2.2. в размер на 1 459.04 лева по кредитно известие (КИ) 2 21913/10.01.2020 г. на стойност 729.52 лева, без ДДС и в размер на 1 075.70 лева по кредитно известие (КИ) 2 21914/10.01.2022 г. на стойност 537.85 лева без ДДС, които са отчетени като фактури и разходи за външни услуги, вместо да се намалят разходите;

1. Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗКПО, тъй като фактурите, по които Макс Холд ООД е получател, не отразяват вярно стопански операции:

За 2019 г. в размер на 6 600 лева по фактура 1 21/28.06.2019 г. издадена от Д и Д Груп 87 ЕООД с предмет по договор и 8 166.67 лева по фактура 43/12.06.2019 г. издадена от ДООР ДИЗАЙН ЕООД с предмет плащане по договор за цесия;

За 2020 г. в размер на 420 960 лева по три фактури, издадени от ДООР ДИЗАЙН ЕООД с предмет плащане по договор; в размер на 31 750 лева по фактури, издадени от БОЛЕТ ЕООД за доставки на различни видове авточасти; в размер на 50 000 лева по фактура 26/01.11.2020 г. издадена от ФРАНКО ДАМАСЦЕНА ЕООД за услуга с трактор; в размер на 251 240 лева по фактура 1 22/29.06.2020 г. издадена от ТЕНСИДЕЙ ЕООД по договор за доставка на метални елементи и в размер на 1 500 лева по фактура 34/05.08.2020 г. издадена от ВЕНЧЪР КЕПИТЪЛ ПРОПЪРТИ ЕООД за плащане по договор от 12.05.2020 г.

ІІ. На основание чл. 26, т. 1 ЗКПО разходи, несвързани с дейността в размер на 165.83 лева за 2019 г. и 15 100 лева за 2020 г. разходи за външни услуги по фактури, издадени от ГН 72 ЕООД и СТ АУТО 09 ЕООД

ІІІ. На основание чл. 78 ЗКПО неотчетени приходи от продажби и коригирани счетоводни грешки по чл. 81 ЗКПО съответно в размер на 41 400 лева за 2019 г. и в размер на 53 951.51 лева за 2020 г.

Задълженията по ЗДДС са резултат от:

І. Непризнат данъчен кредит:

1. на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т.1 ЗДДС по фактури, издадени от ДООР ДИЗАЙН ЕООД, ТЕНСИДЕЙ ЕООД, Д и Д Груп 87 ЕООД, БОЛЕТ ЕООД, Ф. Д. ЕООД, и Венчър Кепитъл Пропърти ЕООД, поради липса на реални доставки на стоки и услуги;

1. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в общ размер на 3 876.38 лева, тъй като получените стоки и услуги са предназначени за дейности извън икономическата дейност на ревизираното лице;

1. на основание чл. 71, т.1 ЗДДС за м. 01.2020 г. в размер на 506.94 лева по две кредитни известия (ДКИ), в размер на 1 965.31 лева по фактура 24138/03.01.2020 г., с начислен ДДС 0.00% и в размер на 2 281.28 лева, представляващи разлика между декларирания данъчен кредит и начисления ДДС по фактура 21915/10.01.2020 г., издадени от ЕН ТИ ЗЕТ Транспорт ООД.

ІІ. Начислен ДДС:

1. В общ размер на 10 790.30 лева за данъчен период м.06.2020 г. по фактури, издадени от Макс Холд ООД на Автосервиз А. ЕООД и ТЕНСИДЕЙ ЕООД и платени по банков път, които са отразени в отчетните регистри по ЗДДС;

1. 8 280 лева върху данъчна основа от 41 400 лева за реализацията на 300 бр. от общо 600 бр. ролки оградна мрежа. При ревизията е установено, че стоката е получена от внос и е заведена по сметка 304 Стоки на стойност 20 717.02 лева, като е упражнен данъчен кредит в размер на 5 176.54 лева. За реализацията й е представен приемо предавателен протокол от 12.08.2019 г. за 300 бр. ролки оградна мрежа, но по счетоводни данни към 31.12.2019 г. е изписано цялото количество от 600 бр., без да е отчетен приход и начислен ДДС.

1. В размер на 216.67 лева на основание чл.130 ЗДДС за осъществен бартер по договор за замяна на 1/6 идеални части от поземлен имот срещу движима вещо климатик Тошиба на стойност 1300 лева, сключен с нотариален акт от 17.02.2021 г. При ревизията е установено, че за доставката на климатика, която е облагаема не е начислен ДДС.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл.119, ал.2 ДОПК и е подписан с квалифициран електронен подпис от неговите издатели. Приел е, че са спазени процесуалните правила за извършване на ревизията и не са допуснати нарушения на изискванията за съдържание по чл. 113, ал.1 ДОПК при издаването на заповедите за възлагане на ревизия, по чл. 117, ал. 2 ДОПК при съставянето на ревизионния доклад и чл. 120, ал. 2 ДОПК при издаването на акта.

По материалната законосъобразност на установените задължения по ЗКПО съдът е посочил, че спорът е относно увеличението на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с 63 208.92 лева и 769.391.16 лева с непризнати разходи за дейността, отчетени по сметка 601 Разходи за материали и по сметка 602 Разходи за външни услуги. От събраните по делото доказателства е приел, че разходите, отчетени по фактурите, издадени от Ф. Д. ЕООД, Д и Д Груп 87 ЕООД, Болет ЕООД, Тенсидей ЕООД, Доор Дизайн ЕООД и Венчър Кепитъл Пропърти ЕООД не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО, тъй като не отразяват реално осъществени доставки на стоки и услуги и законосъобразно не се признати за данъчни цели.

В частта по ЗДДС съдът е обсъдил основанията за отказ на правото на данъчен кредит и за начисляване на ДДС и е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт и в тази част.

Относно отказа на правото на данъчен кредит в размер на 85 825.53 лева по фактура 43/12.06.2019 г. с предмет плащане по договор за цесия, фактура 59/29.06.2020 г., фактура 60/30.09.2020 г. и фактура 61/30.09.2020 г. с предмет плащане по договор, издадени от ДООР Дизайн ЕООД, в размер на 50 248 лева по фактура 1 22/29.06.2020 г. издадена от ТЕНСИДЕЙ ЕООД за доставка по договор за доставка на метални елементи, в размер на 1 320 лева по фактура 1 21/28.06.2019 г. издадена от Д и Д Груп 87 ЕООД с предмет по договор, в размер на 10 000 лева по фактура 26/01.11.2020 г. издадена от ФРАНКО ДАМАСЦЕНА ЕООД за услуга с трактор, в размер на 6 350 лева по фактури 34/01.06.2020 г., 41/02.06.2020, 42/03.06.2020 г. и 43/05.06.2020 г. за доставка на различни видове авточасти и в размер на 300 лева по фактура 34/05.08.2020 г. издадена от ВЕНЧЪР КЕПИТЪЛ ПРОПЪРТИ ЕООД за плащане по договор от 12.05.2020 г., съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане - осъществяването на доставки на стоки по смисъла чл. 6, ал. 1 ЗДДС и извършването на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 и изискуемост на ДДС съгласно чл. 25, ал. 6, т.1 ЗДДС.

За доставката на услуга с трактор от Ф. Д. ЕООД съдът е посочил, че представените договор за услуга от 01.11.2020 г., договори за покупко продажба, по силата на които доставчикът е придобил трактор, колесен, товарен автомобил и товарно ремарке, както и писмените обяснения на доставчика за извършвана работа с трактор с ремарке на обекти в [населено място], общ. Карлово, на обект Автомагистрала Тракия, на ул. Петър Берон и обект ремонт пътна инфраструктура община Лъки не установяват извършването на услугата.

По отношение на доставчика Д и Д Груп 87 ЕООД съдът е обсъдил писмените обяснения на ревизираното лице за коригиране на фактурата по реда на чл.103 ДОПК и е посочил, че при ревизията е установено, че корекцията се отнася за размера на ползвания данъчен кредит. Други доказателства не са ангажирани във връзка с изпълнението на тази доставка.

За доставките на авточасти от Болет ЕООД в мотивите на решението е посочено, че не е доказано реалното им осъществяване. Констатирано е, че във фактурите е посочено плащане в брой, но към датата на издаването им доставчикът няма регистрирано ФУ с дистанционна връзка с НАП.

За доставчика Тенсидей ЕООД съдът е обсъдил 17 броя фактури, издадени от Макс Холд ЕООД, подробно описани от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и е приел, че не е доказано прехвърляне правото на собственост върху родовоопределени вещи съгласно чл.24, ал. 2 ЗЗД.

По фактурите, издадени от ДООР Дизайн ЕООД съдът е обсъдил представения договор за цесия от 28.05.2019 г. по силата на който цедентът Доор Дизайн ЕООД прехвърля възмездно на цесионера Макс Холд ООД вземанията си, както и всички права и задължения по договор за доставка от 20.02.2019 г. и договор за доставка от 18.04.2019 г., сключени с Тенсидей ЕООД. Приел е, че от този договор, който е без достоверна дата и от фактурите, издадени от Макс Холд ООД на Тенсидей ЕООД не се установява връзка между фактурираните доставки и цедираните вземания.

По отношение на доставчика Венчър Кепитъл Пропърти ЕООД съдът е посочил, че договор от 12.05.2020 г., за който е издадена фактурата, не е представен по делото.

Относно фактурите, издадени от Техномаркет България АД, Атанасови 3 ЕООД, ГН 72 ЕООД, СТ Ауто 09 ЕООД, Дженерал Ауто ЕООД, Ромпетрол България ЕАД, Ава Примавера ЕООД, Булсатком ЕАД, Шел българия ЕООД и Хендлер Груп Импорт ЕООД съдът е установил, че документират доставки на горива, авторемонтни услуги, кафе машина, сателитни телевизионни услуги и други доставки, които не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество.

По отношение на непризнато правото на приспадане на данъчен кредит от доставчика ЕН ТИ ЗЕТ Транспорт ООД съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите.

В частта на начисления ДДС съдът е приел за установено, че ревизираното дружество е издало фактура 22/19.06.2020 г. с получател Автосервиз А. ЕООД и фактура 19/03.06.2020 г. с получател Тенсидей ЕООД, доставките са осъществени и платени по банков път, но фактурите не са включени в отчетните регистри по чл.125 ЗДДС, поради което законосъобразно е начислен ДДС за данъчен период м.06.2020 г.

Относно начислен ДДС в размер на 8 280 лева, съдът въз основа на митническа декларация 19BG001007007675И5 за внос на стоки с контейнер MEDU8821936 е приел, че Макс Холд ООД не е представило доказателства за отчитане на приход (от продажбата на стоките, предмет на внос) и за начисляване на ДДС и е потвърдил ревизионния акт и в тази част.

Решението е частично неправилно.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил и не е изложил мотиви по всички основания за преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество в частта по ЗКПО. В мотивите на решението е посочил увеличението на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО с 63 208.92 лева за 2019 г. и с 769.391.16 лева за 2020 г. непризнати разходи за дейността, отчетени по сметка 601 Разходи за материали и по сметка 602 Разходи за външни услуги, но е обсъдил единствено разходите, отчетени по фактурите, издадени от Франко Дамасцена ЕООД, Д и Д Груп 87 ЕООД, Болет ЕООД, Тенсидей ЕООД, Доор Дизайн ЕООД и Венчър Кепитъл Пропърти ЕООД, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Допуснатото нарушение е засегнало изясняването на спора от фактическа страна и преценката на съда относно законосъобразността на извършените с ревизионния акт увеличения на финансовия резултат по ЗКПО и размера на дължимия корпоративен данък за 2019 г.

За 2019 г. сумата 63 208.92 лева включва както непризнати разходи по фактура 43/12.0.2019 г., издадена от ДООР ДИЗАЙН ЕООД в размер на 8 166 лева (т.1 от РА) и по фактура 1 21/28.06.2019 г. издадена от Д и Д Груп 87 ЕООД в размер на 6 600 лева, така и непризнати разходи за придобиване на стоки от внос по две митнически декларации, за които липсват първични счетоводни документи. По делото е представена единствено митническата декларация с MRN 19BG001007004926R2 от 06.06.2019 г. (л.12, т.3 от делото), не и декларацията с MRN 19BG00100700641R2, посочена в т.2.4 от ревизионния акт (РА). В административната преписка се съдържат други митнически декларации за внос на стоки от ревизираното лице през 2019 г., но те са с различен номер и различни фактурни стойности на стоките. В ревизионния акт е посочен само номера на митническата декларация, не и датата на подаването й, поради което не е изяснено дали декларацията с MRN 19BG00100700641R2 се отнася за 2019 г. Съдът не е дал указания на ответника, който съгласно чл. 170, ал.1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК носи доказателствената тежест за установяване фактическите основания за увеличение на финансовия резултат, да представи административната преписка в цялост, като представи посочената митническа декларация. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на спора от фактическа страна в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата 23580.74 лева по т.2.4 от РА.

Съдът не е обсъдил и фактическото и правно основание за увеличение на финансовия резултат на Макс Холд ООД за 2019 г. с приход в размер на 41 100 лева за продажба на 600 бр. ролки оградна мрежа на основание чл. 16, ал.1 във връзка с чл. 78 ЗКПО. За тази продажба на стоки, в частта по ЗДДС с ревизионния акт е начислен ДДС в размер на 8 280 лева в данъчен период м.08.2019 г.

От доказателствата по делото е установено, че 600 бр. ролки оградна мрежа на стойност 11 800 щатски долара или 20 717.02 лева са придобити от Макс Холд ООД от внос с митническа декларация 19BG001007007675R5 от 09.08.2019 г. и контейнер MEDU8821936 (л.60, том 2). При ревизията е констатирано, че по счетоводни данни така придобитата и осчетоводена стока, не е налична към 31.12.2019 г. Ревизиращите органи въз основа на издадените фактури за продажби, са приели, че дружеството не е фактурирало продажби на такава стока.

В хода на ревизията е представен приемо предавателен протокол от 12.08.2019 г. с изрично отбелязване, че в склад в [населено място] поле са разтоварени 300 бр. ролки предпазна мрежа тип заешка кошара с конкретни характеристики от Макс Холд ООД и са приети от представител на Грома Холд ЕООД. За останалите 300 бр. ролки в ревизионния акт е посочено, че не е установено на кого са доставени.

По делото на л. 179, том 3 се съдържа товарителница 0001009750 от 12.08.2019 г. с превозвач Дими Транс ООД, за превоз на оградна мрежа от контейнер с номер MEDU8821936 и с място на разтоварване гр. Пловдив и гр. Благоевград, която не е коментирана от органите по приходите и от съда. От счетоводните записвания по сметка 304 Стоки е установено, че цялото количество стока не е налично към 31.12.2019 г.

В частта по ЗКПО органите по приходите са приели, че срещу разходите за придобиване на стоката не е отчетен приход в нарушение на принципа за съпоставимост на разходи и приходи, поради което и на основание чл. 16, ал.1 и чл. 78 ЗКПО са определили приход в размер на 41 400 лева за продажба на 600 бр. ролки оградна мрежа въз основа на цената по фактура 1/10.06.2019 г. на стойност 41 400 лева и ДДС в размер на 8 280 лева, издадена от дружеството за същото количество и същия вид стока.

Всички тези обстоятелства и доказателства не са обсъдени при постановяване на обжалваното решение. В решението са изложени мотиви единствено във връзка с начисления ДДС, които са необосновани. Ревизионният акт е обжалван изцяло, поради което и на основание чл. 160, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ДОПК съдът е длъжен да реши данъчния спор по същество като провери и прецени всички фактически и правни основания за определяне на задълженията, независимо от липсата на конкретни оплаквания в жалбата.

В частта на начисления ДДС в размер на 8 280 лева липсва преценка от първоинстанционния съд доказано ли е извършването на доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС на 600 бр. ролки оградна мрежа, настъпило ли е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, ДДС станал ли е изискуем на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС и за ревизираното дружество възникнало ли е задължение да го начисли в данъчен период м.08.2019 г.

Съгласно мотивите в ревизионния доклад, ревизията е започнала по особения ред, но е приключила с издаването на ревизионен акт по общия ред, тъй като органите по приходите са приели, че счетоводството на ревизираното лице позволява да се определят задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Поради това доказателствената тежест за установяване осъществяването на доставка на стока, за която се начислява ДДС, е на органите по приходите. В случая съдът не е изяснил и не е дал възможност на ответника да сочи доказателства, че доставката на 600 бр. ролки е осъществена по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС. По делото не е изяснено 300 бр. предпазна мрежа, тип заешка кошара, доставена с приемо предавателен протокол от 12.08.2019 г., идентична ли е с оградната мрежа, предмет на внос по митническата декларация от 09.08.2019 г. с оглед различията в описанието на стоките. Не са налице и доказателства за цената, по която е доставена. Констатацията, че стоката не е налична към 31.12.2019 г. по данните от счетоводството на ревизираното лице сама по себе си не е достатъчна да обоснове осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и още по-малко доставка в данъчен период м.08.2019 г. Тези факти са релевантни и за наличието на приход от продажба на посочената стока по смисъла на ЗКПО, с който финансовия резултат подлежи на увеличение на основание чл. 78 ЗКПО.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата по отношение на начислен ДДС в размер на 8 280 лева за м.06.2019 г. и съответните лихви в размер на 2 316.29 лева, както и в частта на установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 5 366.47 лева и лихви от 1 068.91 лева, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горните обстоятелства и за преценка на фактическите и правни основания за установяване на посочените задължения.

Решението в останалата част е правилно като краен резултат.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че разходите по фактурите, издадени от Доор Дизайн ЕООД, Д и Д Груп 87 ЕООД, Болет ЕООД, Тенсидей ЕООД, Ф. Д. ЕООД и Венчър Кепитъл Пропърти ЕООД са документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради което и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО законосъобразно не са признати за данъчни цели. В частта по ЗДДС по същите фактури не е признат данъчен кредит в общ размер на 154 043.53 лева и съответните лихви, поради липса на реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Съдът вярно е очертал материалноправните предпоставки за възникване и признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1, т. 1 ЗДДС и правилно е приел, че не са установени от ревизираното лице, чиято е доказателствената тежест. Релевантно за осъществяването на доставките на стоки е доставянето и получаването на стоките, а за осъществяването на доставките на услуги - извършването на услугите съгласно чл. 25, ал.2 във връзка с ал. 6, т.1 ЗДДС. Това са юридическите факти, които пораждат настъпване на данъчно събитие, изискуемост на ДДС и възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал.2 ЗДДС и които подлежат на доказване при спор за реалност на доставките. В случая тези факти не са доказани от ревизираното лице. По фактурите за доставки на стоки не са ангажирани доказателства за доставянето и предаването им на получателя. По фактурата издадена от Тенсидей ЕООД по делото е представен приемо предавателен протокол, който не е подписан от доставчика и не може да служи като доказателство за доставянето на стоките.

По част от фактурите стопанските операции са описани бланкетно, по договор, услуга с трактор, до степен, че не може да установи естеството на доставката, респективно на услугата в съответствие с изискването на чл. 226 от Директивата за ДДС.

Съображенията на съда за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците не се релевантни, тъй като в конкретния случай органите по приходите и ответникът не твърдят наличието на обективни обстоятелства, че сделките, въз основа на които се претендира правото на приспадане участват в данъчна измама, за която ревизираното дружество знае или е трябвало да знае (арг. от решенията на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-324/11). В това отношение са основателни доводите в касационната жалба, но неправилността на тези изводи не засяга преценката на съда, че не е доказан релевантния за спора факт - осъществяването на доставките, предмет на спорните фактури.

Решението е правилно и в частта, в която е потвърден отказа на данъчен кредит на останалите основания по чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС и чл. 71, т.1 ЗДДС. Фактическите констатации при ревизията не се оспорват от ревизираното дружеството и се подкрепят от доказателствата по делото. Касае се за доставки, които не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество и за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Дружеството не разполага с данъчни документи съгласно чл.71, т.1 ЗДДС за целия размер на данъчния кредит, упражнен в данъчен период м.01.2020 г. по доставките от ЕН ТИ ЗЕТ Транспорт ООД.

Дружеството не оспорва и издаването на фактури на Автосервиз А. ЕООД и на ТЕНСИДЕЙ ЕООД, както и че не е включило тези фактури в отчетните си регистри по чл. 125 ЗДДС. От събраните при ревизията доказателства е установено, че доставките по тези фактури са осъществени и са платени по банков път, поради което законосъобразно е начислен ДДС за данъчен период м.06.2020 г. в общ размер на 10 790.30 лева.

По аналогични съображения следва да се приеме, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта на начисления ДДС в размер на 216.67 лева на основание чл. 130 ЗДДС за бартер, осъществен от дружеството по договор за замяна на климатик на стойност 1 300 лева срещу придобиване на 1/6 идеална част от недвижим имот, сключен с нотариален акт от 17.02.2021 г. Доставката на климатика е облагаема, осъществяването й не се оспорва от ревизираното лице и се установява от събраните по делото доказателства.

Установеният корпоративен данък по ЗКПО за 2020 година е резултат от увеличение на финансовия резултат на дружеството с непризнати за данъчни цели разходи в размер на 769 391.16 лева на основание чл. 26, т.2 ЗКПО, които са документално необосновани по смисъла на чл. 10, ал.1 ЗКПО по фактурите, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди на 2020 г. на основание чл. 68, чл.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС, с непризнати разходи в размер на 15 100 лева, на основание чл. 26, т.1 ЗКПО, които не са свързани с дейността на дружеството по фактурите, по които не е признат данъчния кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и със сумата 105 61.51 лева, представляваща неотчетени приходи за 2020 г. в размер на 22 365 лева по фактурата, издадена на Тенсидей ЕООД, в размер на 31 586.51 лева по фактурата, издадена на Автосервиз А. ЕООД и в размер на 51 100 лева, приход от продажба на каравани, неправилно отчетен като текущ приход за 2019 г.

Фактическите основания за преобразуване на финансовия резултат за 2020 г. се подкрепят от доказателствата по делото и от съображенията на съда в частта по ЗДДС, поради което решението и в тази част се явява правилно като краен резултат.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Макс Холд ООД против установените задължения по ЗДДС в общ размер на 173 680.21 лева и съответните лихви в размер на 31 678.70 лева и задълженията за корпоративен данък за 2020 г. по ЗКПО в размер на 88 955.27 лева и лихви от 8 698.54 лева, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски за сумата над 16 770.50 лева.

За касационното производство разноски следва са присъдят на ответника по касация в размер на 1 700 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и предвид решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, според което минималните размери на адвокатските възнаграждения предвидени в Наредба 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет не са обвързващи за съда при определяне размера на разноските.

По останалите разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,