Решение № 2749 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 951/2017 г.

Решение № 2749 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 951/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Застрахователна компания "Уника" АД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Ю." ..№...-13 срещу Решение № 869-ОЗ от 19.12.2016 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".

С оспореното решение заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането е приложил на "Застрахователна компания "Уника" АД принудителна административна мярка в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението:

1. Да изплати застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 на К. С. Н., приобретател и встъпил в правата по застрахователен договор "Каско", обективиран в застрахователна полица № 15053110442.

1. Да представи в Комисията за финансов надзор заверено копие от документ, удостоверяващ изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 в полза на К. Н.

I. Становища на страните:

1. Жалбоподателят - "Застрахователна компания "Уника" АД, счита оспореното решение за незаконосъобразно.

Излага подробно фактите. Счита, че съгласно действащото българско законодателство застрахователният договор е възмезден, двустранен и алеаторен като възникналото въз основа на него правоотношение има облигационен, гражданскоправен характер, поради което всички правни спорове във връзка със съществуването на застрахователното правоотношение са подсъдни на гражданския съд. С оглед на това счита, че в случая е налице гражданскоправен спор, който не подлежи на административен контрол и не е основание за прилагане на принудителна административна мярка. Гражданскоправният спор е извън обхвата на чл. 587, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), поради което в случая е налице нарушение на материалната компетентност на органа.

Счита, че оспореното решение е постановено и при нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания. Макар органът да е изложил приетата от него фактическа обстановка, не е посочил фактическите основания за издаване на акта и не е мотивирал релевантните за чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ елементи на нарушението - форма, момент на извършване, характер на застрашените интереси на ползвателя на застрахователната услуга, негативните последици за него.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е и в нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ органът не е доказал наличието на непосредствена опасност от осъществяване на административно нарушение или извършването му и възникването на необходимост от предотвратяване и отстраняване на вредните последици. Член 587 КЗ не предефинира правната природа на принудителната административна мярка, а единствено регламентира случаите, когато тя може да се приложи, нейният вид, компетентен за прилагането орган, начина на прилагане, редът за оспорване. В този контекст счита, че мотивираният отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение не е административно нарушение и не може да има за последица застрашаване на интересите за застрахования. Органът неправилно е тълкувал и приложил чл. 413, ал. 1 КЗ (съответно чл. 212, ал. 1 КЗ - отм.). Излага подробно разбирането си за съдържанието на чл. 413, ал. 1 КЗ.

Счита, че оспореното решение противоречи и на целта на закона - чл. 2, ал. 1 КЗ, както и на принципа на съразмерност, тъй като чрез него е разпоредено по незаконосъобразен начин извършването на едно лишено от правно основание и трудно възстановимо плащане в полза на лице, което не притежава право на застрахователно обезщетение.

Моли съда да отмени оспореното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Г. И.

1. Ответникът по жалбата - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", счита същата за неоснователна.

Сочи, че актът е постановен във връзка с установено нарушение на чл. 413 КЗ и не е по повод на произнасяне с отказ от изплащане на обезщетение по втората по време застрахователна щета № 151105330916. В случая се цели преустановяване на противоправни действия спрямо интересите на ползвател на застрахователни услуги, каквито правомощия органът притежава с оглед на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ.

Несъответстващ на фактите по делото счита довода на жалбоподателя за немотивираност на оспореното решение. Мотивите на органа са обосновани с разпоредбите на закона, като са обсъдени обясненията и възраженията на жалбоподателя.

В съответствие с доказателствата и разпоредбата на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ органът е приел извършено плащане на обезщетение на неправилния кредитор - старият собственик на моторното превозно средство, с което е нарушен чл. 413 КЗ (чл. 212, ал. 1, изречение 1 КЗ - отм.). Именно това действие на жалбоподателя е застрашило интересите на действителния кредитор - ползвател на застрахователни услуги, на когото е следвало да бъде изплатено застрахователното обезщетение по щета № 151105300775.

Счита за неоснователни доводите за несъответствие на мярката с целта на закона. Мярката е във връзка с осъществяване на правомощията на органа по надзор на дейността на застрахователя за съответствие с нормативните изисквания.

Моли съда да отхвърли оспорването и да остави в сила Решение № 869-ОЗ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Н.

II. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. "Застрахователна компания "Уника" АД е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) на застрахователите с право на достъп до пазара на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (единния пазар). Кооперацията извършва застраховки по раздел II на Приложение № 1 от Кодекса за застраховането - общо застраховане.

1. На 08.12.2015 г. между М. И. И., в качеството му на собственик на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "M.-B.", модел "ML 320", регистрационен № **** и "Застрахователна компания "Уника" АД е сключен застрахователен договор - "Каско на моторно превозно средство", за срок от 00,00 часа на 16.12.2015 г. до 24.00 часа на 15.12.2016 г. Застрахователната премия е дължима на четири застрахователни вноски - 15.12.2015 г., 17.03.2016 г., 17.06.2016 г., 17.09.2016 г. Издадена е застрахователна полица № 15053110442, л. 45 - 49.

1. На 27.05.2016 г. между М. И. И. и К. С. Н. е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "M.-B.", модел "ML 320", регистрационен № ****, л. 30.

1. На 27.05.2016 г. Т. Ж., в качеството си на пълномощник на М. И. И., подава уведомление за щета № 15110530774/0775 по застраховка "Каско" по застрахователна полица № 15053110442 за лек автомобил марка "M.-B.", модел "ML 320", регистрационен № ***, настъпила на 26.05.2016 г., и уведомително писмо, л. 41, 42.

1. На 30.05.2016 г. е съставен опис на щета № 15110530775 за осъществено на 26.05.2016 г. застрахователно събитие, л. 40. Щетата е оценена на 2 043,03 лв. на неустановена дата, л. 76.

1. На 31.05.2016 г. е издаден Добавък 1 към застрахователна полица № 15053110442, на основание т. 12.18 от Общите условия за застраховка "Каско" са прихванати третата и четвъртата вноски по застрахователната премия в размер на 593,38 лв., л. 78, и Добавък № 2, удостоверяващ промяната на собствеността на застрахованото превозно средство, л. 50.

1. На 07.06.2016 г. застрахователното обезщетение в размер на 1 449,65 лв. е изплатено на М. И. И. по банков път, л. 77.

1. На 22.08.2016 г. К. Н. подава уведомление за щета № 15110530916 по застрахователна полица № 15053110442 - лек автомобил марка "M.-B.", модел "ML 320", регистрационен № ***А за възникнало на 21.08.2016 г. застрахователно събитие и уведомително писмо, л. 35 - 39.

1. На 22.08.2016 г. е съставен опис на щета № 15110530916, л. 34.

1. На 22.08.2016 г. "Застрахователна компания "Уника" АД уведомява г-н Н., че отказва изплащането на застрахователно обезщетение, л. 33.

1. На 30.08.2016 г. г-н Н. подава жалба до "Застрахователна компания "Уника" АД, с копие до Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В., и Комисията за финансов надзор, за отказа да се изплати застрахователното обезщетение по застрахователна претенция № 15110530916, л. 29.

1. На 02.09.2016 г. "Застрахователна компания "Уника" АД уведомява г-н Н. за резултатите от извършената проверка по жалбата му - снимковият материал от 27.05.2016 г. и от 22.08.2016 г. доказва идентичност на претендираните увреждания, по претенция № 15110530775 застрахователното обезщетение е изплатено, към 22.08.2016 г. не е постъпила информация за възстановяване на щетите и автомобилът не е представен за оглед, л. 28.

1. На 13.09.2016 г. г-н Н. подава жалба до Комисията за финансов надзор, Районна прокуратура, гр. В. и Комисията за защита на потребителите, в която сочи, че при закупуване на автомобила същия е бил "в перфектно състояние", на 21.08.2016 г. се е осъществило застрахователно събитие, регистрирал е щета, но е получил отказ от изплащане на застрахователна сума, тъй като на 27.05.2016 г. е регистрирана същата щета. Счита, че щетата, заведена на 27.05.2016 г. е неистинска, л. 20.

1. На 19.09.2016 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", изисква от "Застрахователна компания "Уника" АД информация по повод на жалбата на г-н Н., л. 22-23.

1. На 21.09.2016 г. "Застрахователна компания "Уника" АД предоставя информация по жалбата на г-н Н. на надзорния орган, л. 24.

1. На 02.12.2016 г. заместник председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", уведомява "Застрахователна компания "Уника" АД за откриването на административно производство, за събраните в хода на проверката по жалбата на г-н Н. доказателства и за съдържанието на проекта на принудителна административна мярка.

1. На 19.12.2016 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", издава Решение № 869-ОЗ, с което на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, разпорежда на "Застрахователна компания "Уника" АД в срок от пет работни дни от датата на получаване на решението:

1. Да изплати застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 на К. С. Н., приобретател и встъпил в правата по застрахователен договор "Каско", обективиран в застрахователна полица № 15053110442.

1. Да представи в Комисията за финансов надзор заверено копие от документ, удостоверяващ изплащането на застрахователно обезщетение по щета № 15110530775 в полза на К. Н.

IV. По съществото на спора:

Съдът, след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното Решение № 869-ОЗ приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

О. Р. № 869-ОЗ е издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН във вр. с чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. ал. 2, т. 1 КЗ.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е компетентен да прилага принудителни административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на Комисията. Съгласно чл. 588, ал. 4 КЗ принудителните административни мерки по чл. 587, ал. 2 КЗ се прилагат с решение на заместник-председателя на Комисията. А съгласно чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ заместник-председателят на Комисията може, когато установи, че застраховател е извършил действия или бездействия, които могат да доведат или са довели до застрашаване на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, да разпорежда писмено предприемането на конкретни мерки, за да се предотврати или преустанови допуснатото нарушение или да се отстранят вредните последици от него.

Така съществуващата нормативна уредба сочи безспорно, че заместник-председателят на Комисията за финансов надзор има компетентността да прилага принудителни административни мерки.

С оглед на това неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, тъй като не е налице предпоставката за прилагане на принудителна мярка - липсва административно нарушение, защото правоотношението между него и застрахованото лице е частноправно. Дали са налице елементите на фактическия състав на принудителната мярка по чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, т. е. предпоставките за нейното прилагане, е въпрос на материалната законосъобразност на оспорения акт.

За преценката на порока компетентност е важно да се установи актът издаден ли е от орган на публичната власт и призната ли е на този орган правоспособността да прави волеизявление с такова съдържание. Отговорът на тези два въпроса е положителен, поради което съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.

1. По формата на акта:

Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити - адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част, подписано е.

Тъй като е спазена исканата от закона писмена форма, която е условие за валидност на акта, и актът съдържа разпоредителна част и е подписан, то той е валиден.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че оспореното решение не е мотивирано, тъй като не са посочени фактическите основания за неговото издаване, органът не е мотивирал с активно действие или с бездействие е извършено нарушението и не е анализирал вида и характера на застрашените интереси на ползвателя на застрахователни услуги.

Видно от мотивите на оспореното решение то съдържа фактически и правни основания, в т. ч. и по отношение на сочените от жалбоподателя факти и обстоятелства. Доколко изложените фактически основания са релевантни и доказани и съответни на сочените правни основания е въпрос на материалната законосъобразност на акт. За преценката на порока форма е важно да се установи първо, спазването на задължителната писмена форма, и второ, наличието на изискуемите от чл. 59, ал. 2 АПК реквизити.

С оглед на горното съдът счита, че актът е издаден в исканата от закона форма.

1. По административнопроизводствените правила:

Административното производство е започнало по инициатива на органа, след сезиране от застраховано лице и извършена въз основа на жалбата проверка. За започването на производството жалбоподателят е бил надлежно уведомен, поради което органът е спазил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Със съобщението за започване на административното производство жалбоподателят е уведомен за събраните доказателства, за проекта на административния акт и за мотивите на органа. На жалбоподателя е дадена възможност да представи становище като следва да се посочи, че доказателствата са тези, които самият жалбоподател е представил в хода на предварителната проверка по жалбата на г-н Н.

В оспорения акт органът е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Факта, че не ги е приел не води до извод за нарушение на чл. 35 АПК.

С оглед на горното, от формална страна, органът е спазил изискванията на чл. 588 КЗ и на чл. 26, 34 и 35 АПК, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила.

1. По съответствието с материалноправните разпоредби:

За да бъде съобразено с материалноправните разпоредби оспореното решение трябва първо, да бъде взето при наличие на предвидените в закона предпоставки и второ, приложената с него принудителна административна мярка трябва да бъде предвидена в закона и съответна на неговата цел.

а) По предпоставките за прилагане на принудителната мярка:

Органът приема, че в случая са налице предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ. Съгласно тази норма органът може да приложи принудителна административна мярка, когато посоченият в нормата субект извърши действия, които водят до или когато чрез бездействие допуска да бъдат застрашени интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Следователно, както сочи и органът, предпоставките за приложимост на принудителната мярка са: 1) специален правен субект, сочен в правната норма 2) осъществяващ деяние (действие или бездействие), 3) чрез което застрашава интересите на ползвател на застрахователни услуги - специална цел.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 КЗ, поради което е визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект. Следователно първата предпоставка за приложимост на мярката е налице.

Втората предпоставка е осъществявано от застрахователя действие или бездействие. В акта органът приема, че жалбоподателят е осъществил действия - изплатил е застрахователно обезщетение на прехвърлителя вместо на приобретателя на превозното средство, предмет на застрахователния договор. Това действие не се оспорва от жалбоподателя, а и доказателствата по делото безспорно го доказват. Жалбоподателят оспорва извода на органа досежно това действие.

Третата предпоставка е осъщественото действие да е довело до исканата специална цел - застрашаване на интересите на застрахованото лице. За да се прецени налице ли е исканата от закона специална цел е необходимо да се прецени законосъобразността на извода на органа досежно осъщественото от застрахователя действие.

С оглед на това въпросът, който настоящият казус поставя е всяко едно действие ли има предвид чл. 587, ал. 1 КЗ - независимо от неговото правно основание, или релевантни са само определени действия, съответно бездействия на застрахователя?

Преди всичко следва да се посочи, че правният режим на процесния договор за застраховане е по реда на част четвърта на отменения Кодекс за застраховането. Съгласно § 22 КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия кодекс - договорът е сключен на 08.12.2015 г., в сила от 16.12.2015 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на нови кодекс. П. делото няма доказателства страните по застрахователния договор - от една страна, жалбоподателят, в качеството си на застраховател, и от друга, г-н И. и г-н Н., в качеството си на собственици на застрахованото моторно превозно средство, да са договорили нещо различно след влизане на новия Кодекс за застраховането в сила - 01.01.2016 г. С оглед на това за този застрахователен договор е приложим отменения Кодекс за застраховането.

Безспорно, с оглед на чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.), е, че с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Безспорно е също, че разпоредбата на чл. 343 КЗ е идентична. Тази легална дефиниция на застрахователния договор го характеризира като правно споразумение между субекти на частното право, а не като споразумение между държавен орган и частен правен субект.

Безспорно е, че застрахователните услуги, като един от трите вида финансови услуги, наред с банковите и инвестиционните, имат потенциал за сериозно въздействие върху правата на бенефициерите (по смисъла на съображение 16 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II, Директива 2009/138). С оглед на това и поради необходимостта да се гарантира финансова стабилност и справедливо и правилно функциониращи пазари са въведени сериозни законови изисквания към лицата, упражняващи застрахователна дейност, към условията на застрахователния договор, а така също е въведен и сериозен държавен надзор на дейността на застрахователите с правомощия на надзорния орган, които определено позволяват пряка и съществена намеса в осъществяваната дейност.

Но правомощията на надзорния орган не са безгранични. Вярно е, че съгласно чл. 30 (2) Платежоспособност II финансовият надзор включва проверка по отношение на цялостната дейност на застрахователното предприятие, но това не значи, че надзорният орган има правомощието да определя чрез силата на държавната принуда всички елементи на застрахователното правоотношение вместо страните по договора.

Правомощията на надзорния орган се ограничават до възможността да осъществява контрол и съответно да реагира при нарушаване от застрахователя на правни норми, които установяват негово задължително поведение и нарушението на които представлява административно нарушение, следователно е основание за налагане на административно наказание. Само за такива задължения на застрахователя надзорният орган може да прилага принудителна държавна власт - във формата на принудителна административна мярка или на административно наказание. За задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между двете страни по договора съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да упражнява, чрез силата на държавната принуда, субективни права на лицето, ползващо застрахователната услуга.

За какво задължение на застрахователя в случая става въпрос?

Съгласно чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) ако застрахователното имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако е уговорено друго като прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок. В действащия Кодекс за застраховането регламентацията по своята същност е идентична, макар и диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) досежно възможността да се уговори нещо друго в застрахователния договор да е заменена от регламентация на правата на застрахователя и на застрахования при прехвърляне на застрахованото имущество - чл. 413 - 417 КЗ.

С оглед на приложимия за процесния договор чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.) и доказателствата по делото - Общите условия по застраховка "Каско" на моторни превозни средства, приети с решение на Управителния съвет на "Застрахователна компания "Уника" АД от 11.03.2015 г. и в сила от 06.04.2015 г. и застрахователна полица № 15053110442, е видно, че страните по процесния застрахователен договор - г-н И. и жалбоподателят, не са уговорили автоматично прекратяване на договора при прехвърляне на застрахованата вещ, а са уговорили, че:

"Т. 9.11.1. По желание на новия собственик и със съгласието на стария собственик и на застрахователя, застраховката може да бъде прехвърлена на новия собственик до изтичане на срока й при условия и за застрахователна сума, договорени между новия собственик и застрахователя. Съгласието на стария собственик се предполага, ако е предал оригинала на застрахователната полица на новия собственик. Ако по прехвърленото МПС е имало вреди, то застрахователят е в правото си да поиска промяна на условията по застрахователната полица.

Прехвърлянето на застраховката се оформя с издаване на добавък към съществуващата застрахователна полица на името на новия собственик въз основа на предложение от него.

Т. 9.11.2. Ако в срок до 15 (петнадесет) дни от придобиването на собствеността за застрахованото МПС, включително при наследяване, новият собственик не подаде предложението по предходната точка, застраховката се счита за прекратена към 17.00 (седемнадесет) часа на датата на изтичане на този срок. Действието на полицата може да бъде подновено само след извършване на оглед и заснемане от представител на застрахователя. "

Така съществуващата регламентация на правоотношенията между прехвърлител, приобретател и застраховател съотнесена към доказателствата по делото сочи, че на 26.05.2016 г., при наличието на валиден застрахователен договор между г-н И. и жалбоподателя, е настъпило застрахователно събитие. На 27.05.2016 г. е извършено уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие и прехвърляне на собствеността на застрахованото превозно средство. На 31.05.2016 г. застрахователят издава Добавък 1, с който на основание т. 12.18. от Общите условия от определеното обезщетение прихваща неплатените трета и четвърта вноски по застрахователната премия, и Добавък 2, с който приема правоприемството на страната на застрахованото лице.

Издаването на Добавък 2, с оглед на установеното в т. 9.11.1. на Общите условия значи, че за застрахователя сочените в правилото изисквания са били изпълнени - прехвърлянето е извършено със съгласието на предишния собственик, той е бил предал оригинала на застрахователната полица на новия собственик и застрахователят не се е възползвал от правото си да поиска промяна на условията на застрахователната полица, тъй като, според доказателствата, към тази дата по прехвърления автомобил е имало щети - самият застраховател ги е признал, оценил и извършил прихващане на определеното застрахователно обезщетение с неплатените вноски по застрахователната премия.

При така установените факти на 07.06.2016 г. застрахователят изплаща застрахователното обезщетение - разликата след прихващане на неплатените вноски по застрахователната премия, на първия собственик на прехвърленото превозно средство - г-н И.. Следва да се посочи, че към тази дата, а и към 31.05.2016 г., прехвърлителят - г-н И., по никакъв начин не може да бъде задължен за неплатените трета и четвърта вноски на застрахователната премия с оглед на чл. 212, ал. 3 КЗ (отм.), тъй като техният падеж е съответно на 17.06.2016 г. и на 17.09.2016 г., т. е. след датата на прехвърляне на собствеността и на уведомяване на застрахователя.

Така установените по делото факти и обстоятелства поставят следните правни въпроси, отговорите на които предопределят за нарушение на норма, която установява задължение на застрахователя ли става въпрос, или за задължение, предмет на постигнатата между страните договореност: 1. Налице ли е правоприемство в процесния застрахователен договор? 2. Кому е застрахователният интерес?

От доказателствата по делото е безспорно, че по процесния застрахователен договор е осъществено правоприемство, което изрично и съответно на собствените му правила е прието от застрахователя. Правоприемството е настъпило на 27.05.2016 г., тъй като застрахователят е надлежно уведомен в рамките на 7-дневния срок. Правоприемството е ipso facto, с преминаването на правото на собственост от прехвърлителя на приобретателя последният придобива всички права и задължения, които прехвърлителят е имал по договора за застраховка към датата на промяната на собствеността. Не се изисква никакво волеизявление от страна на прехвърлителя или на приобретателя, а с оглед на липсата в процесния застрахователен договор на изрична клауза, която да предвижда автоматично прекратяване на договора при прехвърляне на застрахованата вещ, не е налице неговото автоматично прекратяване поради смяна на застрахованото лице.

С прехвърлянето на процесното превозно средство на 27.05.2016 г. за прехвърлителя застрахователният интерес е отпаднал. Договорът за продажба на моторно превозно средство е договор за продажба на индивидуално определена вещ и с оглед на чл. 183 във вр. с чл. 24, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) собствеността и риска от погиване на вещта преминават върху приобретателя със сключването на договора, доколкото друго не е уговорено между страните, а в конкретния случай не е уговорено друго. Именно това действие на договора за продажба на движима вещ следва да се отчита при преценка на приложимостта на чл. 195, ал. 3 КЗ (отм.), съответно чл. 349, ал. 5 КЗ, който регламентира прекратяване на застрахователния договор при отпадане на застрахователния интерес. С., за прехвърлителя - г-н И., застрахователният интерес от застрахователния договор е отпаднал на датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесното превозно средство.

Безспорно е, че до датата на узнаване за извършеното прехвърляне за застрахователя страна по договора е прехвърлителят на веща. Но в случая застрахователят в един и същи ден е узнал за извършеното прехвърляне, приел го, не е изменил условията на договора, определил е размера на застрахователното обезщетение и е извършил прихващане с неплатените вноски по застрахователната премия.

При така извършените от застрахователя действия е видно, че е налице хипотезата на чл. 212, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 413, ал. 1 КЗ. Приобретателят на застрахованото превозно средство е придобил всички права и задължения, които прехвърлителят е имал по договора, в т. ч. и право да получи определеното застрахователно обезщетение.

В случая не става въпрос за спор между застрахования и застрахователя за дължимост на обезщетението или за неговия размер, които въпроси безспорно са предмет на договорка между страните по застрахователния договор и с оглед на това спора относно тях следва да бъде решен от гражданския съд. Тук става въпрос за спазването от застрахователя на установеното със закон правоприемство, на законова субституция. За такива, законово установени хипотези, законодателят е създал правната възможност нарушените си права застрахованото лице да реализира чрез жалба до надзорния орган и, при преценка от органа на основателността на жалбата, чрез властническо волеизявление на надзорния орган.

В случая не е налице спор по наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и приобретателя на застрахованата вещ, който спор би следвало да се реши от гражданския съд. Застрахователят не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, не оспорва и наличието на признато застрахователно събитие, няма спор между страните и за размера на застрахователното обезщетение. Единственото, което застрахователят е извършил е, че на 07.06.2016 г., т. е. след уведомяването за извършеното прехвърляне и следователно при липса на застрахователен интерес е изплатил застрахователното обезщетение на праводателя, а не на приобретателя на застрахованата вещ.

С оглед на това налице е действие на застрахователя, което е в нарушение на правна норма, която установява задължително за него правило за поведение - законова субституция, и следващите се от нея правни последици. За нарушение на тази разпоредба на закона, в тази хипотеза, надзорният орган, на основание чл. 644, ал. 1 КЗ, би могъл да наложи и административно наказание. Това прави извода на органа за осъществено от жалбоподателя действие по смисъла на чл. 587, ал. 1 КЗ правилен.

Неоснователни, с оглед на горното, съдът счита и доводите на жалбоподателя за липса на ясно описано действие или бездействие, чрез което е извършено нарушението. Органът ясно е посочил кое е действието, което счита за релевантно.

Действието на жалбоподателя уврежда интересите на застрахованото лице, защото го лишава от полагащото му се застрахователно обезщетение.

Налице е нарушение на интересите на застраховано лице, за защита на което законодателят е създал правната възможност на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ. Следва да се посочи, че такива механизми за защита на правата на потребителите на съответните услуги съществуват и в други сфери на икономическия живот - само за илюстрация: Законът за защита на потребителите, Законът за електронните съобщения. Те са създадени, за да гарантират правата на потребителите в хипотези, когато интересите им са нарушени и когато не става въпрос за елементи на съответното правоотношение, които не са предмет на свободно договаряне между страните.

С оглед на горното съдът счита, че в случая органът правилно е определил действията на жалбоподателя като такива, които водят до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователни услуги като действията се изразяват в неспазване на установена в интерес на застрахованото лице правна норма, която регламентира правоотношения, които не са предмет на договаряне между страните по застрахователния договор и които, поради това, са в обхвата на надзор на административния орган.

Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че в случая, надзорният орган, въпреки твърдяното в жалбата на приобретателя на застрахованата вещ - г-н Н., не е разпоредил на жалбоподателя изплащането на застрахователно обезщетение по предявената от приобретателя застрахователна претенция от 22.08.2016 г. Г-н Н. може да защити нарушените според него свои права по реда на исковото производство, тъй като става въпрос за признаване на застрахователно събитие и отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Надзорният орган не може да разпореди на застрахователя признаването на застрахователно събитие и изплащането на застрахователно обезщетение.

Видно от изложеното органът правилно е установил наличието на предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 4 КЗ за прилагане на принудителна административна мярка.

б) По законосъобразността на приложената принудителна административна мярка:

За да е съобразено с материалния закон Решение № 869-ОЗ трябва не само да е постановено при наличие на изискуемите от закона предпоставки, но и самата приложена принудителна мярка трябва да е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

За вида на приложената мярка органът се е позовал на чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ. Съгласно тази разпоредба заместник-председателят на Комисията за финансов надзор може, при наличие на предпоставките на алинея 1, да приложи принудителна административна мярка изразяваща се в писмено разпореждане да се предприемат конкретни мерки, за да се предотврати или преустанови допуснато нарушение или да се отстранят вредните му последици.

С оглед на така дефинираната в закона принудителна мярка съдът следва да провери разпоредената мярка съответства ли на законовите изисквания. Видно от оспореното решение с него органът е разпоредил извършването на конкретно действие - изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 15110530775. Следователно, по своето съдържание разпоредената мярка е съответна на установеното в закона.

Освен конкретно действие, за да е законосъобразна, мярката трябва да постига и исканата от закона специална цел - предотвратяване или преустановяване на допуснатото нарушение или отстраняване на вредните последици. В случая органът е приел в мотивите на акта си, че чрез мярката ще преустанови нарушението. Трите вида специална цел на мярката по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ са алтернативни като доказването на една от тях е достатъчно, за да се приеме, че мярката е определена в съответствие със законовите изисквания.

С оглед на факта, че органът приема нарушение на чл. 212, ал. 1, изречение 1 КЗ (отм.), то изпълнението на разпореденото конкретно действие - изплащане на застрахователното обезщетение, би постигнало исканата от закона цел на преустановяване на нарушението.

Следователно приложената от органа принудителна мярка е съответна на законовите изисквания.

1. По съответствието на мярката с целта на закона:

За да бъде оспореното решение законосъобразно е необходимо приложената с него принудителна административна мярка да бъде в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 КЗ една от двете цели на закона е защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги. В случая, целта на принудителната мярка е именно тази - да се защитят интересите на застрахованото лице.

С оглед на горното съдът счита, че оспорената мярка е съответна на целта на закона.

1. По съответствието на мярката с чл. 6 АПК:

От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за прилагане на оспорената мярка - чл. 587, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК, за да завърши проверката за законосъобразност съдът следва да провери спазил ли е органът изискването за законосъобразност на акта си, което в конкретния случай значи упражнил ли е правомощията си освен в съответствие с целта на закона и при спазване на изискванията на чл. 6 АПК, в частност на изискването за пропорционалност.

Съотнесено към приложената мярка изискването за пропорционалност налага съдът да провери съответни ли са разпоредените действия на естеството и на степента на застрашените интереси. От съдържанието на първата мярка е видно, че тя се ограничава до точното изпълнение на законова разпоредба. Втората мярка е извършване на фактическо действие по представяне на доказателства за изпълнението на първата.

Следователно и двете мерки са изпълними, без да създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. Факта, че фактически жалбоподателят ще следва за процесната застрахователна щета да заплати застрахователно обезщетение два пъти, тъй като вече е изплатил обезщетение на нетитуляр на застрахователната полица, не е основание да се приеме приложената мярка за непропорционална. В същото време, така приложената мярка би допринесла за подобряване на защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги.

Видно от изложеното оспореното Решение № 869-ОЗ е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите и целта на материалния закон. Това прави жалбата на "Застрахователна компания "Уника" АД неоснователна. Съдът следва да я отхвърли.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди "Застрахователна компания "Уника" АД да заплати на Комисията за финансов надзор - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите съдът определя на 200,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд