Решение № 6722 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3850/2013 г.

Решение № 6722 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3850/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Русе, чрез процесуален представител, против решение № 1 от 25.02.2013 г., постановено по адм. дело № 33/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е негова отменена негова заповед № РД-01-3162/27.12.2012 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Жалбоподателят излага доводи, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Спасимир Симеонов Иванов, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски пред настоящата съдебна инстанция, за което е представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отменена заповед № РД-013162/27.12.2012 г. на кмета на община Русе, с която на Спасимир Симеонов Иванов е отказано извършването на административна услуга: 1). предоставяне на копие от заповед № РД-01/2109/13.09.2012 г. на кмета на Община Русе и задание към същата; 2). предоставяне на копие от искане вх. № УТ-27-20/10.09.2012 г. от Община Русе, собственик на ПИ 63427.7.553 по кадастралната карта в кв. 685 по регулационния план на гр. Русе. Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление за достъп до обществена информация с вх. № ЗДИ-21/03.12.2012 г., в което Спасимир Иванов изрично е вписал като правно основание на исканата информация текста на чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е подменил волята на гражданина, като е преквалифицирал посоченото от него правно основание, считайки, че се касае за искане за предоставяне на административна услуга по Закона за администрацията (ЗА). Посочил е, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т. к. не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 АПК и чл. 29, ал. 1 ЗДОИ относно уточняване предмета на искането. Съдът е изтъкнал, че в оспорената заповед липсват фактически и правни основания, кореспондиращи с искането, поради което актът няма мотиви. Приел е, че административният орган е бил длъжен да се произнесе по конкретното искане за достъп до обществена информация, като съобрази наличието или липсата на законово изискуемите предпоставки. По тези съображения е отменил заповедта на кмета на Община Русе. Решението е правилно. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, в чиито чл. 2 се съдържа легално определение на понятието "обществена информация". Според това определение обществена информация е "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно задължените по закона субекти". С разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ се определя кръга на субектите, задължени да осигуряват достъп до обществена информация. В този кръг попадат държавните органи, които създават и съхраняват такава информация. Съгласно чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината. Статутът, функциите и правомощията на кмета са регламентирани Глава пета на ЗМСМА. Той ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и я представлява пред физически и юридически лица и пред съда (Арг.: чл. 44, т. 1 и т. 15 ЗМСМА). Следователно кметът като държавен орган се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, за предоставяне достъп до информация (в рамките на възможния такъв, съобразно нормативно определената му компетентност). За да възникне задължение за субекта по чл. 3 ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя. Законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ се изисква описание на исканата информация, а съгласно т. 3 на цитирания текст следва да бъде посочена предпочитаната форма на предоставяне на тази информация. В случая заявлението на Спасимир Симеонов Иванов съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 25, ал. 2 ЗДОИ, поради което е редовно от формална страна и органът е бил длъжен да се произнесе по същество на искането. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбата на чл. 37 ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, чл. 38 ЗДОИ посочва съдържанието на решението за отказ, а с чл. 39 с. з. са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, новелата на чл. 39 ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение. Анализът на нормативната уредба налага извод, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. Със заявлението на Спасимир Иванов е поискан достъп до информация, формулирана в 2 точки, като в съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗДОИ е посочена предпочитаната форма за предоставяне на достъп, а именно копие на описаните два документа на хартиен носител. Съдържанието на заявлението и отправеното с него искане определят недвусмислено производството, което е следвало да се развие като такова по ЗДОИ, а не по ЗА. Липсват каквито и да са индиции, че жалбоподателят е искал да му бъде предоставена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, поради което обосновано решаващият съдебен състав е приел, че с издадената на основание този закон заповед, административният орган е подменил волята на заявителя и е издал акт, относим към искане, каквото последният не е отправил. Правилен е и изводът, че това е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на акта. Касаторът погрешно е приел, че се касае за административна услуга, въпреки изрично посоченото основание на заявителя. По този начин, както обосновано е приел решаващият съд, е била подменена волята на заявителя, като административният орган се е произнесъл по искане, което не е относимо към онова, с което е бил сезиран. Подобно процедиране съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с което е нарушен принципа на диспозивното начало, водещо до незаконосъобразност на акта, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Предвид изложеното и т. к. със съдебното решение оспореният акт е отменен на процесуално основание без спорът да е разгледан по същество, основателно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените конкретни указания по тълкуването и прилагането на чл. 28 и сл. и чл. 37 и сл. ЗДОИ. В тази връзка, доводите относно характера на исканата информация и наличието на основание за нейното предоставяне не обосновават различен от направения от АС правен извод и са неотносими към преценката за правилността на постановеното съдебно решение. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по жалбата Спасимир Симеонов Иванов за присъждане на разноски и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение