Решение № 5059 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2012 г.

Решение № 5059 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10500/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас срещу решение № 1147 от 03.07.2012 г. по адм. дело № 2622 по описа за 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт № 02-1100597/06.07.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-315/15.09.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас, при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилно прилагане на материалния закон и незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му и решение по същество, с което да се потвърди процесния ревизионен акт. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Соня Русева Илиева, гр. Бургас, в представени писмени бележки от процесуалния представител адв. Яни Николов оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е бил ревизионен акт № 02-1100597/06.07.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-315/15.09.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Соня Русева Илиева. Определено е задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 36 168,48 лв. и лихва за забава в размер на 13 962, 49 лв. за 2007 г. Данъкът е определен във връзка с установен за ревизирания субект облагаем доход от продажба на недвижимо имущество. Органът по приходите е констатирал, че Соня Илиева и Константин Кръстев са придобили право на собственост върху недвижим имот от Сийка Долапчиева за сумата от 180 лева, а именно: лозе с площ от 2,796 дка, VIII категория, находящо се в землището на гр. Созопол, местността "Буджака". Имотът е придобит с нотариален акт № 127, том I, рег. № 1260, дело № 109/01.04.2002 г. на нотариус с рег. № 248 от регистъра на Нотариалната камара. С решение № 10/28.07.2005 г., произнесено от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОСС предназначението на земеделската земя е променено за неземеделски нужди и от имот № 008108 са образувани пет УПИ. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 44 том V, рег. № 7689, дело № 619/14.11.2007 г. на нотариус с рег. № 491 в регистъра на НК, Константин Кръстев, заедно със съпругата си Богдана Кръстева и Соня Илиева продават на "Норвик Капитал" ЕООД четири от 5-те новообразувани имота за сумата от 343 070 евро. Органът по приходите e приел, че през 2007 г. Соня Илиева е реализирала доход от продажба на недвижимо имущество, който не е бил деклариран. Административният орган е приел, че доходите от продажбата на първите два урегулирани имота следва да бъде квалифицирана като необлагаема на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДФЛ, а за разпореждането с последните две УПИ е приложен общият режим на чл. 12 от ЗДДФЛ, на базата на което е начислен данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 36 168,48 лв. и лихва за забава в размер на 13 962, 49 лв. Административният съд е уважил жалбата като основателна в поддържаното възражение, че не е налице разпореждане с четири имота, а само с един имот, като в случая е налице продажба на идеални части. Съдът се е позовал на разпоредбите на ЗУТ и е посочил, че трансформацията на процесния имот от земеделски в урегулиран настъпва по силата на подробния устройствен план, а не по силата на прехвърлителна сделка. Съдът е приел, че е осъществена продажба на реално обособени части от един недвижим имот, а не продажба на четири отделни имота, поради което е извел извод, че полученият от Соня Илиева доход по цитирания НА е изцяло необлагаем, а определеният данък с РА, незаконосъобразен. Решението е неправилно. Фактически е установено, че с решение № 10/28.07.2005 г., произнесено от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОСС предназначението на земеделска земя - лозе с площ от 2,796 дка, VIII категория, находящо се в землището на гр. Созопол, местността "Буджака", придобито с нотариален акт № 127, том I, рег. № 1260, дело № 109/01.04.2002 г., е променено за неземеделски нужди и е утвърдена площадка за проектиране на обект "Вилни сгради" по приложена към заповедта скица и влязъл в сила ПУП. От имот № 008108, предишно лозе с площ от 2, 796 дка, са образувани 5 бр. УПИ. Осъществена е продажба с нотариален акт № 44 том V, рег. № 7689, дело № 619/14.11.2007 г. на 4 бр. УПИ, както следва: УПИ II-8108 с площ от 638 кв. м. е продаден за 82 940 евро; УПИ III-8108 с площ от 674 кв. м. е продаден за 87 620 евро; УПИ IV-8108 с площ от 672 кв. м. е продаден за 87 360 евро; УПИ V-8108 с площ от 655 кв. м. е продаден за 85 150 евро. За първите 2 бр. УПИ по нотариалния акт е прието с РА, че е приложимо изключението на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" ЗДДФЛ и доходите от продажбата на същите не са обложени с данък. Доходите от другите 2 бр. УПИ е прието с РА, че са облагаем доход общо в размер на 172 510 евро, от който лицето Соня Илиева е притежател на 1/2 ид. ч. или в размер на 86 255 евро, левовата равностойност от който е прибавена към облагаемия доход за 2007 г. и е установено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 36 168, 48 лв. и лихви - 13 563, 61 лв. Спорът е бил за приложимостта на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗДДФЛ, като не е оспорен определения размер на данъчно задължение и в тази връзка не са събирани доказателства в хода на оспорването. Съгласно текста на чл. 13, ал. 1, т. 1, б."б" ЗДДФЛ не са облагаеми доходите придобити през годината от продажба или замяна на до два недвижими имоти, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването им и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. В случая, от датата на придобиване до продажбата, са изминали 5 години, поради което втората предпоставка за приложимост на данъчното облекчение по сочения текст от ЗДДФЛ, е налице. Правилно е приложена и първата предпоставка за приложимост на данъчното облекчение по отношение на два от продадените имоти, доходът от които не е обложен и това е изрично вписано в РА. Неоснователни са твърденията поддържани от оспорващата, че се касае за един недвижим имот, придобит и съответно продаден, поради което доходът от продажбата е изцяло необлагаем. Безспорно е, че към момента на продажбата през 2007 г. от земеделски такъв, имотът е с променено предназначение - за вилно строителство, и е преобразуван в обособени 5 бр. УПИ, предвиждащи строителство на съответни вилни сгради по влязъл в сила ПУП. При тези данни, фактически неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че се касае за продажба на идеални части от един имот. Ако имотът е закупен като един, то към периода на продажбата му, когато е реализиран доход, е налице преобразуване в 5 недвижими имоти - урегулирани поземлени имоти с предназначение за строителство на вилни сгради. Това е предметът на сделката по НА, а именно - продажбата на 4 бр. УПИ, т. е. повече от един недвижим имот, а не на "лозе", каквото е закупеният имот през 2002 г. Именно промяната в предназначението на имота от земеделски, в неземеделски имот, промяната на предназначението му - за строителство на вилни сгради, както и обособяването на 5 бр. УПИ по влязъл в сила ПУП на м."Буджака" в гр. Созопол води до продажбата на повече от два имота за ДЗЛ през 2007 г. и данъчното облекчение е само за два от тях, както е предвидено в закона, а облагането е по общия ред по отношение на доходите от продажбата на останалите два от парцелите. Оспореният пред първоинстанционния съд РА е законосъобразен е неправилно е отменен от първоинстанционния съд. Решението на първоинстанционния съд, като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което жалбата срещу РА в оспорената част, да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас при ЦУ на НАП се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията изм. с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., в размер на 1 450 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,