Решение № 4218 от 4.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище Съзнание 1891, град Исперих, област Разград, чрез адвокат В. Косев против решение 88/14.06.2021 г. на Административен съд Разград, постановено по адм. дело 86/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 40/3/3211323/3/01/04/04/25.01.2021 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за недопустимост на решението. Конкретните доводи са свързани с допуснатите в административното производство нарушения на процесуалните правила. Според касатора административното производство по издаване на АУПДВ е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, тъй като на същите фактически основания и между същите страни първоначално е открито производство по извършване на финансови корекции на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, което е прекратено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Откриването на производството по издаване на АУПДВ е след изтичане на срока, предвиден в чл. 57 АПК. Налице е влязъл в сила мълчалив отказ за издаване на акта, който е влязъл в сила, което отново обоснова недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Съдът е приел, че срокът по чл. 57 АПК е неприложим, но не е ангажирал становище по възражението за влязъл в сила мълчалив отказ на административния орган да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Твърди, че административният орган не е установил фактическите основания за издаване на АУПДВ съгласно чл. 170, ал.1 АПК, тъй като не е представил доказателства, че ремонтът на отдадения под наем офис е извършен със средства по договора за финансово подпомагане. В подкрепа на твърдението си представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал.1 АПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт, респективно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване статута на помещенията отдадени под наем от читалището. Ответникът изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез юрк. С. Гачев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение, по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Посочва, че в конкретния случай фактическите основания, посочени в АУПДВ обосновават приложението на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Разград е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 40/3/3211323/3/01/04/04/25.01.2021 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Народно читалище Съзнание 1891, гр. Исперих е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 23 795.52 лева, представляващо окончателната подлежаща на възстановяване финансова помощ по договор 40/3/3211323/04.08.2014 г. за подпомагане по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие съгласно условията на мярка 321 Основни услуги за населението и икономиката в селските райони от ПРСР 2007 2013 г. за неизпълнение на задължения по т.8.1, изр.1, предл. 1 във връзка с изр. 2, т. 4.17, т. 4.24, т. 4.25 б. а и т.15 от приложение 2 от договора, чл. 55, ал.1, т.1, чл. 59, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 4 от Наредба 23/18.12.2009 г., чл. 45, ал.1, т.1, чл. 48, ал. 1,2 и ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 7, ал.1 и 2 от Наредба 25/29.07.2008 г. и § 1, т. 36 от ДР на същата наредба. Фактическите основания, послужили за издаване на акта са следните: По т.1 от мотивите - несъответствие в количествата на част от финансираните активи и неизпълнение на нормативното и договорно задължение за ползване на тези активи по предназначение. За установеното по този пункт нарушение е определено задължение в общ размер на 3 217.08 лева, представляващо стойността на конкретни липсващи активи, за които са изплатени суми по договора, с 10 % печалба и ДДС. По т.2 от мотивите ползвателят генерира приходи от наем на помещение, за което е потвърдил, че са извършени ремонтни дейности по договор 40/3/3211323/04.08.2014 г., поради което в нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба 25/29.07.2009 г. помощта е отпусната в размер на 79 318.47 лева, представляващи 100 % от одобрените и извършени разходи като за кандидат, който не генерира приходи и е в обществен интерес. Съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата в този случай помощта е в размер на 70 % от одобрените и извършени разходи или в размер на 55 522.88 лева. Определено е задължение в размер на 23 795.52 лева, представляващо разликата между изплатената финансова помощ от 100 % и допустимата финансова помощ от 70 %. На основание чл. 3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП, най-голямото по размер вземане е определено като окончателна подлежаща на възстановяване помощ. С обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Народно читалище Съзнание 1891. За да постанови този резултат съдът след проверка законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, е приел, че е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП., в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводът на жалбоподателя за недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК е отхвърлен като неоснователен. В мотивите си съдът е посочил, че по смисъла на тази разпоредба основание за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая не е издаван такъв акт. Производството по налагане на финансови корекции е прекратено със заповед 03-РД/4076 от 30.09.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие във връзка с приложението на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Съдът е посочил, че така издадената заповед не съдържа произнасяне на административния орган по спорните права, съответно не създава задължения за жалбоподателя. Според съда не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение относно срока за произнасяне на административния орган. Приел е, че в случая 14 дневният срок по чл. 57, ал.1 АПК е неприложим, тъй като административното производство не започва по искане на лицето. В случая правото на участие на ползвателя на помощта е осигурено, чрез уведомяването му, предоставянето на възможност за възражения и доказателства. По приложението на материалния закон съдът е приел, че са доказани основанията за установяване на публичното вземане. В мотивите си е посочил, че отношенията между страните се регулират от Наредба 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и клаузите на Договор 40/3/3211323/2014 за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегиите за местно развитие" от ПРСР 2007 2013 г. Съгласно т. 4. 17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с изискванията съгласно Приложение 2 и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 15 от Приложение 2 е предвидено задължение за ползвателя да не се отклонява от одобрената КСС без предварително уведомяване и получаване на съгласие от Фонда. Доказано е по делото, че жалбоподателят се е отклонил от одобрената количествено-стойностна сметка. Част от посочените в нея материали на обща стойност 3217.08 лева (2 437.18 лева без ДДС и печалба) не са вложени в строителството. Установено е, че средствата са пренасочени за ремонта на покрива, като Фондът не е уведомен и не е дал съгласие за това. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. в случай, че получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. По тези съображения съдът е приел за доказано първото нарушение, за което според т. 2 от Правилата подлежащата на възстановяване сума е в размер на 3 217.08 лева Съдът е приел за доказано и второто нарушение. На основание чл. 7, ал. 1 от Наредба 25 от 29.07.2008 г. е приел, че финансовата помощ е в размер сто процента от общите допустими разходи за проекти на общини и за проекти, подадени от кандидати - юридически лица с нестопанска цел, или читалища, които не генерират приходи и са в обществен интерес. Съгласно чл. 7, ал. 2 финансовата помощ е в размер на 70 % от общите допустими разходи за проекти извън случаите по ал. 1. Понятието "генериращ приход" е определено в § 1, т. 36 от ДР на същата наредба като всяка дейност, която включва инвестиция в инфраструктура, чието използване подлежи на такси, заплащани директно от ползвателите, или всяка дейност, която включва продажбата или отдаването под наем на земя, сгради или всяко друго предоставяне на услуги срещу заплащане. От доказателствата по делото съдът е обосновал извод, че жалбоподателят е предоставил за временно възмездно ползване помещение в сградата обект на инвестицията и получава ежемесечен наем, което представлява генериране на приходи. Предвид представените в съдебното производство писмени и гласни доказателства съдът е приел, че ремонтът на отдаденото под наем помещение на св. Димова не е бил извършен със средствата, отпуснати по договора. Това помещение не е самостоятелен обект. То е елемент от сградата на читалището, конструктивно и функционално свързано с нея, а чрез инвестицията е подобрен покрива на сградата, който е обща част. При положение, че читалището генерира приходи от това помещение, респ. от проекта, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба 25 от 29.07.2008 г. финансовата помощ следва да е в размер на 70 % от общите допустими разходи. По отношение на размера на задължението, определено като разлика от 30% до размера на получената финансова помощ от 100%, равняваща се на 23 795, 52 лв. съдът е приел, че е спазена т. 24 от приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. и правилото по чл. 3, ал.1 от същите правила. Решението е правилно постановено. С оглед на посочените в оспорения индивидуален административен акт фактически основания, законосъобразно в процесния случай административният орган и съдът са приложили нормата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и са приели, че подлежащата на възстановяване помощ се установява с акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 166 ДОПК. В случая се касае за неспазване на ангажименти и критерии за допустимост, които са извън основанията за налагане на финансови корекция по чл. 70, ал.1, т.1 -9 от ЗУСЕСИФ, което разграничение се прилага последователно в съдебната практика по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП. (В този смисъл са решения по адм. дело 12958/2020 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, адм. дело 2909/21 на Върховния административен съд, първо отделение, адм. дело 5185/21 на Върховния административен съд, осмо отделение). Оплакванията в касационната жалба се отнасят до нарушението по т. 2 от АУПДВ и е свързано с приложението на чл. 7 от Наредба 25/29.07.2008 г., която норма урежда размера на финансовата помощ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба 25/29.07.2008 г. за проекти, подадени от кандидати - читалища, които не генерират приходи и са в обществен интерес, финансовата помощ е в размер сто процента от общите допустими разходи. За проекти, извън тези случаи финансовата помощ е в размер на 70 % от общите допустими разходи. Видно от мотивите на оспорения АУПДВ на Народно читалище "Съзнание 1891", гр. Исперих определената за възстановяване финансова помощ в размер на 23 795.52 лева е разликата между изплатените 100 % от общите допустими разходи по проекта и дължимите според административния орган 70 % от тези разходи и е свързана с преценката му, че проектът на читалището, генерира приходи от наем. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на Наредба 25/29.07.2008 г. проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. В конкретния случай в описанието на проектното предложение, е посочено, че проектът включва дейности по първи етап от подобряване сградата на Народно читалище "Съзнание 1891", гр. Исперих. Посочено е, че читалището стопанисва 2 сгради стара и нова. Инвестиционният проект за подобряване на сградата на НЧ Съзнание 1891 етап 1 включва реконструкция на старата сграда. От юг, през открита тераса са достъпни изложбена зала и два офиса. Посочено е, че обектът е трета категория по ЗУТ. От така направеното описание на проекта, следва да се приеме, че помещението, предмет на договора за наем, сключен с адвокат Димова е част от старата сграда, включена в проекта на читалището по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба 25/29.07.2008 г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Димова пред съда. При това положение правилно съдът е приел, че помещението е част от проекта, тъй като е част от сградата на читалището, конструктивно и функционално свързано с нея, а чрез инвестицията е подобрен покрива на сградата, който е обща част. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на Наредба 25/29.07.2008 г. генериращ приход е всяка дейност, която включва продажбата или отдаването под наем на земя, сгради или всяко друго предоставяне на услуги срещу заплащане. При установените по делото факти, правилно съдът е приел, че читалището е предоставило помещение под наем в сградата, обект на инвестицията, което представлява генериране на приход по смисъла на посочената легална дефиниция. За размера на финансовата помощ по чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба 25/29.07.2008 г. релевантно е генерирането на приходи от проекта. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е доказано, че ремонтът на наетото от адв. Димова помещение не е извършен със средства по проекта. Този извод е направен, без да е извършена съпоставка и разграничение между количествата и стойностите на дейностите по проекта и тези, предмет на представените в съдебното производство доказателства за ремонт на помещението през 2016 г. и да е установено, че количествата СМР по проекта съгласно количествено стойностната сметка и контролния лист не обхващат площта на посоченото помещение. В работния лист към приложение 2 от контролния лист за посещение на място в периода от 12.12.2018 г. 17.12.2018 г. констатациите за боядисване на стени и тавани, като част от дейностите по проекта, включват изрично и стая адвокат. Помещението, като част от старата сграда е включено в проекта, обект на подпомагане, поради което обстоятелството дали може да се обособи в самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ към настоящия момент не променя изводите относно размера на помощта. Поради това и представените доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК са неотносими към предмета на делото. Тази преценка не е засегнала крайните изводи на първоинстанционния съд по материалната законосъобразност на оспорения акт и по приложението на чл. 7, ал.2 от Наредба 25/29.07.2008 г. Останалите възражения в касационната жалба за недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК и за неспазване на 14 дневния срок за издаване на административен акт по чл. 57, ал.1 АПК, които са поддържани и пред първата инстанция, са неоснователни. Съдът е дал отговор на тези доводи. Правилно е приел, че основание за недопустимост на административното производство е наличието на влязъл в сила административен акт за установяване на същото задължение между същите страни. Неправилно и в противоречие с чл. 58 АПК жалбоподателят счита, че е налице мълчалив отказ за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК производството е реда на АПК и се образува по инициатива на административния орган съгласно чл. 26, ал. 1 АПК. В този случай не се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143 АПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,