Решение № 6464 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС ЕООД против решение 610 от 08.12.2021 г. постановено по адм. д. 443/2021 г. по описа на Административен съд-Хасково. Иска отмяната му по наведени доводи за материална незаконосъобразност. Твърди, че в уведомителното писмо липсват фактически и правни основания за неговото издаване. Не е посочено точно коя хипотеза от колона 3 Намаления в Таблица 1 от писмото е послужила за намалението и как точно е направено изчислението. Счита, че като е приел административния акт за мотивиран съдът е постановил неправилен съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител ст.юрк. Василева, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙСЕООД, седалище и адрес на управление с. Лозен, община Любимец, против Уведомително писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021г. издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ-София, в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по схемата за млади земеделски стопани за кампания 2018 г. В първоначалната жалба, в придружителното писмо, а и в съдебното решение е посочено, че се оспорва писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021г. издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ-София, каквото няма приложено по делото. С определение от открито съдебно заседание от 7.09.2021 г. /виж л.182-гръб/, съдът е посочил, че УП 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) София, е предмет на делото, но нито е указал на жалбоподателя да уточни административния акт, който иска да бъде отменен, нито е указал на административния орган да представи писмо 02-260-6500/ 5525 от 30.03.2021 г., посочен в съпроводителното писмо изх. 01-261-1100/11 от 21.04.2021 г. като административен акт, срещу който е подадена жалба. В първоинстанционното съдебно решение е прието, че жалбата е подадена срещу Уведомително писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021г. издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ-София, в частта, с която на дружеството е отказано подпомагане по схемата за млади земеделски стопани за кампания 2018 г. На стр.2 от решението е посочен и номер УП 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 год., но в диспозитива на решението е отхвърлена като неоснователна жалба срещу Уведомително писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021 г. В хода на съдебното производство адвокат М. Стоянова не е уточнила друг предмет на жалбата до съда, като писмо с 02-260-6500/5525 от 30.03.2021 г. е посочила и в касационната жалба. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) София в проведените съдебни заседания, в съпроводителното писмо, в писмените бележки от 10.11.2021 г. пред АС-Хасково и в отговора на касационната жалба също е изложил съображения за законосъобразност на писмо 02-260-6500/ 5525 от 30.03.2021 г. При тези факти по делото и след като служебно тричленният съдебен състав на Върховния административен съд не намери в административната преписка Уведомително писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021г, издаден от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), се налага правен извод за постановен недопустим съдебен акт по нередовна жалба. В административната преписка не съществува административния акт, срещу който се търси защита, а постановеното УП по кампания 2018 г. е с друг номер, поради което на жалбоподателя е следвало да се укаже да уточни по реда на чл.158, ал.1 вр. с чл. 150, ал.1, т.5 от АПК срещу кой административен акт е подадена жалбата. В случай, че жалбата е срещу Уведомително писмо 02-260-6500/5525 от 30.03.2021 г., което не се намира в административната преписка, съдът е следвало да изиска оспорения административен акт по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК за преценка наличието на предмет на делото. Така постановеното съдебно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на същия за ново разглеждане от друг съдебен състав след извършване на процесуални действия по отстраняване нередовност на жалбата и/ или попълване на административната преписка с оспорения административен акт. При новото разглеждане на делото и в случай, че жалбоподателят търси защита срещу уведомително писмо изх. 02-260-2600 /5525 от 30.03.2021 год. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), съдът следва да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за нарушаване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при спазване на ТР 16/1975 год. на ОСГК на ВС, поради обстоятелството, че мотиви за отказа се намират в кореспонденция с жалбоподателя с писмо изх. 02-260-2600/ 14775-1/ 9.09.2021 г. /л.222/, в която са развити съображения за представен само един от необходимите документи по Схема за млади земеделски стопани, както и в становище на административния орган от 29.09.2021 г. /л.189/, представено пред първоинстанционния съд, за неспазен член 50 от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., всичките изложени след завеждане на делото. По исканията за разноски следва да се произнесе съдът по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение