Решение № 12923 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2017 г.

Решение № 12923 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12788/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна против решение № 1583/3.10.2017 г., постановено по адм. дело № 2594/17 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 355-ОП/30.08.2017 г. за наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект"-магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Русе и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187 ЗДДС. Ответникът "Дени-2012" ЕООД, със седалище в гр. [населено място], не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна, с която на "Дени-2012" ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Русе и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187 ЗДДС за нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Мярката е наложена за това, че при проверка в обекта, извършена на 28.08.2017 г. е извършено нарушение на сочените разпоредби като за покупка на 1 бр. минерална вода 0, 60 лв. и зрял фасул на стойност 1, 58 лв., общо 2, 18 лв. при заплащане не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт, което е мотивирал с извод, че в случая прилагането на ПАМ не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност за определен срок. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Спор по фактите по настоящото дело не съществува. При осъществена проверка от страна на контролните органи е установено нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В оспорения административен акт са изложени подробни мотиви относно характера и последиците от допуснатото нарушение от неиздаване на фискален касов бон при закупуване на стоки за това, че засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършваните продажби и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Административният акт е подробно мотивиран относно целите и срока на налагане на ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за 7 дни, като този срок очевидно е съобразен с тежестта на нарушението, последиците от него и всички други относими обстоятелства и е в съответствие с изискванията на чл. 6 от АПК. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Отмяната на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност при наличие на всички изискуеми от ЗДДС предпоставки, само поради преценката, че ПАМ не би постигнала целите на административната принуда и че ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, относно целите на ПАМ и срока на налагане на ПАМ, води до извод за постановен съдебен акт в противоречие с чл. 186 ЗДДС и чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН. Законодателят не е предвидил като задължителна предпоставка за налагане на ПАМ от вида на процесната само ако предварително е било издадено НП, както неправилно е приел съдът в допълнение към изложените мотиви за незаконосъобразност на обжалвания акт. Наказателното постановление е от значение за прекратяване на мярката, съгласно чл. 187, ал. 4 ЗДДС и моментът на издаването му не се явява обстоятелство от значение за преценката на законосъобразността на административния акт с наложена ПАМ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на "Дени-2012" ЕООД, със седалище в гр. [населено място], срещу Заповед № 355-ОП/30.08.2017 г. издадена от Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 100 лв., или общо в размер на 200 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,