Решение № 5962 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2018 г.

Решение № 5962 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1141/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х., гражданин на Ирак и подадена чрез адв. Д. срещу Решение № 7150/28.11.2017 г. по адм. д. № 11653/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. К. жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните разпоредби-нарушение на административнопроизводствените правила по издаване акта, което прави същия незаконосъобразен, а съдебното решение неправилно - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението АССГ да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на председателя на ДАБ с произтичащите от това правни последици. Твърди, че към датата 14.06.2017 г. когато му е насрочено интервю е бил непълнолетен и не е спазена разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето и разпоредбата на чл. 63 а, ал. 1 от ЗУБ, които нарушения на административната процедура допуснати от административния орган е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на оспореното решение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява лично, а чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа касационната жалба. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юриск. М., оспорва касационната жалба и поддържа становища за липсата на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. Х., гражданин на Ирак, срещу Решение № 16497 от 03.10.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Установено е, че от проведеното интервю не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р. България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е заключил, че спрямо касатора не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. По-скоро сочи конфликти възникнали с последващата съпруга на баща си, с която той е живял след смърта на майка си. Съдът е приел, че обясненията Х. за възникнали проблеми с групировката "Ислямска държава" са неясни, неконкретизирани по време, място и начин. Прието е, че въпреки младата си възраст той следва да има ясни спомени относно твърдяните факти. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието и на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка от дирекция "Международна дейност" в ДАБ, съгласно която съдът е развил доводи, за обстановката в И. К., предвид обстоятелството, че Х. е кюрд, и е стигнал до извода, че е налице обща ситуация на несигурност, но не и в такава степен, че да обоснова необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут. Отделно от това съдът се е позовал и е направил подробен анализ на нормативната уредба с оглед преценка на наличието на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ. Предвид на бежанската история на чужденеца, изнесена от него в проведеното в рамките на административното производство интервю, е видно, че по отношение на чужденеца не са налице основания за предоставяне на статут по реда на ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Х. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в преписката на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на посоченото в нея актуално положение в Ирак. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак съдържаща се в представените по делото справки вх. № МД-1183/13.10.2017 г., както и с тези представени в хода на касационното производство с вх. № МД-276/30.03.2018 г. и вх. №МД-288 от 05.04.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Те подкрепят извода на административния орган и настоящия състав, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представените справки за актуалното положение в Ирак, за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените "масово" и "безогледно". Видно от изложеното, сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Освен това установено е в хода на процеса, че семейството му продължава да живее в [населено място], въпреки неспокойната обстановка, като цяло в страната. В случая, следва да се има предвид и нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. Неоснователен се явява и доводът в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, които не били правилно отчетени от съда в преценката му за законосъобразност на обжалвания административен акт. Касае се за интервю, проведено по отношение на пълнолетно лице, чието право на защита не е нарушено нито в хода на административното, нито в съдебното производство, което е отчетено и от първоинстанционния съд в мотивите към съдебното решение. Споделят се изводите на съда, че разпоредбите на чл. 15 от Закона за закрила на детето в конкретния случай са неприложими. Както се посочи по съществото на правния спор от страна на жалбоподателя не се излагат конкретни доводи и съображения, а се споменават такива във връзка с причини свързани с личностни проблеми в семейството. Липсват основания, обосноваващи извод за неправилно приложение на материалния закон при решаване на спора по същество от първоинстанционния съд. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,