Решение № 8136 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2009 г.

Решение № 8136 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13458/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Константин Владимиров Барзов и Анастасия Владимирова Мустакерска и двамата от София срещу решение от 06.03.2009 г. по адм. д. № 979/2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III-д състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторите срещу Заповед № РД 24-72/02.06.2004 г. на зам. министъра на икономиката, в частта й, с която е бил определен начина им на обезщетяване с компенсаторни записи. Приел, че към момента на постановяване на обжалваната заповед, административният орган е бил длъжен да се произнесе съобразно установените от него факти и действуващо законодателство. Жалбоподателите са претендирали начин на обезщетяване в съсобственост на обекта, който обаче е бил продаден на трето лице. Съсобственост по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ може да бъде създадена само с държавата или общината, но не и с трето лице, което в случая е закупило обекта по приватизационен договор. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се възражение и за нищожност на обжалвания административен акт, тъй като зам. министъра не е бил в правомощието си да се произнася по искания за обезщетения по ЗОСОИ. Освен това, приватизационната сделка е извършена след 25.02.1992 г., при наличието на забраната на чл. 2, ал. 4 и 6 ЗОСОИ. Касационната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142 АПК. Заповедта е издадена на 02.06.2004 г., към която дата вече е налице сключен договор за продажба на обекта от 18.05.2000 г. по приватизация. В него е посочено Решение № 723 от 10.06.1998 г. на Агенцията за приватизация, обекта да се приватизира чрез проведени преговори и утвърден купувач. Неоснователно е възражението, че приватизацията е започнала две години след подаване на заявлението им за обезщетяване. Заявлението на касаторите за обезщетение по реда на ЗОСОИ е от 30.03.1998 г. Към тази дата не съществуват забрани по чл. 2, ал. 4 и ал. 6 ЗОСОИ за осъществяване на приватизационна сделка, както се възразява в касационната жалба. Те сочат само възможността на собствениците да искат отделяне и реална връщане на собствеността на земята, какъвто не е настоящия случай. Към датата на подаденото заявление 30.03.1998 г. от жалбоподателите е действащ Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в който съобразно § 6, ал. 7 от ПЗР се дава възможност на правоимащите по ЗОСОИ чийто имот е включен в капитала на дружеството, за което е вече взето решение за приватизация и те желаят да бъдат обезщетени с дялове или акции да заявят своята претенция в едномесечен срок, но не по-късно от 22.05.1998 г. Лицата, незаявили претенцията си по този текст имат право само на обезщетяване с компенсаторни записи. Жалбоподателите не са изпълнили това изискване. Освен изложения преглед на законодателството към датата на подаване на заявлението, от значение е момента на постановяване на обжалваната заповед. Одържавеният имот на жалбоподателите не съществува във вида, който е бил одържавен по ЗОЕГПНС. Налице е продажбата му по приватизационен договор. В сила е разпоредбата на § 11 от ДР на ЗПСК, относима за случая, съобразно който единствения начин за обезщетяване на собствениците са компенсаторните записи. Неоснователен е направения в настоящата инстанция довод за нищожност на административния акт. От приложените доказателства се установява валидно делегиране на правомощията на министъра на заместник-министъра на икономиката, за произнасяне по молбите по ЗОСОИ. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,