Решение № 82 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 958/2011 г.

Решение № 82 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 958/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. В. М. И. и Р. П. И., и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. К. Б. - АК Р. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 198 от 25.05.2010 г., постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) по гр. възз. д. № 192/2010 г. на ОС-Русе. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите за разграничаване на разпореждане с имот /предложен и продаден/ като застроено дворно място за жилищни нужди т. е. с характеристиката на жилищен имот от разпореждане със земя, в контекста на т. 1 на Решение на В. от 17.08.1990 г., и съответно изменението на това решение с Решението на В. от 06.12.1990 г. и за обектите, изключени от приложното поле на посочените решения на В., с довод, че необходимостта от произнасяне на ВКС е от значение за еднаквото и точно прилагане на посочените решения на В., касаещи изключенията на отделни обекти на правото на държавна собственост. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация, с който се поддържа, че постановеното решение е правилно, не е допуснато нарушение по приложението на материалния закон. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в производство по чл. 218з ГПК (отм.) е отменил Решение № 197 от 14.11.2007 г. по гр. д. № 3436/2007 г. на РС - Русе по уважения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), на В. М. И. и Р. П. И. срещу А. В. К., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон - М. А. К., С. А. К. и М. А. К., с който е прието, че същият не е собственик на 126/703 кв. м идеални части от следния недвижим имот - УПИ *, бивш имот пл. № * от кв. 270 по РП на [населено място], целият с площ от 703 кв. м и е постановил ново, с което искът е отхвърлен като неоснователен. За да отхвърли иска, решаващият съд, съгласно указания, дадени с отменително решение на ВКС, е приел, че Договорът, по силата на който общинското дружество [фирма] [населено място] чрез продажба, извършена на основание чл. 7, чл. 15 и чл. 13 ЗС се е разпоредило с недвижимо общинско имущество към дата 30.12.1991 г., е нищожен поради мораториума на В. за разпореждане с общинска собственост, и съответно частните правоприемници - търговско дружество [фирма] и съответно В. И. и Р. И. не са станали собственици на процесния недвижим имот. От друга страна, имотът е останал в държавата /общината/ и отмяната на отчуждаването има вещно-правен ефект в полза на отчуждените собственици. С разпоредбите на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони е предвидена възможността за възстановяване правото на собственост на надлежно отчуждени недвижими имоти въз основа на някой от изброените благоустройствени закони в лицето на техните собственици или негови наследници. Възстановяването на отчуждената собственост не настъпва по силата на закона, а въз основа на проведена административна процедура и влязъл в сила индивидуален административен акт. Условие за възстановяването е собствеността да се намира в патримониума на държавата за да бъде валидно извършена трансформацията на собственост от държавна /общинска/ в частна собственост на правоимащото лице. Ако е налице разпореждане на отчуждена собственост в полза на трети лица, реституционният ефект би могъл да бъде реализиран само и доколкото собствеността запазила характера си на държавна, респ. общинска собственост и разпореждането не е породило вещно-правен ефект в полза на приобретателя. С Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждане с държавно, общинско и друго имущество, обн., ДВ, бр. 69/28.08.1990 г., е "спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно или общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективните земеделски стопанства", на М. н. ф. и на изпълнителните комитети е разпоредено да спрат издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти на юридически лица и на граждани, но само ако не е за задоволяване на жилищни нужди. Изменението на това Решение от 4.05.1991 г. относно забраната за разпореждане пряко касае само недвижимите имоти /вили/ в курорта Д. и Ш., и изцяло отменя т. 4. Посоченото Решение на В. е взето през 1990 г., преди създаването на реституционните закони - ЗВСОНИ, ЗВСНОИ по....., ЗВСВНМРСА, ЗСПЗЗ и др. Под забранителния режим, съгласно текста на решението попадат конкретни обекти на правото на държавна /респ. общинска/ собственост: земя, административни стопански и туристически обекти и недвижими имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС. Отчуждените по реда на благоустройствените закони имоти, държавна собственост не попадат в посочената категория, поради което и разпореждането с тях, доколкото не са от категорията на изрично упоменатите имущества, не може да намери приложение забраната на т. 1 на Решението на В. от 17.08.1990 г. и съответно, доколкото е налице валидно, при спазване на закона, разпореждане с недвижими имущество, извън упоменатите, то това разпореждане поражда своите вещно-правни последици. С посоченото Решение на В. от 17.08.1990 г. е разпоредено - в т. 4, на "министъра на финансите" и на изпълнителните комитети да спрат издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти на юридически лица и на граждани, освен ако не е за задоволяване на жилищни нужди. При изложените съображения относно приложеното поле на решението на В. към имущества, държавна /респ. общинска собственост/, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Предмет на спора за собственост са 126/703 идеални части от недвижим имот - УПИ *, бивш имот пл. № * от кв. 270 по РП на [населено място], целият с площ от 703 кв. м. С Договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 7 и чл. 15 ЗС във вр. с чл. 13 ЗС /редакция към 31.12.1991 г./, на дата 30.12.1991 г. [фирма] [населено място], чрез [община] и въз основа на Заповед № 3314 от 24.12.1991 г. е продала на КФ "М. 21" [населено място] следния недвижим имот-пл. * в кв. 270, [улица] от 703 кв. м, масивна жилищна сграда с мансарден етаж, включена под № 88 в Списъка на архитектурните паметници на културата, масивна постройка /лятна кухня/ от 36 кв. м, жилищна сграда в източната част на имота 38.10 кв. м, подобрения в двора, за който е издаден А. 7989/12.12.1984 г. Видно от Решение № 361 от 18.10.1992 г. на ОС-Русе по чл. 33 З. във вр. с чл. 4 ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, отчуждаването на имот, състоящ се от две стаи, ход, входно антре, главен вход и тераса, заедно с 123/703 идеални части от дворното място, в която е построена, е извършено на основание чл. 101 ЗС за "Д. н. м. м." с Решение № 107 от 05.07.1984 г. на МС на НРБ, а с цитираното решение е отменен отказа за отмяна на отчуждаването и след като е прието, че са налице предпоставките на закона /без да се сочат/ е постановено, че отчуждаването се отменя. На базата на дори само на тези доказателства следвало да бъдат направени два извода: че към датата на сключване на сделката процесния имот е имал характеристиката на жилищен имот и, като такъв не е попадал в приложното поле Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждане с държавно, общинско и друго имущество, обн., ДВ, бр. 69/28.08.1990 г. След като по отношение на разпореждането от 30.12.1991 г. с процесната собственост /впоследствие сградите са разрушение, като е запазена само фасадна стена/ няма ограничение, то следва, че е налице валидно преминаване правото на собственост на разпоредения недвижим имот в патримониума на КФ"М. 21" Р., преобразувана в "М.-21-О." гр. Р. и впоследствие, по силата на Договор за покупко-продажба, обективиран в НА № */2007 г. в патримониума на ищците В. М. И. и Р. П. И. След като е налице валидно частно правоприемство на правото на собственост от държавата към юридическите, а след това и физическите лица, то ищците се легитимират като собственици на процесната идеална част. Ответникът не е собственик по силата на разпоредителна сделка след отмяна на отчуждаването, тъй като към момента на постановяване на решението на съда по чл. 33 З. за отмяна на отчуждаването, имотът не е бил в патримониума на държавата, за да бъде върнат на отчуждените собственици. С обжалваното решение, въззивният съд е приел обратното, при неправилен анализ на доказателствата по делото, тълкувал е неправилно закона и е постановил незаконосъобразен съдебен акт, които следва да се отмени. Доколкото имотът не е могъл да бъде възстановен по реда на чл. 4 от ЗВСНОИ по З., ЗПИМН и др. благоустройствени закони, то и частният правоприемник на отчуждения собственик - първоначалния ответник А. В. К. респ. ответниците негови законни наследници, не са могли да придобият правото на собственост на процесния имот и заявеният отрицателен установителен иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен на основание чл. 295, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на разноски по делото, поискани в хода на съдебните прения по същество пред ВКС, в размер на сумата 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/. По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК, състав на ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия