Решение № 4980 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2896/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 631 от 07.01.2026 г., постановено по адм. д. № 8347/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 415/06.06.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията му, като не е представил никакви мотиви за отхвърлянето им. Сочи, че в процедурата по издаване на административния акт липсва редовно връчване на уведомление за започване на административното производство, поради което е осъществено нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, както и че е нарушено правото му на участие в производството. Касационният жалбоподател твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да извърши пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да издаде административният акт. Не били посочени също и датата, както и мястото на извършване на нарушението. Оспорва изводите на съда, че дружеството е осъществило фактическия състав на нелоялна заблуждаваща търговска практика. Твърди, че описаният в протокола артикул се е предлагал на регулярна продажна цена, с отстъпка при закупуването му с Билла карта, като цената му е била ясно посочена. Обосновава, че потребителят не е бил ощетен, цената е била правилно обявена на ценовия етикет, като потребителят е заплатил цена по-ниска от посочената на етиката. Сочи, че приложената мярка е преустановителна, а към датата на издаване на акта твърдяното правонарушение е прекратено, поради което приложената принудителна административна мярка (ПАМ) няма предмет и противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Обосновава, че с налагането на процесната мярка не се осигурява целта на закона и същата е непропорционална на извършеното нарушение. Иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по съществото на спора, при което обжалваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Комисията за защита на потребителите е започнало по сигнал от 16.10.2023 г. на потребител, касаещ разлика в цената на краве сирене „Елена“ - цената обявена от производителя от 17,99 лв./кг. и за 0,356 кг. съответно 6,40 лв., като на касата краве сирене „Елена“ е таксувано 19,99 лв./кг. и съответно за 0,356 кг. е 7,12 лв. в обекта на търговеца в гр. Пловдив. Извършена е проверка от компетентните органи по Закона за защита на потребителите (ЗЗП) в конкретния търговски обект на „Билла България“ ЕООД и е съставен констативен протокол. В хода на извършената проверка служители на КЗП извършили контролна покупка на краве сирене „Елена“ с обявена цена на опаковката от 17,99 лв./кг. и за 0,312 кг. цената е 5,61 лв., за която е издаден касов бон, маркиращ продажбата й на стойност 6,24 лв. Проверяващите са установили, че е налице несъответствие между маркираната на касовия бон цена и цената, отразена върху етикета на опаковката на краве сирене „Елена“. Направените констатации от органа са изложени в докладната записка на директора на Главна дирекция "Контрол на пазара" и протокол от проведеното на 22.03.2024 г. заседание на КЗП. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 415 от 06.06.2024 г. председателят на КЗП е забранил на „Билла България“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съществен признак на стоката, а именно нейната цена, като предлага за продажба краве сирене „Елена“ с обявена цена на външна опаковка, несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена за същия продукт. Издателят на акта е определил нарушението като такова по чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При безспорно установените относими факти и обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, съдържа фактически и правни основания, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че актът е издаден в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви - чл. 172а, ал. 2 АПК. Твърденията на дружеството в първоинстанционното производство са обсъдени от съда, но са приети за неоснователни. Фактът, че първоинстанционният съд не е възприел доводите му не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора, че не е предоставена възможност за участие на дружеството в хода на административното производство и това е довело до едностранно проведено административно производство. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава пета "Издаване на административни актове", раздел I "Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК производството по раздел I не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки по ЗЗП е специално производство, поради което разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл принудителната мярка по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като нейната основна цел е преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да се постигне целта на закона - да се защитят интересите на потребители. Разпоредбата на чл. 68л. ал. 2 ЗЗП предоставя на председателя на КЗП възможност да укаже на търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна, но не му вменява това като задължение. В случая относимите факти са безспорно установени. При възможност за представяне на допълнителни доказателства от търговеца, такива са представени от дружеството, като пред съда не са представени допълнителни такива, поради което не може да се приеме, че правото му на защита е нарушено.Това води до извод, че оспореният административен акт е издаден, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по спора. По делото няма спор, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ЗЗП. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. В настоящия случай съдът е достигнал до правнообоснован извод, че търговецът е въвел невярна и заблуждаваща информация, която пряко влияе върху икономическото поведение на потребителите за вземането на решение, което те иначе не биха взели, поради което е заблуждаваща търговска практика. Правилно е приел, че използваната търговска практика уврежда по забранен от закона начин интересите на потребителя. Безспорно е установено разминаване между цената на която се предлага за продажба краве сирене „Елена“ с обявена цена на външна опаковка и реално маркираната във фискалния бон цена за същия продукт. Това представлява предоставяне на невярна информация, която е от естество да въведе в заблуждение средния потребител и да повлияе върху неговото икономическо поведение. В случая дружеството предоставя невярна и подвеждаща информация по отношение на цената на стоката, която се маркира на касата на различна цена. Без значение е обстоятелството, че потребителят е заплатил по-ниска цена от обявената, тъй като преценката от потребителя се извършва към момента на възприемане на цената, а не към момента на плащането. Ето защо начинът на представяне на съществената за средния потребител информация, която му е необходима, за да вземе търговско решение, определено е в състояние да го мотивира да вземе търговско решение, което иначе не би взел. В конкретния случай се касае за заблуждаваща търговска практика, тъй като именно цената е определяща за потребителя и би довела до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Неотносими към предмета на спора в настоящото производство са твърденията на касатора, че продажната цена на закупената стока (краве сирене „Елена“) е била вярна, пълна и точна и първоинстанционният съд не е отчел, че липсва разминаване между цената на стока, посочена на регала и тази маркирана на касата. В оспорената заповед не се твърди нарушение във връзка с цената на стоката, а изрично е посочено, че несъответствието касае цената маркирана на касата. Именно разминаването на посочената цена и реално маркираната такава на касата е възприето от административния орган като основание да приеме, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че описаният в протокола артикул се е предлагал на регулярна продажна цена с отстъпка при закупуването му с Билла карта, като цената му е била ясно посочена. Тези твърдения не са подкрепени с валидни доказателства. По делото не са ангажирани доказателства за наличие на ясно и недвусмислено оповестени условия на такава отстъпка към момента на предлагането на стоката – нито относно размера й, нито относно приложимостта на отстъпка при използването на клиентска карта. При липса на доказателства за надлежно и предварително информиране на потребителя, настоящата инстанция приема, че твърдяната отстъпка не е доказана. Както в обжалваната заповед, така и в констативния протокол ясно е посочено, че проверката е извършена на 19.10.2023 г. в магазина на търговеца, находящ се в гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 22, във връзка с подадена жалба от потребител, чието съдържание също е подробно описано, поради което няма съмнение, че датата и мястото, където е установена нелоялната търговска практика са ясно посочени, поради което не е налице липса на съществени фактически установявания от страна на административния орган, които да се отразяват негативно на изискванията за съдържание на административния акт и да обосновават неговата отмяна на това основание. Административният орган ясно е изложил фактите и в какво се изразява нарушението, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Органът е обективирал резултатите от извършената проверка на дружеството в изготвения констативен протокол и доклад. Обосновал е извода си за допуснато от „Билла България“ ЕООД нарушение, посочено като нелоялна заблуждаваща търговска практика. Органът е уведомил проверяваното дружество за установеното в хода на проверката и му е дал възможност за възражения и представяне на доказателства. Не се установява и нарушение на чл. 35 АПК. Всички относими факти и обстоятелства са надлежно събрани и обсъдени, като на дружеството е предоставена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства. Правилен е първоинстанционният извод за съответствието на акта с целта на закона - да се защитят интересите на потребителите със законосъобразни средства. Прилагането на принудителната административна мярка цели преустановяване на противоправното поведение на адресата и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението в бъдеще. Постановената със заповедта забрана търговецът "да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В конкретния случай е безспорно, че практиката се прилага към датата на издаване на заповедта, поради което заповедта за прекратяване на тази практика е в съответствие с целта на закона. Трайна е съдебната практика, че преустановяването на нелоялната търговска практика към датата на издаване на заповедта не рефлектира върху нейната законосъобразност. Относно преустановяването на практиката преди издаването на заповедта за прилагане на ПАМ съдът нееднократно е подчертавал, че мярката има не само преустановителен, но и превантивен характер. В разпоредителната част на акта се съдържа конкретна забрана за използване на практиката чрез представяне на невярна информация, относно основна характеристика на предлагана стока, а не единствено цитиране на приложената правна норма, която представлява принципна забрана за осъществяване на съответната заблуждаваща практика. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед не е установено поведение, което да представлява административно нарушение, а поведение, което нарушава законното право на информиран избор на потребителите, въвеждайки ги в заблуждение. За такова поведение законодателят е предвидил прилагане на принудителни административни мерки, като конкретната ПАМ има правопрекратяващ и превантивен характер, поради което са неоснователни и доводите на касатора, че не е необходима преустановителна мярка, както и че мярката е непропорционална. При прилагането на ПАМ е спазен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. С оглед установените фактически обстоятелства, наложената мярка е съразмерна на извършеното нарушение - забранена е нелоялната търговска практика. Единствено с налагането на тази ПАМ би могло да се постигне преследваната от закона цел - защита на потребителите. Предвид изложеното, като е приел за неоснователна подадената от „Билла България“ ЕООД жалба и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Комисията за защита на потребителите следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 102,26 евро на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ