Решение № 6802 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2016 г.

Решение № 6802 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на здравеопазването /МЗ/ против решение № 8096/21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 8995/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - К. А. А. от град С., чрез пълномощника си поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № РД-01-183/18.08.2015 г. на Главния секретар на МЗ, с която е отказан достъп до обществена информация, по заявление вх. № 93-00-69/4.08.2015 г. на К. А. А. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 93-00-69/4.08.2015 г. К. А. А. е поискал от министъра на здравеопазването да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. стенографски протокол от извънредното заседание на Националния съвет за наркотични вещества /НСНВ/ от 1.10.2014 г., на което е проведена дискусия по темата за употребата на марихуаната и нейни деривати за медицински цели; 2. извършеният анализ на регулаторната практика и контрол по отношение на прилагането на марихуаната и нейните деривати за медицински цели на територията на ЕС, възложен на Изпълнителната агенция по лекарствата; 3. извършеният анализ на научните изследвания за целесъобразността и необходимостта от прилагането на марихуаната и нейните деривати за медицински цели, който е възложен на Националния център за обществено здраве; 4. докладът на РБългария за 2014 г. във връзка с подготовката на годишния отчет за 2014 г. на Комисията по наркотични вещества към ООН - Виена по изпълнение на Договорите за международен контрол на наркотиците, одобрен с решение по т. 1 от дневния ред на второто редовно заседание на НСНВ от 22.06.2015 г.; 5. доклад за участието на делегацията на Р. Б. в 58-та сесия на Комисията по наркотични вещества при Икономическия и Национален съвет на ООН /Виена, 09 -17 март 2015 г./, приет с решение по т. 2 от дневния ред на второто редовно заседание на НСНВ от 22.06.2015 г. Информацията е поискана като копия на хартиен носител. С оспорената заповед № РД-01-183/18.08.2015 г. Главният секретар на МЗ е отказъл достъп до поисканата информация, като е изложил мотиви, че по т. 1 от заявлението протоколът няма самостоятелно значение по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, по т. 2 докладът не е изготвен, а по т. 3, 4 и 5 информацията също попада в обхвата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ и е свързана с последващи решения за формиране на политики в областта на наркотичните вещества. Тази информация има експертен характер и не е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. В мотивите на решението на АССГ е прието, че оспореното пред него решение е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя. АССГ е изложил мотиви и в насока, че е са налице обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен. Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения: Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б.. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е Главният секретар на МЗ, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспорената заповед, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканите документи съдържат информация, с предоставянето на която молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на НСНВ. Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по т. 1 и 3 от искането по смисъла на разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Нормата предвижда, че достъпът до служебна информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. И., поискана по т. 1 и 3 от заявлението за достъп, има служебен характер. По двете точки информацията е свързана с оперативната подготовка на последващо решение за формиране на политики в областта на наркотичните вещества, но достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. В случая административният орган не се е мотивирал защо не е приложил посочената норма, като е следвало да се съобрази с дефиницията на понятието, дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставяне на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка с работата му. Исканата информация по т. 1 и 3 от заявлението за достъп касае необходимостта и терапевтичното значение на употребата на наркотични вещества за медицински цели. Информацията дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността в дейността на административния орган в една особено чувствителна за обществото тема - употребата на наркотични вещества за медицински цели. Употребата на марихуана е свързана с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с нея, забранена е за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Разрешаването на употребата й за медицински цели има пряко отношение към човешкото здраве. За обществото е важно да знае какъв дебат се води по тази тема и да е запознато с аргументите "за" и "против" прилагането на това наркотично растение. Важно е да е запознато и с научните изследвания по темата и техния анализ, направен от Националния център по обществено здраве и анализи. Правилни са и изводите, че информацията по т. 4 и 5 от заявлението за достъп неправилно е квалифицирана като служебна по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, т. е тя не е свързана с оперативната подготовка на актовете, а представлява краен акт, съдържащ обществена информация, достъпът до която е свободен. Обосновани са и изводите на АССГ по отношение на поисканата информация по т. 2 от заявлението, по която органът е следвало да посочи срок за изготвянето на съответния документ. Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Направено е искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му, които касаторът следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение