Решение № 15659 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2013 г.

Решение № 15659 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Галентин Пламенов Грозев от гр. София, против решение № 7258/27.12.2012 г., постановено по а. д. № 8930/2012 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Грозев против заповед рег. № з-11195/27.08.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Недоволен от решението, Грозев го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна - директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител, твърди неоснователност на касационната жалба. Счита, че в нея липсват изложени касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Моли отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То фактически не се оспорва от Грозев. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. За правилното решаване на спора, ВАС счита, че към фактическите обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, следва да се добавят и следните, които са установени от първоинстанционния съд: Нормата на чл. 48а от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК) е заповядана и включена в неговото съдържание със заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № Iз-3029/01.12.2011 г. (л. 73). Касаторът Грозев е запознат с тази МЗ на 04.07.2012 г., видно от протокол от същата дата, заведен с рег. № 27842/10.07.2012 г. (л. 69). При правилно установената фактическа обстановка, вкл. направеното допълнение към нея, касационната жалба се явява основателна. Доводът за постановяване на решението на АССГ при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е заявен, но не е конкретизиран и обоснован. При това положение за ВАС е невъзможно да го провери и да се произнесе по него. Основателен е обаче вторият довод на касатора. Действително обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Със заповед рег. № з-11195/27.08.2012 г. на директора на СДВР, Грозев е наказан за извършени от него на 18.05.2012 г. нарушения на чл. 39а и чл. 48а от ЕК. С обжалваното решение (стр. 2, абз. 11 отгоре) АССГ е приел, че Грозев не е извършил нарушение по смисъла на чл. 39а от ЕК, но е налице такова на чл. 48а от ЕК. В частта от мотивите му, с която Грозев е признат за невинен да е извършил първото нарушение - на чл. 39а от ЕК, решението не е обжалвано от директора на СДВР и е влязло в сила. Върховният административен съд счита, че изводът на АССГ за извършено от Грозев на 18.05.2012 г. нарушение по смисъла на чл. 48а от ЕК се явява незаконосъобразен. За да възникнат основания за търсене на дисциплинарна отговорност от служител, наказващият орган следва да установи, че последният е запознат с вмененото му задължение за определено поведение. Довеждането до знание на всички служители в системата на МВР на ЕК и на последвалите негови изменения предвид факта, че ЕК и измененията му не са били обнародвани, е разпоредено с т. 2 от МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., утвърждаваща кодекса и МЗ рег. № Iз-3029/01.12.2011 г. - вж. стр. 3 от нея, 3-ти абзац отдолу. Това обстоятелство - за запознаването на Грозев с ЕК и измененията му, въпреки дадените задължителни указания от съдията-докладчик с негово разпореждане от 21.09.2012 г. (л. 54), не е установено от ответника по делото. ВАС съобрази, че нарушената норма е разпоредена с МЗ рег. № Iз-3029/01.12.2011 г., а запознаването на Грозев с тази МЗ е станало на 04.07.2012 г., видно от подписания от него протокол от същата дата. Т. е. към момента на извършване на вмененото му деяние на 18.05.2012 г., касаторът не е бил запознат с нормата на чл. 48а от ЕК, изискваща определено задължително поведение от него. Сам по себе си този факт, без оглед на въпроса дали Грозев действително е извършил нарушение на етичните правила за поведение на служителите в МВР по смисъла на чл. 48а от ЕК, води до липса на виновно поведение от негова страна, което налага освобождаването му от отговорност. При наличието на посоченото нарушение на материалния закон ВАС счита, че е безпредметно разглеждането на доводите на касатора, че той не е извършил нарушение на етичните правила за поведение. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че същото е валидно и допустимо, но постановено при изложеното нарушение на материалния закон. Последното налага отмяна на решението. Предвид пълното изясняване на казуса от фактическа страна, следва да се постанови друго решение, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от Грозев заповед на директора на СДВР. Касаторът е направил искане за присъждане на направените разноски по делото. При изложените правни изводи, то се явява основателно. Относно размера на искането ВАС съобрази, че по делото са представени доказателства за направени от Грозев разноски в размер общо на 17,80 лв. - 11,90 лв. за ДТ пред първата инстанция и 5,90 лв. за такава пред ВАС, каквато сума следва да бъде осъдена да му заплати СДВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, ВАС