Решение № 11194 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2009 г.

Решение № 11194 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Сашко Василев Грудев от гр. Варна касационна жалба срещу решение № 7451 от 8.06.2009 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, постановено по адм. д. № 1559/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № К-6987/17.12.2008 г. на Министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че е бил назначен на длъжност Директор на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Варна, кат. Б при Национална служба "ПБЗН" - МВР със заповед № К-2210 от 19.09.2006 г. на Министъра на вътрешните работи и е подписал Акт за встъпване в длъжност. Изпълнявал е длъжността до 5.01.2009 г. На посочената дата е прекратено служебното му правоотношение с обжалваната заповед от длъжност Началник на "Пожарна безопасност и спасяване", I степен към Областна дирекция на МВР-Варна, категория Б, за която няма издавана заповед за назначаването му и не е подписвал Акт за встъпване в длъжност. Едва на 4.06.2009 г. е утвърден с МЗ I-з-219 от 13.02.2009 г. "Класификатор на длъжносттите в МВР", в който длъжността Началник на "Пожарна безопасност и спасяване", I степен към Областна дирекция на МВР-Варна, категория Б съществува. Това обстоятелство се установява от представената по делото служебна бележка рег. № 885/18.03.2009 г., издадена от звено "ПБС", Областна дирекция на МВР - Варна, но съдът не я е обсъдил. Прекратяването на служебното правоотношение от длъжност, която не е заемал, прави обжалваната заповед незаконосъобразна. Освен това, съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В посочения законов текст е казано, че служителят придобива право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, което означава, че се касае до субективно право на самия служител. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - Министърът на вътрешните работи оспорва същата по съображения, изложении от процесуалния му представител юрк. Сапунджиев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав Първа коллегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, Трето отделение е била Заповед № К-6987/17.12.2008 г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на слжебното правоотношение на комисар Сашко Василев Грудев, началник на "Пожарна безопасност и спасяване" - I степен към Областна дирекция на МВР - Варна, категория Б на осн. чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта - 5.01.2009 г. За да отхвърли жалбата, Върховния административен съд, Трето отделение е приел следното: Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69/2008 г.), служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж без оглед на възрастта. Не се спори, че посочената законова предпоставка в случая е налице. Не е налице и нарушение на чл. 268, ал. 3 от ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с отправяне на едномосечено предизвестие. Тази преценка е предоставена на органа по назначаването. Не е налице нарушение относно посоченото в заповедта наименование на длъжността. Прекратено е правоотношението със служител на МВР, заемащ длъжност, посочена в чл. 170, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - категория Б комисар и съобразно Класификатора на длъжностите в МВР, раздел IV, раздел "ПБЗН", т. 1 - директор I степен. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното от касатора неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Същата предвижда правна възможност да се прекрати служебното правоотношение на служител по ЗМВР, предоставена изцяло на инициативата на административния орган. Изрично в нея е посочено, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Това, че чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж и от него две трети действително изслужени като държавни служители в министерството, не означава, че единствено от волята на служителя зависи дали да поиска да бъде пенсиониран или не, каквито са твърденията в касационната жалба. С § 52 Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗИДЗМВР), ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г. се отменя глава осма "Национална служба Пожарна безопасност и защита на населението" с членове 92 - 110. Съгласно § 109, ал. 1 от същия закон, създадените областни дирекции на МВР са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на областните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението". Ако към Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението" преди изменението на закона са съществували дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", то след закриването й, в областните дирекции на МВР се създават звена от по-нисък ранг - отдели, сектори, районни управления, участъци и др. (чл. 12 от ППЗМВР, ДВ, бр. 91/2008 г.). Следователно, към момента на прекратяването на служебното правоотношение, длъжността Директор на Областна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - гр. Варна, кат. Б при Национална служба "ПБЗН" - МВР не е съществувала, но § 110, ал. 1 от ЗИДЗМВР изисква запазване на служебните правоотношения, а § 109, ал. 1 предвижда правоприемство. При това положение няма как в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да се посочи длъжност в дирекция към Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", която по закон вече не съществува. Поради това е посочена съответстващата й длъжност в новосъздадената областна дирекции на МВР в качеството й на правоприемник на закритата Националната служба. Следва да се има предвид също така, че предмет на съдебен контрол е заповед за прекратяване на служебно правоотношение, а такова безспорно е съществувало към датата на издаването й. Обстоятелството, че касаторът не е бил назначен с изрична заповед на министъра на длъжността Началник "Пожарна безопасност и спасяване" към Областна дирекция на МВР - Варна не е основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, след като такова безспорно съществува по силата на § 110, ал. 1 от ЗИДЗМВР. С оглед на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия намира касационната жалба за неоснователна и обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия