Решение № 8353 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2016 г.

Решение № 8353 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8812/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба подадена П. Р. Х. против решение № 213 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 165 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 366-3311 от 28.12.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. Т. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е приел, че СУМПС на Христов е било ограничено и временно отнето за нарушение в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС). Сочи, че действително жалбоподателят е допуснал сериозно пътнотранспортно произшествие в Румъния, за което е бил признат за виновен и му е наложено съответното наказание. Наред с наказанието лишаване от свобода, с приложение на разпоредбите за условно осъждане, му е било наложено и аналогично на чл. 37, ал. 1, т. 7 от Наказателния кодекс (НК) наказание - лишаване от правоуправление на МПС, на територията на Р. Р., за срок от една година и четири месеца, като и по отношение на това наказание съдът е отложил изпълнението за срок от две години. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че не е бил лишен от право да управлява МПС на Румънска територия и свидетелството му за това не е отнемано. В контекста на изложеното счита, че съдът неправилно е счел, че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 11, т. 4 от Директива 2006/126/ЕО. Във връзка с представено в касационното производство постановление № 337/2016 г. от 21.03.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура - В. Т., излага, че обжалваната заповед изрично е посочено, че дубликата на СУМПС се отнема поради извършено престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс (НК) - подписана декларация с невярно съдържание, като това обстоятелство е прието и в оспореното решение на първоинстанционния съд. Счита, че с оглед установеното в постановлението не е налице хипотезата на чл. 19 от Наредбата № I-157, тъй като не е налице документ с невярно съдържание. Липсата на този елемент изключва възможността да се издаде заповед за отнемане на свидетелството. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи - В. Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на П. Р. Х. срещу заповед № 366-3311 от 28.12.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. Т., с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157) е разпоредено изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 282708827, издадено на Христов на 09.06.2015 г. от ОД на МВР - В. Т.. За да постанови решението си, съдът е установил, че Х. е подал заявление с вх. № 1.1475 от 18.05.2015 г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин - СУМПС, към което е била приложена и декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи (ПИБЛД). В декларацията е било посочено, че свидетелство № 212991356 от 27.08.2009 г. е изгубено/откраднато и че същото ще бъде обявено за невалидно. Декларацията е одобрена и е издаден дубликат на обявеното за невалидно свидетелство - СУМПС № 282708827, което е получено лично на 11.06.2015 г. В последствие, с писмо рег. № 3286р-17659 от 29.10.2015 г. на Главна дирекция "Национална полиция" към МВР, до директора на ОД на МВР - В. Т. са препратени от посолството на Р. Б. в Румъния отнети там 2 броя СУМПС съгласно приложена таблица. Под № 1 в таблицата е вписано, че е приложено СУМПС № 212991356 на Х. е отнето по преписка № 328600-15812/05/10/2015, за ПТП с жертва, за което е наложено наказание - "забрана за шофиране в Румъния за 1 г., 4 месеца условно и 2 години изпитателен срок, считано от 21.04.2015 г. " При така установеното е направена повторна справка за водача относно издадените му документи, дубликати, АУАН и НП и е издадена процесната заповед за изземване на дубликата - СУМПС № 282708827. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че СУМПС е издадено въз основа на документ с невярно съдържание - декларация по чл. 17 от ПИБЛД и не е било изгубено/откраднато (унищожено/повредено), а е било отнето за нарушение, извършено на територията на Р. Р.. В заповедта е посочено, че във връзка с установените данни за престъпление по чл. 313 от НК е уведомен сектор ПИП при ОД на МВР - В. Т. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Т. се е позовал и на чл. 11, т. 4 от Директива 2006/126/ЕО, според която съответната служба е задължена да откаже издаване на СУМПС на кандидат, на когото свидетелството е ограничено, временно отнето за нарушение в друга държава членка на ЕС, както и да не признава СУМПС за валидно, тъй като е временно отнето на територията на друга държава-членка. По делото е представено и писмо рег. № 3286р-14187/08.04.2016 г./2 на ГД "Национална полиция", с което е приложено писмо № КО-31-229/03.02.2016 г. от посолството на Р. Б. в Украйна, с приложено към него иззето международно СУМПС № 0110730 на Христов от украинските власти, във връзка с нарушаване на правилата за движение по пътищата, което не е поискано от собственика след разглеждане на делото за административно нарушение. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че издаването на дубликата на СУМПС е въз основа на подадената от жалбоподателя декларация с невярно съдържание. Направил е извод, че представената декларация е частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. При преценка на доказателствената й сила съдът е направил извод, че с оглед извършената съпоставка с безспорния официален документ (писмото от посолството), отразеното в декларацията не отговаря на действителното фактическо положение. След анализ на приложимата нормативна уредба съдът е счел, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно предписанието на чл. 19 от Наредба № I-157 СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. При вярно установената фактическа обстановка и след анализ на доказателствения материал по делото, решаващият съд е счел, че са изпълнени визираните в правната норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Правилно съдът е приел, че с оглед безспорния официален документ - писмо изх. № КО-31-960 от 31.07.2015 г. от посолството на Р. Б. в Букурещ, от което е видно, че СУМПС на Х. не е било изгубено/откраднато (унищожено/повредено), декларираните от него данни не отговарят на действителното фактическо положение. Ето защо е била налице една от алтернативно посочените в чл. 19 от Наредба № 1-157 предпоставки за изземване на СУМПС. И. на свидетелството за управление на моторно превозно средство не съставлява произнасяне относно наказателна отговорност, поради което за осъществяването му не се изисква установяване на извършено престъпление. В случая се касае за прилагане на принудителна административна мярка, като са осъществени фактическите елементи на състава предвидени в законовата норма, което от своя страна обосновава правилно прилагане на материалния закон. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател е представил постановление № 337/2016 г. от 21.03.2017 г. на прокурор в Районна прокуратура - В. Т., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от Наказателния процесуален кодекс (НПК) е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-23/2016 г. по описа на ОД МВР - В. Т., прокурорска преписка вх. № 337/2016 г. водена срещу виновното лице за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Така посоченото постановление не може да доведе до различни правни изводи, доколкото на първо място по делото не са налице данни същото да е влязло в сила. От друга страна съгласно чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК е в същия смисъл. И двете разпоредби на чл. 300 от ГПК и чл. 413, ал. 2 от НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд се ползват само актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановления за прекратяване на наказателното производство. В настоящия случай няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен или оправдан за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително доводите и възраженията на страните, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а направеният правен извод е обоснован. При липса на наведените касационни основания за отмяна решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение