Решение № 13854 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2012 г.

Решение № 13854 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14642/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Александър Михайлов Андреев срещу решение № 5422 от 15.10.2012 г. по адм. д. № 5711/2010 г. на Административен съд София - град с доводи, че е порочно, постановено по целесъобразност, тенденциозно и престъпно. Ответникът Дирекция национален и строителен контрол / ДНСК / при Министерството на регионалното развитие и благоустройството / МРРБ / не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е оставена без разглеждане исковата молба на Александър Андреев против ДНСК при МРРБ в частта й за обявяване на съществуването / издаването / на актове обр. 15, 16 и 17 за сградата, находяща се в гр. София, ул. "Петър Берон" № 4, както и истинността на акт обр. 16/92 г. издаден от район Средец по отношение на същата сграда и в частта й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 лева, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 3/07.10.1998 г. на началника на ДНСК за периода от 01.02.2010 г. до 30.07.2010 г., и производството по делото в тези части е прекратено. Със същото решение е отхвърлена исковата молба на Александър Андреев против ДНСК при МРРБ в частта й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2720 лева, причинени от заповед № 87/16.03.1999 г. на главен държавен инспектор в ДНСК и незаконосъобразни действия /бездействия на органи и/ или длъжностни лица на ДНСК за периода от 01.02.2010 г. до 30.07.2010 г. За да постанови посочения резултат съдът е събрал всички относими доказателства, които е преценил съобразно заявения от жалбоподателя предмет на иска. При изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото правилно е прието, че претенцията в частта й за обявяване на съществуването / издаването / на актове обр. 15, 16 и 17 за сградата, находяща се в гр. София, ул. "Петър Берон" № 4, както и истинността на акт обр. 16/92 г. издаден от район Средец по отношение на същата сграда, по своя характер е установителен иск, чието разглеждане в производство по чл. 203 и сл. от АПК е недопустимо. Заповед № 3/07.10.1998 г. не е отменена като незаконосъобразна, а това съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК е първата процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество по отношение на частта за заплащане на обезщетение за имуществени вреди причинени от тази заповед. Правилно е прието и това, че Заповед № 87/16.03.1999 г. е обявена от съда за нищожна, но липсват каквито и да било доказателства за причинно следствена връзка между нея и претендираните от ищеца вреди. По отношение на твърдяните действия и бездействия на органи и / или длъжностни лица на ДНСК, въпреки дадените му указания, ищецът не е конкретизирал същите. Дори и да се приеме, че такива са налице, липсват доказателства за причинно следствена връзка с претендираните от ищеца вреди. При тези данни, обосновано и законосъобразно, искът в частта му за обявяване на съществуването / издаването / на актове обр. 15, 16 и 17 за процесната сграда и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от заповед № 3/07.10.1998 г. е оставен без разглеждане като недопустим, а в останалата част за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от заповед № 87/16.03.1999 и незаконосъобразни действия / бездействия на органи и / или длъжностни лица на ДНСК е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По отношение на процесното решение не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение