Решение № 123 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 530/2012 г.

Решение № 123 от 28.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 530/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 8.II.2012 г. по гр. д. № 39903/2011 г. на СРС, 62 с. затова, че следствие нарушаване на процесуалните правила, е бил лишен от възможност да участва в делото. Поддържа, че в исковата молба е посочено седалището и адреса на управление така, както са вписани в Търговския регистър, които не е променял и които не е напускал, и че на посочения адрес съдът е пратил съобщението, придружено с преписи от исковата молба и приложенията към нея, и указанията за отговор. Молителят излага, че връщането на съобщението невръчено, със забележка "фирмата е напуснала адреса, няма офиси и служители", е удостоверено от лицето В. Д., чието качество не е ясно посочено, въз основа на което отбелязване съдът не е имал основание да приложи чл. 50, ал. 2 ГПК, а е следвало да изпълни процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК. Представя писмени доказателства за установяване твърдението, че не е напускал адреса на управление и счита, че доказателства за това са приложени и към исковата молба, поради което неправилно делото е разгледано по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Излага съображения и в подкрепа на оплакването за неправилност по същество на решението, и иска същото да се отмени и делото да се върне на СРС за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като поддържа, че призовкарят не е допуснал нарушение с отразеното, че на адреса на молителя има офис на фирма, но няма служители, от което е логично да се приеме изявлението на лицето В. Д., че фирмата е напуснала адреса. Излага и доводи за правилност на решението по същество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата за отмяна и провери данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена на 11.IV.2012 г. и молителят поддържа основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на Решението от 8.II.2012 г., затова следва да се приеме, че същата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, затова е допустима. Молителят поддържа, че е узнал за решението по повод връчена му на 22.III.2012 г. от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, а ответникът по молбата не оспорва срочността на молбата и не установява молителят да е узнал за решението преди твърдяната дата. С Решение, постановено в съдебно заседание на 8.II.2012 г. по гр. д. № 39903/2011 г. на СРС, 62 с., без да изложи съображения, съдът е осъдил [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] 11 800 лв. (5900 лв. главница и 5900 лв. неустойка), със законната лихва от 20.IХ.2011 г. и разноски 236 лв. - държавна такса. В Удостоверение на Агенцията по вписванията от 13.IХ.2011 г., е посочено, че са вписани седалище и адрес на управление на молителя: [населено място], [жк] [жилищен адрес]. В производството по делото молителят (ответник по делото) е призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. При връщане на съобщението до него, че може да подаде писмен отговор, придружено с копия от исковата молба, в цялост, невръчено, изпратено на вписания в Търговския регистър адрес, с отбелязване на връчителя "фирмата е напуснала адреса, няма офис и служители, св. В. Д. - майстор от адреса, където се е помещавала фирмата, моля за указания по връчване", съдът е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК. За съдебно заседание на 8.II. 2012 г. съдът отново е изпратил призовка до молителя на същия адрес, която се е върнала невръчена с отбелязване "на адреса има офис на фирма и индикация, но няма служители", въз основа на което съдът е приел, че ответникът е редовно призован по чл. 50, ал. 2 ГПК, по този ред му е връчил и съобщението за изготвеното решение. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Извършеното от връчителя отбелязване върху съобщението до молителя не е недвусмислено и ясно и въз основа на него не може да се направи категоричен извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението за вписване в Търговския регистър на новия адрес, в подкрепа на което е и отбелязването от връчителя върху призовката за съдебно заседание на 8.II. 2012 г. За да се приложат към делото призовките и книжата, и да се смятат за редовно връчени, трябва търговецът да е променил адреса си, без да изпълни задължението за вписване на това обстоятелство. От приложените към исковата молба писмени доказателства е видно, че адресът, на който е призоваван молителят, е адресът, който той е сочил неколкократно и на който е получавал кореспонденция с ищеца - следователно не е налице фактическа промяна на адреса на търговеца, която той да не е заявил за вписване в Търговския регистър. Доказателства в подкрепа на твърдението, че търговецът не е променил адреса, са и представените с Молбата за отмяна: искания на НАП от 13.03.2012 г. и от 01.03.2012 г., известия за доставяне от 27.02.2012 г., от 09.03.2012 г., от 28.10.2011 г., от 15.11.2011 г., от 01.06.2011 г., от 31.05.2011 г. и от 15.04.2011 г., съобщение от [община], фактура от Виваком от 02.03.2012 г., удостоверение от Методи Ш. от 20.02.2012 г., писмо от Т. М. М. от 17.01.2012 г., от Я. Х. от 27.12.2011 г. и от 17.09.2011 г., от С. И. от 19.11.2011 г., от Ф. С. от 30.09.2010 г. и от [фирма] от 18.07.2011 г. За да е удостоверено обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да събере сведения от съседите познат ли е търговецът на адреса, пребивавал ли е на този адрес кога и до кога, които сведения да отрази в съобщението. Констатацията, че "фирмата е напуснала адреса, няма офис и служители", без посочената проверка, опорочава констатациите на връчителя, че търговецът е напуснал адреса. Разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК следва да се приложи само когато търговецът е напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението за вписване на това обстоятелство в Търговски регистър. Тъй като не е установено по делото ответникът да е напуснал адреса и в регистъра да не е вписан новият му адрес, напротив - от приложените към исковата молба писмени доказателства следва извод, че е получавал кореспонденцията си на вписания в Търговския регистър адрес, неправилно първоинстанционният съд е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК. Ако районният съд възприема отбелязването на връчителя в смисъл, че на вписания адрес на управление на търговеца има канцелария, но връчителят не намира достъп до нея, нито лице, което е съгласно да получи съобщението, преди да приложи разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, е следвало да изпълни процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, като разпореди залепването на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че молителят е призован в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което е бил лишен от възможност да участва в делото. Налице е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което молбата за отмяна следва да се уважи. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение