Решение № 7516 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), депозирана чрез процесуален представител юрк. Георгиева, против Решение 4041/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 11431 по описа за 2024 г. на Административен съд - София-град, в частта, с която е отменено Решение 10752/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Х. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че административният съд неправилно е анализирал обстановката в Сирия. Твърди, че ако лицето се завърне в държавата на произход няма да бъде нарушен принципът non refoulement. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част. Представя писмени доказателства. Ответникът Х. А. М., гражданин на Сирия, лично и чрез адв. Костова, оспорва основателността на касационната жалба в съдебно заседание. Представя писмени доказателства. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението по заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Със съдебното решение в обжалваната част е отменено по жалба на Х. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, Решение 10752/14.10.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, и преписката е върната в същата част на компетентния орган при ДАБ МС за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето срещу индивидуалния административен акт, е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно съдебно производство. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма, като не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда обаче решението на председателя на ДАБ при МС е издадено при неизяснена фактическа обстановка касателно основанието за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Решението на административния съд в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно. Противно на изложеното от съда, не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Следва да се подчертае и че от административния орган е извършен анализ на предоставената от Х. А. М. история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07. Съобразена е в пълнота актуалната към момента на произнасяне обстановка в държавата по произход. Действително същата се характеризира с достатъчна степен на динамичност, поради което и съдът следва да съобрази новонастъпилите обстоятелства при осъществяване преценката за правилното приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск за лицето от понасяне на тежки посегателства. За тази преценка се съобразява актуалната информация, изнесена във Временните насоки за страната Сирия, публично достъпната на сайта https://euaa.europa.eu/interim-country-guidance-syria, с референтния период 1 ноември 2024 г. 28 февруари 2025 г., с добавена макар и ограничена информация до 11 март 2025 г., и Доклад за COI Сирия: фокус върху страната, публично достъпен на сайта, https://euaa.europa.eu/coi/syria/2025/country-focus/coi-report-syria-country-focus. В точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС, решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07). Всъщност данните от посочените източници не навеждат на сторените от първоинстанционния съд изводи относно наличието на безогледно насилие и то във възприетата от съда степен. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната история на лицето се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от тежки посегателства, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото. Като допълнение следва да се посочи, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От страна на лицето липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulеment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено отхвърляне на жалбата на лицето срещу решението на председателя на ДАБ при МС в същата част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,