Решение № 11177 от 6.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение 3 от 12.01.2022г., постановено по адм.д. 176/21г. Административен съд Ямбол, първи състав, е отменил ревизионен акт Р 02002820002348 091 001/22.02.2021г.., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение 83/17.05.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, с който на А. Тончев е установена отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК за задължения на ТД Мод ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2014г. до 30.06.2016г. в размер на 34 256,12лв. и лихви за забава в размер на 18 869,79лв. и корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на 4 159,14лв. и лихви за забава в размер на 2 279,22лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 660лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Илиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Ямбол е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба А. Тончев от гр.Ямбол чрез своите процесуални представители адв. Л. Владикин и адв.П. Славов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение,че касационната е процесуално допустима, а по същество е основателна .

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Ямбол е отменил ревизионен акт Р 02002820002348 091 001/22.02.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение 83/17.05.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, с който на А. Тончев е установена отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК за задължения на ТД Мод ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2014г. до 30.06.2016г. в размер на 34 256,12лв. и лихви за забава в размер на 18 869,79лв. и корпоративен данъщк за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на 4 159,14лв. и лихви за забава в размер на 2 279,22лв. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по извършване на ревизията заповедите за възлагане на ревизия, констатациите на органите по приходите за ангажиране на отговорността на задълженото лице на основание чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, начинът на определяне на задълженията на лицето, което е било управител на задълженото лице ТД Мод ЕООД. Съдът е описал и извършеното задължително административно оспорване на акта пред директора на Д ОДОП -Варна, при което ревизионният акт е бил отменен в една част за период, в който задълженото лице не е бил управител, а в останалата част е потвърден. В решението е описана и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза. След това административният съд е пристъпил към разглеждане на законосъобразността на оспорения ревизионен акт.

Дадено е тълкуване на нормата на чл.19 ДОПК относно ангажиране на отговорността на определена категория лица, в това число какви елементи включва фактическият състав на чл.19,ал.1 ДОПК. Съпоставяйки тези елементи със събраните по делото доказателства е прието, че в случая несъмнено е налице един от тези елементи жалбоподателят А. Тончев е бил управител на дружеството за процесните данъчни периоди. След това е коментиран втория елемент от фактическия състав укриване на факти и обстоятелства, които лицето е длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски. Отбелязано е, че тълкуването на нормата налага извод, че това поведение следва да е волево, съзнателно, а не да е в резултат на други причини, включително и небрежност. Посочено е , че в случая е направена констатация от органа по приходите, че жалбоподателят в качеството си на управител е подавал декларации, в които е налице разминаване между декларираното и действителното положение, което е извършено умишлено. Прието е, че такива доказателства в хода на делото не са събрани, тъй като съставеният ревизионен акт на ТД Мод ЕООД обвързва ревизията само с размера на установените задължения за данъци, но основанието за ангажиране на отговорността на лицето е различна от основанието за възникване на задължението на юридическото лице и такива доказателства за ангажиране на отговорността на лицето не са събрани. Акцентирано е, че от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните авточасти / за сумите от продажбите на които не е извършено деклариране/ са заплащани при получаването им от жалбоподателя А. Тончев в качеството му на физическо лице, а не като управител на дружество ТД Мод ЕООД, съответно в това му качество е получавал и сумите от продажбите , при което положение няма как да се възприеме тезата на приходните органи, че тези суми е следвало счетоводно да се отразяват в дружеството. В продължение е отбелязано, че няма ангажирани доказателства дружеството да е извършвало покупко-продажба на такива авточасти, които да не са декларирани, а данъчните задължения на физическото лице Тончев не се покриват с тези на дружеството. На отделен ред е посочено, че в случая не е установена и причинно-следствената връзка за невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството с поведението на управителя на същото. Направен е краен извод, че нормата на чл.19,ал.1 ДОПК изисква кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав и отсъствието на някои от тях изключва приложението на отговорността, поради което оспореният ревизионен акт се явява издаден в противоречие на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.

Решението на административния съд е не правилно като постановено в противоречие със закона.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП -Бургас се правят оплаквания за неправилност на оспореното решение на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че в необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице елементи на фактическия състав на отговорността на задълженото лице по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

На дружество ТД Мод ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО за данъчни периоди 01.01.2014г. 31.12.2016г. и по ЗДДС за данъчни периоди 29.04.2014г. 31.07.2016г., приключила с издаването на ревизионен акт Р 22221518007924 091 001/15.07. 2019г. С него акт на дружеството са установени задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност в общ размер на 77 166,12лв., от които 55 707,44лв. главница и лихви за забава в размер на 21 458,68лв. В хода на ревизията е установено, че през посочените периоди дружеството е извършвало дейност търговия на дребно с части и принадлежности за автомобили, като частите втора употреба са продавани онлайн чрез електронен магазин, а стоките са предавани и плащането получавано чрез куриерска фирма Спиди АД. Чрез съпоставка между получена информация от куриерската фирма и налична информация за отчетени продажби през ЕКАФП е констатирано несъответствие в размер на 243 190,45лв. Направени са констатации, че получените суми от наложен платеж от извършвана електронна търговия не са отчетени от управителя на дружеството за данъчни цели и информацията за тях е укрита чрез продажбата на дружествените дялове на трето физическо лице, което е малоимотно и е собственик на множество фирми с голям обем данъчни задължения. Ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Установено е, че към определен период от време дружеството достигнало праг за регистрация по ЗДДС, за което не е подадено съответно заявление за регистрация, поради което задълженията за ДДС са определение с издадения ревизионен акт. С последния на дружеството са установени и съответни задължения за корпоративен данък. Като необжалван, ревизионният акт е влязъл в сила, като определените с него задължения не са заплатени. За събиране на публичните задължения на дружеството е образувано изпълнително дело ИД 200851995/2020г.Предприетите действия от публичния изпълнител по налагане на възбрани и запори не са дали резултат поради липса на движимо и недвижимо имуществото на дружеството, съответно наличие на суми по банковите сметки на дружеството. При така установените факти органът по приходите е приел, че са налице хипотези по чл.19,ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството за въпросните задължения, обосновано с това, че управителят на дружеството през процесните периоди е разполагал с представителна власт да обяви пред органа по приходите факти и обстоятелства с правно значение осъществяването на стопанска дейност, извършването на облагаеми доставки и получаването на приходи от продажба на стоки, което е следвало да извършва чрез подаването на съответна декларация по ДДС /чл.125 ЗДДС/ и по ЗКПО чл.92, което обстоятелство той не е извършил, като получените суми от наложените платежи не са отчитани в касата на предприятието и не са намерили отражение в декларираните приходи от продажба на стоки. Тъй като през въпросните периоди задълженото лице А. Тончев е лицето, което е положило подпис под съставените счетоводни баланси и отчети по приходите и разходите, е прието, че се касае за умишлено действие, с което се цели деклариране на по-малък размер на приходите от продажби и съответно на задължения за данъци. В подкрепа на изводи за наличие на умисъл на управителя е изложено и обстоятелството, че А. Тончев е прехвърлил дяловете от на дружеството на трето лице и не е представил поисканите му документи за целите на ревизията, като е създал ново дружеството със същия предмет на дейност и е ползвал същият телефонен номер, който е ползвало и дружество ТД Мод ЕООД. Връзката между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството е обоснована с това, че от една страна управителят на дружеството не е превежда сумите от извършени продажби, които са постъпвали по личната му банкова сметка, в касата на дружеството, а от друга страна, в определен момент дружеството е прекратило дейността си, същата е прехвърляне на новосъздадено дружеството, на което собственик на капитала и управител е отново А. Тончев, а дружествените дялове на ТД Мод ЕООД са прехвърлени на физическо лице, което не може да бъде открито на регистрирания нов адрес на управление или на адреса за управление, съответно има участие в много дружества с установени задължения и определени като рискови за администрацията и по този начин към момента на съставяне на ревизионния акт дружеството не разполагало с ресурс, с който да изпълнява задълженията си.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите не намират подкрепа в събраните по делото доказателства и ревизионният акт за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството по чл.19,ал.1 и2 ДОПК е издаден в противоречие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за не обоснован на фактите по делото и изграден при не правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи 1. Задълженото лице А. Тончев е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди. За периодите 01.01.2016г. 31.12.2016г. за задълженията за корпоративен данък и за данъчен период м.07/2016г., за които с ревизионния акт е ангажирана отговорността по чл.19 ДОПК, а лицето не е било управител на дружеството, ревизионният акт е отменен с решението на директора на Д ОДОП -Бургас . 2. Налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество ТД Мод ЕООД има публични задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви за забава, които са установени с влязъл в сила ревизионен акт; 3. Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорът между страните се свежда до това налице са другите елементи извършено ли е виновно действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. Направеният от първоинстанционният съд извод за отсъствие на посочените два елемента не се споделя от настоящата съдебна инстанция, които го намира за необоснован на фактите по делото.

Принципно първоинстанционният съд правилно е приел, че един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК е укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, като това действие следва да е извършено съзнателно, умишлено. Посочено, че констатациите на органа по приходите за наличие на такова действия са обосновани с установените задължения на дружество ТД Мод ЕООД, но доказателства за деклариране на неверни факти и обстоятелства в ревизията за реализиране на отговорността по чл.19 ДОПК не са събрани. Този извод е обоснован от първоинстанционният съд със следните факти и обстоятелства: 1.Основанието за възникването на отговорността по чл.19 ДОПК е различно от основание за възникване на задължението на юридическото лице. С оглед на това в ревизионното производство по чл.19 ДОПК на приходната администрация е доказателствената тежест да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността. 2. Влезлият в сила ревизионен акт на ТД Мод ЕООД се ползва с обвързваща сила само по отношение на размера на установените задължения на дружеството. 3. От заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че всички закупувани авточасти са заплащани от физическото лице А. Тончев, което е получавало по банковата си сметка и сумите от продажбата на същите. При това положение няма как да се приеме тезата на органа по приходите, че тези суми е следвало да бъдат отразявани счетоводно в ТД Мод ЕООД и приходите от продажби да бъдат декларирани като такива на дружеството. 4.Данъчните задължения на юридическото лице ТД Мод ЕООД не се покриват с данъчните задължения на физическото лице А. Тончев. 5.При изложените обстоятелства няма как да прието за доказано по несъмнен и категоричен начин, че е налице невярно деклариране на факти и обстоятелства от задълженото лице в качеството му на управител на ТД Мод ЕООД, за да бъде ангажирана отговорността му по ч.19,ал.1 ДОПК.

В по-голямата си част изложеното от първоинстанционния съд е вярно, но не могат да бъдат споделени крайните му изводи, че в случая не е доказано умишлено укриването на факти и обстоятелства, като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК.

Принципно е вярно, че има различие между основанията за възникване на задълженията на юридическото лице и възникване на отговорността за заплащане на тези задължения от страна на физическото лице в случая управител на дружеството. Вярно е и това, че съставеният ревизионен акт на юридическото лице се ползва с обвързваща доказателствена сила относно размера на задължения /макар това обстоятелство да се оспорва от задълженото физическо лице/ и че приходната администрация е тази, която носи доказателствената тежест чрез пълно доказване да установи елементите на отговорността по чл.19 ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая с ревизионния акт е извършено надлежно доказване на отделните елементи на отговорността , и в частност на това, че от страна на задълженото лице А. Тончев е извършено действие, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред органа по приходите. За разлика от много други актове за ангажиране на отговорност по чл.19 ДОПК, в процесния / а и в мотивите на решението на директора на Д ОДОП -Бургас/ няма механично препращане към констатациите на ревизионния акт за определяне на задълженията на юридическото лице.

Аргументите на касационния състав се свеждат до следното:

1.Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК регламентира отговорността на трети лица за непогасените задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на задължените лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК - юридически лица, които са носители на задължението за данъци и/или задължителни осигурителни вноски или са задължени да удържат и внасят същите. Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК има за цел да осигури събирането на посочените задължения на дружествата-длъжници, което е осуетено вследствие на недобросъвестни действия на лица, свързани с управлението им /трети лица/.

1. По специално нормата на чл.19,ал.1 ДОПК регламентира отговорността на тази категория физически лица, които поради особеното си качество, свързано с управлението на юридическото лице / управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник /, имат задължения да декларират определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност и имущественото състояние на дружеството, с възникването на които факти и обстоятелства данъчните закони свързват пораждане на различни данъчни задължения.

1. В конкретния случай ревизираното лице А. Тончев е субект на укриването в качеството му на управител, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС, съответно ЗКПО квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация /чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение 13 към ППЗДДС/, съответно декларация по чл.92 ЗКПО. Разминаването между декларираните облагаеми доставки и действително извършените такива е укриване, доколкото по-големия обем доставки поражда в определен момент задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, съответно налице е по-голям размер печалба, облагаема с корпоративен данък.

1. Не може да бъде споделена тезата на задълженото лице, че предвид установеното чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че покупката и продажбата на резервните части е ставала само през неговата банкова сметка, то не може да се приеме, че това е извършвано от името и за сметка на дружеството, като той не е обвързан от констатациите на ревизионния акт съставен на ТД Мод ЕООД. Както бе посочено многократно, последното обстоятелство е вярно, но механизма на извършване на покупко-продажбите е установен не само в ревизионния акт съставен на дружеството, но и в процесния такъв по реализиране на отговорността по чл.19 ДОПК. Вярно е също така и посоченото в защита на ответника по касация, че едно физическо лице е свободно как да организира формата на стопанската дейност, която извършва. Но в същото време е вярно и това, че доказателствата по делото обосновават категоричен извод, че А. Тончев е избрал да извършва дейността по покупко-продажба на части и принадлежности за автомобили чрез дружество, в което той притежава дружествени дялове / изцяло или частично/. Това следва на първо място от заключението по т.1 на съдебно-счетоводната експертиза, където е посочено ясно и категорично, че преимуществено пред процесните години доставките са извършени чрез дружеството, а не от физическото лице. Това следва и от обстоятелството, че след продажбата на дружествените дялове на ТД Мод ЕООД задълженото лице е регистрирало ново дружество, със същия предмет на дейност, чрез което е продължил да извършва същата дейност и по същия механизъм на доставките, в това число е ползван същият телефонен номер, който е ползван и в ТД Мод ЕООД. Следва и логичния въпрос, ако физическото лице е желаело да извършва дейността от свое име, за което не съществуват никакви пречки, защо е следвало да регистрира не едно, а две дружества с такъв предмет на дейност. Този извод не се променя и от обстоятелството, че паричните средства по покупката и продажбата на резервните части са постъпвали единствено и само от сметката на физическото лице, тъй като това не е определящ белег кой всъщност извършва дейността. Механизмът на извършване на доставките чрез интернет-сайт на името на ТД Мод ЕООД, изпращането и получаването на частите чрез куриерска фирма пак по договор и партида на ТД Мод ЕООД, също е доказателство, че стопанската дейност е извършвана от дружеството, а не от физическото лице.

1. С оглед на доказателствата по делото констатацията на приходния орган, че това укриване е извършено умишлено, е логически обоснована. В качеството си на управител на дружеството през процесните данъчни периоди А. Тончев организира и управлява дейността. В качеството му на представляващ дружеството за същия възникват задължения по силата на данъчните закони да декларира пред орган по приходите /наведения в писмена защита на ответника по касация конструкция , че това е следвало да става пред съответна териториална дирекция, а не пред орган по приходите, е меко казано несериозна/определени факти и обстоятелства, свързани със стопанската дейност на дружество и определяне на данъчните му задължения.

Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО обект на облагане по този закон е печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, а съгласно чл. 3, ал. 2 от същия закон местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. По силата на чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбите се облагат с корпоративен данък. Съгласно чл.92,ал.1 ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Едновременно с данъчната декларация следва да бъде подаден и годишния отчет за дейността - чл.92,ал.3 ЗКПО. Нормата на чл.96,ал.1 ЗДДС /в редакцията й към процесните данъчни периоди/ определя, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. В хода на ревизията на дружеството /доколкото са свързани с размера на данъка, констатациите на акта относно възникването на задължението за регистрация по ЗДДС са обвързващи/ е установено, че А. Тончев в качеството му на управител на ТД Мод ЕООД не е подал декларация по чл.96,ал.1 ЗДДС към 14.04.2014г. предвид достигането на облагаем оборот от 50 000лв. към м.март 2014г. В хода на същата ревизия, а и при процесната, е установено, че същия в декларациите по чл.92 ЗКПО за 2014г. и 2015г. е посочил по-нисък размер на извършени продажби, съответно облагаема печалба. Въпросните действия съставляват укриване на факти и обстоятелства, които следва да бъдат обявени пред орган на приходите. Същите явно са умишлени, тъй като в резултат на тях се е стигнало до неплащане на задължения за ДДС, съответно е заплатен по-малък размер корпоративен данък. А. Тончев в качеството му на управител е съзнавал, че с декларирането на реалния размер на извършените продажби за дружеството ще възникнат по-голям размер задължения за данъци, съзнавал е смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и/или е допускал настъпването им.

Изводи в тази насока могат да бъдат обосновани и с обстоятелството, че А. Тончев е пристъпил към продажба на дружествените дялове на ТД Мод ЕООД в момента в който е започнала проверка на дейността на дружеството по силата на резолюция П - 02002816117045 ОРП 001/05.07.2016г. за установяване на факти и обстоятелства. Казано по друг начин, съзнавайки какви обстоятелства могат да бъдат установени при проверката, лицето е предприело действия, целящи за освобождаването му от отговорност за действията му като управител, което също обосновава извод за умисъл на действията по укриване на факти и обстоятелства.

1. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за корпоративен данък и ДДС. Установено е също така, че към процесните данъчни периоди, когато дружеството е извършвало стопанска дейност, то е разполагало с парични средства, с които е могло да погасява задълженията си за данъци. Тъй като обемите на извършени доставки не са декларирани умишлено от управителя на дружеството, тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало в последствие, след прекратяване на дейността и след като то вече не е разполагало със средства да погаси задължението си. Изводът за въпросната връзка може да бъде обоснован и с това, че в момента в който е започнала проверка на дейността на ТД Мод ЕООД, стопанската дейност е преустановена, преминала е в друго, новосъздадено дружество, а дяловете на дружеството са прехвърлени на лице, което участва в множество други дружества, с установени задължения и определени от приходната администрация като рискови.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че от доказателствата по делото се установява наличието на всички кумулативни предпоставки по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на А. Тончев в качеството му на управител през процесните периоди на ТД Мод ЕООД. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

В ревизионният акт и решението на директора на Д ОДОП - Бургас съдържат и констатации за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорност на ревизираното лице. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви в тази насока.

Нормата на чл.19,ал.2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав :

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2.Наличие на задължение на лице по чл.14,т.1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент ; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните ; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4.Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

С оглед изложеното по-горе следва да бъде прието, че в случая са налице елементите на фактическия състав й на тази отговор. Като действие по смисъла на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК следва да бъде определено обстоятелство, че след като не е предприемал действия по превеждане на паричните средства от постъпленията по продажбите по сметка на дружеството, А. Тончев фактически е отклонил същите в своя полза.

Наведените в отговора по касационната жалба доводи за изтекла погасителна давност не могат да бъдат споделени. В тази част настоящата съдебна инстанция споделя напълно аргументите, изложени в решението на директора на Д ОДОП -Бургас и същите не следва да бъдат преповтаряни.

Предвид на гореизложеното се обосновава извод, че ревизионен акт Р 02002820002348 091 001/22.02.2021г.., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, в която е потвърден с Решение 83/17.05.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас, с който на А. Тончев е установена отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК за задължения на ТД Мод ЕООД за ДДС за периода от 01.12.2014г. до 30.06.2016г. в размер на 34 256,12лв. и лихви за забава в размер на 18 869,79лв. и корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г. в размер на 4 159,14лв. и лихви за забава в размер на 2 279,22лв., се явява законосъобразен. Като е приел друго и е отменил същия като незаконосъобразен, Административен съд Ямбол е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вмето него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на А. Тончев бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изложеното при този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК ответника по касация А. Тончев следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза страната Д ОДОП - Бургас, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 5 110,36лв., от които 476,51лв. заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 2 316,93лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към извършването на защитата/.

Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,