Решение № 4787 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2010 г.

Решение № 4787 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, срещу решение № 331 от 16.07.2010 г., постановено по адм. дело № 118 от 2010 г. по описа на Административния съд - Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу решение № 1000-0117 от 23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата (сега Митница Югозападна) за определен размер на дължимите държавни вземания: ДДС в размер до 1912,45 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение, по внос на стоки по ЕАД 08BG005400H0000030/H-3/20080102, и по касационна жалба на началника на Митница Югозападна срещу същото съдебно решение в частта, с която е отменен митническият акт за размера над 1912,45 лв. ведно със законната лихва. И в двете касационни жалби се навеждат доводи за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи оплакванията изложени в касационните жалби, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение съответно в частта, с която е отменено решението на началника на Митница Кулата, и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу същото решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба на началника на Митница Кулата, съответно основателност на касационната жалба на "Сенсо мода" ЕООД, по подробно изложени аргументи в съдебно заседание. Всяка една от страните оспорва касационната жалба на противната страна като неоснователна. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбите и изложените в тях касационни основания и с оглед доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е било решение № 1000-0117 от 23.11.2009 г. на началника на Митница Кулата (сега Югозападна), с което на основание чл. 204, ал. 1, б. "б" от Митническия кодекс на ЕС (регламент на Съвета (ЕИО) 2913/92) и на основание чл. 6 от същия и чл. 58, ал. 2 и 3 от ЗДДС е определен нов размер на дължимите държавни вземания за стоките по ЕАД 08BG005400H0000030/H-3/20080102 с получател "Сенсо мода" ЕООД - София, и е постановено дружеството да заплати ДДС в размер на 4599,51 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение съгласно чл. 232 от Регламент 2913/92 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и лихва към 23.11.2009 г. възлизаща на 1228,36 лева. С обжалваното решение съдът е отменил този акт в частта за размера над 1912,45 лв. и съответната лихва, а в останалата част до този размер и съответната лихва е отхвърлил жалбата като неоснователна. По така постановеното решение Върховният административен съд приема следното: Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, според която на 02.01.2008 г. търговско дружество "Сенсо мода" ЕООД декларира пред митницата съгласно чл. 62 от МК на ЕС (регламент 2913/92) дамски блузи от синтетика - 6023 бр. - МТН 6206400000, и дамски ризи от памук - 6288 бр. - МТН62063900090, за допускане под режим " свободно обръщение и крайна употреба", които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка (код 4200). ЕАД е приет и регистриран под № 08BG005400H0000030/H-3/20080102, като митническата стойност на стоката е определена на база представените документи съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от Регламент 2913/92 на ЕИО. Представен е бил и сертификат за движение на стоките, издаден съгласно протокол № 4 относно правилата за определяне на понятието"продукти с произход" и методите на административно сътрудничество към Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕО и техните държави членки, от една страна, и бившата Югославска република Македония - от друга страна. На тази основа и на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС стоките са били освободени от заплащане на ДДС. При извършена проверка в рамките на последващ контрол на "Сенсо Мода" ЕООД относно законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба е установено, че за декларираните с процесната ЕАД стоки, допуснати за свободно обръщение с освобождаване от ДДС, като доказателство за продажбата към краен потребител в държава - членка на ЕС, са представени фактури за продажби към международни товарителници, но впоследствие са издадени кредитни известия, и това е дало основание на митническите органи да начислят ДДС при липсата на основания по чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗДДС вр. чл. 45 и 46 от ППЗДДС. В хода на оспорването на административния акт пред съда е приета ССЕ, експертът по която е удостоверил, че посочените в приложение № 6 кредитни известия са издадени за стоки по посочените фактури за продажба на стоки по митническа декларация № Н-3/20080102, като дължимият ДДС е в размер на 4599,51 лева. Изводите си вещото лице е обосновало с данните от административната преписка и с другите доказателства, приети по делото. При приемането на заключението на експерта процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил заключението на основание некомпетентност, което съдът е приел за необосновано. Посочил е, че несъгласието с изводите на експерта не е основание за изключване на експертното заключение от доказателствения материал по делото. Съпоставката между описанието и цената на артикулите по кредитните известия, посочени в заключението, и във фактурите по вноса, респ. фактурите за продажба в Германия № 323-331 от 29.12.2007 г., обосновава изводите, че кредитните известия са издадени за стоки по този внос. Съдът е кредитирал експертното заключение като достоверно за изграждане на решаващите изводи по делото, като го е ценил наред с останалите доказателства. По отношение оспорването на изводите на експерта е приел същите за основателни само досежно кредитни известия № 136, 170, 171 и 172 за артикули - предмет на вноса по процесната ЕАД, доколкото в самите тях е посочено, че са издадени към фактура № 380, която е неотносима към тези внос и доставка. Аналогично и в кредитно известие № 231 е посочено, че е издадено към фактура № 309, респ. кредитно известие № 290, издадено към фактура № 340, която според записването в приложение № 6 е неотносима към вноса по процесната ЕАД. Съдът е приел за основателно и възражението по отношение на известие № 161, касаещо няколко фактури - № 48, 147 и 309, неотносими към процесния внос, тъй като то не третира анулиране на доставка по фактура № 328. По отношение на тях съдът правилно е приел, че липсва основание за начисляване на ДДС върху стойността на артикулите по тези кредитни известия в размер общо на 2530,98 лв., и в тази част решението като противоречащо на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е отменено. Съдът е изложил и аналогични мотиви като неотносими към спора и по отношение на ДДС върху стойността на стоките по кредитно известие № 161 за сумата 156,08 лева. По отношение на възражението за немотивираност на решението на административния орган съдът е приел същото за неоснователно, като е посочил, че то е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание, с посочване на фактическите и правните основания, като митническият орган се е позовал на докладната записка, която с приложение № 6 съдържа съображенията за начисляване на ДДС. Това разбиране на съда е съобразено с константната съдебната практика, че мотивите на акта могат да се съдържат и в придружаващите го документи, съдържащи се в административната преписка. По отношение на фактическите съображения за определянето на нов размер на държавните вземания по процесната ЕАД съдът се е позовал на издадените кредитни известия, с които доставката на стоките по тях е анулирана. Приел е в тази част, че изводите на органа са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 45 и 46 от ППЗДДС във вр. чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което се дължи ДДС по вноса на тези стоки, за които са издадени фактури за последваща продажба към крайни потребители в Германия, по които доставката е декларирана като освободена от ДДС, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗДДС. За доказване на изпращането и съответно получаването на стоките на територията на Германия са представени международни товарителници (CMR) с изпращач "Сенсо Мода" ЕООД - гр. София, и получатели в Германия, заверени в клетка 24. Представените документи удостоверяват изпълнението на изискванията от хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, съгласно която вносът на стоки се освобождава от ДДС, когато вносителят е регистрирано по този закон лице, в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По първата от кумулативните предпоставки на т. 6, ал. 1 на чл. 58 на ЗДДС органът не спори, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, като по изпълнението на втората е видно, че при оформянето на документите за вноса е декларирал, че стоките са предназначени за крайна употреба в Германия. Относно третата от предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6, б. "в" от ЗДДС вносителят е осъществил последваща вътреобщностна доставка, за което e представил документите по чл. 45, т. 1 и 2 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая не е спорно за митническите власти, че получателите на стоките са регистрирани за целите на ДДС в Германия. Стоката е транспортирана от територията на страната до територията на Германия, видно от представените и заверени в клетка 24 международни товарителници (ЧМР). Самият орган е признал условията на режим 4200, но с оглед последващото анулиране на продажбите за част от стоките с издадените кредитни известия е отпаднало и основанието за освобождаване на доставката по тях от данък, поради което е приложил правилно закона за облагането им с ДДС. С издаването на кредитни известия към фактурите във връзка с развалянето на доставката по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС последната не може да се третира като осъществена вътреобщностна доставка. Основанието за освобождаване на вноса от ДДС при условията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС е реално осъществена доставка на стоките на територията на Общността. С издаването на кредитни известия, с което се намалява количеството по доставката, т. е. се анулира продажбата на тези стоки към краен потребител в Германия, ДДС е дължим от вносителя. Това е така, доколкото облагането с ДДС при вътреобщностните сделки е в страната на потребление на стоката - чл. 84 от ЗДДС, но при последващо анулиране на сделката с издаване на кредитно известие ДДС е дължим от вносителя на необщностните стоки на територията на страната - чл. 16, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, в случая от "Сенсо Мода" ЕООД. Възраженията по редовността на кредитните известия не променят изводите за дължимост на ДДС. Задължението за тяхното оформяне е на дружеството, което не може да черпи права от неизпълнението на задълженията си по чл. 115, ал. 4 от ЗДДС при издаване на кредитните известия. Предвид така изложеното не са налице сочените отменителни основания и по двете касационни жалби. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, а именно, че с оспореното решение на началника на Митница Кулата до размер на сумата 1912,45 лв. и съответните лихви върху тази сума законосъобразно е начислен ДДС - предвид отпадналото основание за освобождаване на стоките по ЕАД № 08BG005400H0000030/H-3/20080102 от вносни митни сборове и други публични държавни вземания, и съответно в частта над тази сума незаконосъобразно са начислени такива до размер на 4599,51 лева. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в двете касационни жалби на страните, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по подобни казуси (решение № 4616 по адм. дело № 11359 от 2010 г. и решение № 4613 по адм. дело № 12837 от 2010 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,