Решение № 11354 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2011 г.

Решение № 11354 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5278/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Димитър Йорданов Груев от гр. Търговище срещу решение № 19 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 90/2010 г. на Административен съд - Търговище. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на касатора, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 50 000 лв. Приел, че действително е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, но претендираните от ищеца вреди не са пряка и непосредствена последица от този незаконосъобразен административен акт, което се потвърждава от характера на заболяването му - шизофрения. Освен това от заключението на вещото лице, категорично се изключва възможността обостряне на здравословното му състояние да се дължи именно на отменения административен акт, а и претенцията му останала недоказана. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение неправилно е обосновано от правна страна. Не са обсъдени и всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, което налага неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора. Налице е отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение на Търговищкия административен съд, оставено в сила с решение № 9481/13.07.2009 г. по адм. д. № 6058/2009 г. на VI-то отделение на ВАС. Отмененият административен акт е бил по повод поискана от ищеца целева помощ за отопление за 2008/2009 г., на което искане е бил постановен отказ от административен орган. Ищеца има трайно намалена работоспособност 75% с диагноза "шизофрения" и доход по-нисък то диференцирано определения минимален доход, което е залегнало в мотивите на съдебното решение, с което е отменен отказа. При тези данни за материалното му състояние и постановения отказ да получи помощ за отопление би разстроило дори човек с нормална психика. Неправилно съдът е приел, че не е налице вреда, която се намира в пряка и непосредствена връзка, т. е. не е налице причинна връзка. Съдът не е обсъдил показанията на свид. Тянев, лекуващ лекар на ищеца от 10 години. Свидетелят твърди, че е констатирал обостряне в състоянието на ищеца, когато се оплакал, че живее при тежки социално битови условия, а и външния му вид бил крайно занемарен. Свидетелят предполага, че това се е дължало на лошите условия, при които живее, а периода на прегледите съвпада с дата на отменения административен акт, а именно Заповед № 5487/17.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, с която е бил постановен отказ от социално подпомагане за отопление. Не е категорично становището на назначеното по делото вещо лице психиатър д-р М. Генова, че е изключено обостряне здравословното състояние на ищеца да се дължи на отказаната му помощ, както е приел съда. Вещото лице е съд. заседание на въпроса "възможно ли е отключване на заболяването поради физическо излагане на студ" е отговорила уклончиво, че факторите са комплексни. Неправилно съдът е приел, че всъщност ищеца претендира обезщетение по три иска, които уточнил с отделна молба по указание на съда, а именно рязко влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в продължително разстройство на съзнанието, необратимо увреждане на мозъка и затлъстяване в резултат от приеманите лекарства при престоя в болнично заведение. В исковата молба категорично е заявено, че се претендира обезщетени4е за нанесени вреди, от което е следвало да се поясни дали се претендират имуществени или неимуществени такива. С оглед изложеното, иска като основателен и доказан следва съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите да се уважи в размер на 5000 лв. и да се отхвърли в останалия му предявен размер до 50 000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,