Решение № 8425 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2016 г.

Решение № 8425 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3583/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. Х. Д., чрез адв. Петкова, против Решение с № 7/29.01.2016 г. по адм. дело № 150 от 2015 г. по описа на Административен съд-Т. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е отхвърлена претендираната сума за обезщетяване на претърпените от лицето неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на Изпълнителния директор на Агенция по заетостта - гр. С. в размер над 5000 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да отмени решението в отхвърлителната му част и да присъди в пълен размер претендираните неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на търсената сума. Срещу акта е подадена жалба и от Агенция по заетостта - гр. С., чрез главен юрисконсулт, в която се иска отмяна на Решение с № 7/29.01.2016 г. по адм. дело № 150 от 2015 г. по описа на Административен съд-Т. в частта, с която Агенцията е осъдена да заплати на ищеца сумата 5000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до пълното и изплащане, както и сума в размер на 1066,71 лв., представляваща търпени от лицето имуществени вреди ведно с законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до пълното и изплащане. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се, че не са налице доказателства за настъпили в резултат на отменената заповед за уволнение на Добрев вреди, които да са пряка и непосредствена последица от същата. Алтернативно се иска намаляне на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение до размера на присъдените в полза на лицето имуществени вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбите са допустими. Основателна била жалбата на Агенция по заетостта - гр. С., а неоснователна депозираната от Д. Д. такава. Излага доводи по същество. Жалбите са подадени от участници в първоинстанционното производство, за които постановения от съда акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Т. е уважил частично предявения от Д. Х. Д. граждански иск за претърпени от същия неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт и му е присъдил сума в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен. Отхвърлил е като неоснователен и иск, с който на основание чл. 86, от ЗЗД са претендирани лихви в размер на 3410,07 лв. върху главница от 10 000 лв., считано от 02.12.2010 г. - датата на издаване на незаконосъобразния административен акт до датата на завеждане на исковата молба. Агенция по заетостта - С. е осъдена да заплати на лицето и сума в размер на 1066,71 лв., представляваща търпяни от лицето имуществени вреди. За да постанови това решение съдът е приел, че със Заповед на изпълнителен директор на агенция по заетостта - гр. С. с № 2161/02.12.2010 г. на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от ЗДС поради получена възможно най-ниска оценка - "неприемливо изпълнение" е било прекратено служебното правоотношение на Д. Х. Д. по заеманата от него длъжност Директор на Дирекция "Бюро по труда" - гр. П., считано от 07.12.2010 г. Установено е, че заповедта е връчена на лицето на 06.12.2010 г. С Решение № 2475/25.05.2011 г. по административно дело № 723 от 2011 г. на АССГ заповедта е отменена като незаконосъобразна. Това решение е оставено в сила с Решение № 9523/02.07.2012 г. по административно дело № 9853 по описа на ВАС за 2011 г. На 19.01.2011 г. на Добрев му е станало лошо, приет е в болница в гр. П., но поради сериозността на заболяването е приведен за лечение в Специализирана болница в гр. В. Търново. При проведеното лечение в периода 20-25.01.2011 г. е установена и поставена диагноза: "ИБС. О. инфаркт на миокарда на предната стена на лява камера без ст. елевация при критична стеноза в проксимален сегмент на LAD третирана с PSI и имплантация на стенд. Хипертонична болест на сърцето III степен". До приемане му в лечебното заведение не са налице данни за други сърдечно-съдови инциденти и предшестващи хоспитализации за сърдечно-съдови заболявания. Въз основа на описаното и от изслушаната, приета от съда и неоспорена от страните по съответния ред съдебно-медицинска експертиза е прието, че критичното влошаване на здравословното състояние на лицето е до голяма степен предизвикано от издадения акт за прекратяване на служебното правоотношение на Добрев с Агенция по заетостта. Прието е, че са налице доказателства за причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и последвалите неимуществени вреди и че тази връзка е пряка и непосредствена. Съобразно изслушаната и приета от съда съдебно-икономическа експертиза са определени и сумите, които са били нужни на Добрев за медикаменти свързани с овладяване и поддържане на здравословното му състояние в нормални параметри. Вещото лице е изчислило на база предоставената му документация, че тази сума за периода 28.02.2011 г. до 15.05.2014 г. възлиза на 1066,71 лв. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в частта, с която Агенция по заетостта - С. е осъдена да заплати на лицето сумата от 5000 лева за претърпени неимуществени вреди и сума в размер на 1066,71 лева обезщетение на имуществени вреди. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на атакувания пред касационната инстанция акт в тази му част. Становището на Агенция по заетостта - С., свързано с липса на пряка причинно-следствена връзка между заболяването на Добрев и уволнението му е основателно. Проверявайки и оценейки представените пред него писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната цялост, първоинстанционният съд е формулирал необоснован извод за наличие на предпоставките, визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Агенция по заетостта - гр. С. във връзка с издаден незаконосъобразен акт - Заповед с № 2161/02.12.2010 г. на изпълнителен директор на Агенция по заетостта - гр. С.. Безспорно е установено, че тази заповед е отменена по съответния ред с влязло в законна сила на 02.07.2012 г. решение. По делото са събрани доказателства, че здравословното състояние на лицето се е влошило след връчване на тази заповед, в резултат на което на 19.01.2011 г. е постъпил по спешност на лечение в специализирано кардиологично лечебно заведение в гр. В. Търново, където са проведени съответни манипулации свързани с овладяване на преживяната криза и назначаване на поддържаща за в бъдеще медикаментозно лечение. Предявеният пред Административен съд - Т. иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай не е налице реално причинена от отменената Заповед и подлежаща на обезщетяване вреда, като не е налице и пряка и непосредствена причинно следствена връзка между отменения акт и заболяването на Д., т. е. настъпилите здравословни проблеми не са пряка и непосредствено настъпила за лицето последица в резултат на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция по заетостта - С. Вземайки предвид показанията на разпитания по делото свидетел, в чиято обективност и безпристрастност съдът не е имал основание да се усъмни е формулирал обоснован извод за търпени от Добрев след връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение негативни чувства и усещания. Всяка промяна в трудовата заетост на едно лице, безсъмнено оказва влияние на неговата психика и физическо състояние, което не води автоматично до извод за връзка между това обстоятелство и настъпило в последствие драстично влошаване на здравословното му състояние. Законодателят е предвидил компенсиране на настъпили за уволнения държавен служител имуществени вреди за времето на оставане без работа при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, по реда на чл. 104 от ЗДС. Неимуществените вреди от такъв акт следва да бъдат доказани по несъмнен начин, като се установи непосредствената връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпили след издаването му физически увреждания, а такава в случая не е налице. Според правната теория "пряка и непосредствена последица" между един факт и настъпил резултат е налице тогава, когато ако един факт е липсвал, то не би настъпил съответния резултат. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В хода на съдебното дирене са изслушани две експертизи - съдебно психологическа и съдебно медицинска. И в двете заключения липсват данни за съществуването на пряка зависимост между освобождаване на лицето от заеманата длъжност и претърпения след около месец от него инфаркт. В съдебно медицинската експертиза са посочени осем рискови фактора, като на последно място /може би не по значение/ е вписан фактора "стрес". Вещото лице е заявило категорично, че подлежащия анатомичен субстат на почти всички болни с Исхемична болест на сърцето е Коронарната атеросклероза, която в случая е довела до обхващане на 85 % от кръвоносния съд, намаляване на храненето на сърдечния мускул, а от там и до инфаркт. Това ограничаване на проводимостта на кръвоносните съдове не може да настъпи за един или два месеца /периода от уволнението до постъпване в болница/, а се получава в резултат на натрупване на атеросклеротична плака през по - голямата част от живота на индивида и се определя от начина на хранене, физическа активност и други фактори, несвързани със стрес. В. на тази плака, според вещото лице, чиято компетентност не се оспорва, може да бъде предизвикана също от много различни фактори, свързани не само с психогенно натоварване, като например обострен гастрит, лош зъбен статус и др. От приложената по делото епикриза, издадена по ИЗ № 208/2011 на СБАЛ по кардиология ЕАД - гр. В. Търново е видно, че Добрев е с рискови фактори за ИБС - пол, възраст, наднормено тегло, артериална хипертония и дислипидемия, т. е. освен стреса е имал при приемането в болничното заведение пет от посочените в експертизата седем рискови фактора за заболяването. При това положение не може да се приеме, че увреждането на сърцето на ищеца се дължи единствено и само на фактора "стрес", предизвикан от отстраняването му от работа с отменената в последствие заповед, т. е. че влошаване на състоянието му на 19.01.2011 г. се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменение административен акт, засягащ трудовата му заетост. Липсата на останалите пет фактора, съществуващи преди постъпването му в лечебното заведение и преди издаване на атакуваната пред съда Заповед № 2161 от 02.12.2010 г., би изключила настъпването на вредни за здравето на лицето последици от естеството на констатираните в специализираната клиника в гр. В. търново. В този смисъл настоящата инстанция намира, че не са събрани достатъчно доказателства за наличието на пряка и непосредствена връзка между обявения за незаконосъобразен административен акт и настъпилите за лицето неимуществени вреди, представляващи претърпени от него негативни психични преживявания и влошено здравословно състояние. След като не може да се приеме еднозначно и категорично, че влошаването на здравословното състояние на Добрев се дължи единствено и само на издадената по отношение на него заповед за прекратяване на служебно правоотношение, отменена по съответния ред, предявените искове за репариране на претърпени в резултат на същата имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. При описаните по - горе мотиви, жалбата на Д. Д. е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло. След като въз основа на правилно установена по делото фактическа обстановка е достигнал до неправилен извод за основателност на предявения пред него иск за присъждане на имуществени и неимуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд той е постановил необоснован, несъобразен със събраните по делото доказателства, а от там и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени в частта, с която е присъдено в полза на Д. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1066,71 лева, неимуществени вреди в размер на 5000 лева и направени от ищеца в производството пред първоинстанционния съд разноски в размер на 1129 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение