Решение № 14300 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2018 г.

Решение № 14300 от 25.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Р. Дончев от [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. А. Желязкова, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта на останала извън него част от 28, 15 ха от парцел с идентификатор 55988-76-1-2 с декларирана площ от 28, 60 ха, намиращ се в землището на с. Пет кладенци, общ. Бяла, обл. Русе. В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваната заповед в оспорената част- като незаконосъобразна. В о. с. з на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, жалбоподателят поддържа жалбата и претендира разноски по делото. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Гашева, оспорва жалбата като неоснователна, с искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. В тази връзка съдът съобрази и т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, съгласно която заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което е кандидатствал. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Между страните няма спор, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП като за 2017 г., със заявление от 21.06.2017 г. е заявил за подпомагане парцел с идентификатор 55988-76-1-2 и е останал недоволен от заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.) на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. От приложената административна преписка от фактическа страна се установява и че с предходна заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 05.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Оспорващият е подал възражение на 04.01.2018 г. срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил заявения парцел с идентификационния му номер, който изцяло е бил изключен от слоя. Възражението е разгледано и прието за частично основателно. След извършена справка оспорващият земеделски стопанин установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е било изцяло уважено, поради което подал жалбата си срещу процесната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 94-1001 от 13.04.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите, в което се пояснява, че оспореният парцел попада извън частта от територията на страната, покрита от извършеното през годината самолетно заснемане и че за тази територия МЗХГ не разполага с актуална за кампанията Цифрова ортофото карта /ЦОФК/, която да бъде дешифрирана. Посочено е, че за тези площи актуализацията на СИЗП и на специализирания слой ПДП е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно заповед № РД 09-614 от 04.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като процесната площ на парцела попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", поради негодност- според критериите в Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. За изясняване на фактите по спора и по искане на оспорващия съдът е допуснал, назначил и изслушал съдебно- техническа експертиза, заключението по която, като неоспорено от страните, а и като компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира. Вещото лице, в представеното заключение посочило, че процесният парцел не отговаря на изискванията за подпомагане за заявената култура "Лешници" на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Експертът счел, че причините за недопустимост са както следва: 1 Съгласно чл. 8 от приложимата наредба – няма над 70% живи растения; 2. Съгласно чл. 9, ал. 3 и ал. 4. от наредбата – има по-голяма височина на тревостоя от допустимия. Посочил, че за определяне на слоя на допустимите за подпомагане площи за 2017 г. са използвани резултати от теренни проверки, извършени чрез визуален способ и заснемане и измерване с GPS от главни експерти на МЗХГ-ОСЗ Бяла Слатина и утвърдени от ОД "Земеделие", като за конкретните резултати е съставен Протокол №RSE-02-MRE-13199/07.11.2017 г. Вещото лице е представило в табличен вид на стр. 2 от СТЕ резултатите от своите проверки и е стигнало до заключение, че от заявената площ на процесния парцел от 28, 60 ха. допустима за подпомагане площ е само 0, 44 ха, а останалата площ в размер на 28, 15 ха. е недопустима и правилно попада извън окончателно одобрения от МЗХГ допустим слой, което заключение напълно съвпада с установеното от административния орган. Иначе казано, че границата на допустимия слой за парцела е определена коректно, респ. че изключената площ не отговаря на изискванията на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ -отм. считано от 30.03.2018 г., но действаща към момента на издаването на заповедта, защото са неподдържани и следователно негодни за подпомагане. Съдът взе предвид и допълнително представените цветни ортофотоснимки на процесня парцел. При тези данни по делото, настоящият състав направи следните правни изводи: При извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, съдебният състав намира, че обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, а мотивите за издаването й се съдържат в приложения на стр. 50 от делото и неоспорен Протокол №RSE-02-MRE-13199/07.11.2017 г от извършване на специализирана теренна проверка на референтния парцел. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната му редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ - отм. считано от 30.03.2018 г., но приложима за разглеждания спор. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. По отношение на процесния парцел са спазени административно производствените правила. Известно е, че нарушението е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни от направените изводи, или когато е нарушено правото на защита на страната. В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото данни, обуславящи извод за допуснато нарушение, не се откриват. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата, е неоснователно. Обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите не е издадена в нарушение на материалния закон. Изводът в горния смисъл следва от това, че констатациите от извършената специализирана теренна проверка напълно се потвърждават от заключението на вещото лице, поради което и това възражение, наведено в жалбата, е неоснователно. Иначе казано, процесните площи правилно са определени като недопустими за подпомагане, респ. изключени от специализирания слой -защото трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали), което в случая не е налице и представлява фактическото основание при констатацията и правното основание за изключването - чл. 8, т. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г., както и че е била установена по-голяма височина на тревостоя от допустимата според чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. Освен това, съдът съобрази, че проверката на физическия блок от страна на вещото лице следва да се извърши само чрез способите, използвани от административния орган за одобряване на окончателния специализиран слой, а не и чрез използването на други източници и информация, различни от използваните от административния орган. В този смисъл решение № 1407 от 31.01.2018 г., по адм. д. № 10655/2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. По съображения, аналогични на горните, а и с оглед чл. 195, ал. 1 ог ГПК, вр. с чл. - 144 АПК, тъй като извънсъдебната експертиза /л. 14 от делото/ не е назначена по настоящото дело, съдът не я кредитира С оглед посоченото по-горе, по отношение на процесния парцел не е допуснато нарушение на материалния закон. Недопустимата площ е законосъобразно определена - от анализа на посочените норми, съпоставени с описаните писмени доказателства, не се установи обжалваната заповед в тази част да е постановена в нарушение на материалния закон. Впрочем констатациите, получени след извършените теренни проверки и актуализацията на специализирания слой ПДП, относно състоянието на заявения парцел, не са били оборени от земеделския производител в производството пред административния орган при подаване на възражението. Те не бяха оборени по надлежния ред и в производството пред съда по оспорване на заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., поради което и законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой, т. е. няма основание да се приеме, че оспорената заповед не е съобразена с приложимия материален закон. По доводите на оспорващия следва да се посочи, че не се установи обжалваната заповед да е постановена в нарушение на материалния закон, приетите за установени фактически обстоятелства съответстват на действителните, поради което твърденията в жалбата за противното са неоснователни. По тези съображения настоящият състав намира, че при постановяване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед този изход на спора и чл. 143, ал. 4 АПК, искането на процесуалния представител на оспорващия земеделски стопанин за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, предвид чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателят ще следва да заплати разноски на Министерството на земеделието, храните и горите, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение последно от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение