Решение № 6411 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2020 г.

Решение № 6411 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2624/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Георгиев подадена чрез процесуален представител адв. Марков, против решение № 9 от 17.01.2020 г. на Административен съд /АС/ – Ямбол, постановено по адм. дело № 390/2019 г. Със същото е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 18/10.09.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ - Ямбол, и е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 100 лева представляваща разноски по делото. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че акта е издаден при изяснена фактическа обстановка. Счита, че в конкретния случай няма неизпълнение на договора, тъй като отглежданите зайкини-майки са отглеждани съгласно изискванията за биологично животновъдство. Излага доводи, че не е представен сертификат поради липса на сертифициращи фирми в Република България, което се дължи на бездействието на компетентните държавни органи. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ. Ответникът – директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Ямбол е бил АУПДВ № 18/10.09.2019 г. на директора на ОД на ДФЗ – гр. Ямбол, с който на М. Георгиев е отказано изцяло изплащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0.0.0950 от 15.04.2016 г. /Договора/ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по същия договор. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 89 от Договора във вр с чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. 9 от Наредба № 14/2015 г. /Наредбата/ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 от ЗПЗП. За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ решаващият съд се приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ. Прието е, че непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ представлява правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане. Изложени са мотиви, че причините за неизпълнението са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства, каквито не са налице. Съдът е счел, че грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологично производство, не е извинителна и не е от категорията на "неочевидни" грешки по чл. 7, пар. 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. на Комисията. Прието е, че щом видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на Регламент /ЕО/ № 834/2007 г., а оценяването на проекта е станало по критериите за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/2014 г., то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата, който е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка съдът е обосновал извод, че имущественото разместване по нищожния договор е лишено от основание и се дължи връщане на полученото /чл. 34 от ЗЗД и чл. 7, пар. 1 от цитирания Регламент за изпълнение/. В заключение съдът е изложил мотиви, че намерението на кандидата за преминаване към биологично производство, представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредбата и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което съгласно чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата изключва правото на второ плащане и обуславя връщане на полученото първо такова с лихвите. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че при съвкупен анализ на събраните доказателства безспорно се установява, че при подаване на заявка за второ плащане, жалбоподателя не е изпълнил договорно и нормативно регламентираното задължение да представи договор за сертифициране на отглежданите от него зайкини-майки. Този факт не се оспорва от ползвателя на помощта, като твърденията му са за бездействие на компетентните държавни органи да приемат нормативна база и да бъдат лицензирани фирми, които да осъществяват сертифицирането на биологично отглеждане на зайкини-майки. В тази връзка следва да се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че причините за непредставянето на съответният сертификат са ирелевантни за спора, освен ако не сочат непреодолима сила или извънредни обстоятелства. В случая по делото не са установени такива обстоятелства с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че при констатирано нарушение на задълженията на ползвателя по чл. 34, ал. 1 от Наредбата, във вр. с Приложение № 7, административния орган е следвало да откаже второ плащане и да изиска връщане на първото ведно с дължимите лихви. Обстоятелствата, поради които в Република България все още няма сертифициращи фирми за отглеждане на зайкини-майки са ирелевантни за спора. В тази връзка доводите, изложени в жалбата до първоинстанционният съд и преповторени в касационната жалба са неоснователни. Същите са обсъдени подробно от първоинстанционният съд. Действително, дейността на администрацията следва да търпи известни критики във връзка с оценяването и одобрението на такива проекти, но в случая, при сключване на договора за отпускане на финансова помощ, кандидата е знаел или е следвало да се информира, че към този момент в Република България не съществуват сертифициращи фирми, за биологично отглеждане на зайкини-майки. Въпреки това, същият е посочил това в своя бизнес план, за което е получил и допълнителни точки при оценяването на проекта му. Правилни са изводите на съда, че този пропуск на кандидата да проучи дали има сертифициращи фирми, още при сключване на процесния договор, не е извинителен и не може да бъде вменен във вина на административния орган. Съгласно чл. 7 параграф 3, алинея първа от Регламент за изпълнение № 809/2014 задължението за възстановяване посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено, поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В тази връзка, следва да се споделят мотивите на АС – Ямбол, че не се касае за грешка на компетентния административен орган, нито се касае за "неочевидна" грешка на бенефициера по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като при подаване на заявлението за кандидатстване и сключване на договора за подпомагане с ДФЗ, ползвателят е знаел, че няма сертифициращи фирми отглеждане на зайкини-майки по биологичен начин, и въпреки това в договора е заложена цел "преминаване към биологично производство", за което кандидата е получил приоритет. Правилни са изводите на съда, че след като проектът е бил оценяван и е получил приоритет по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/2015 г. /преминаване към биологично производство/, а видът на дейността изключва сертифицирането на продуктите като биологични по смисъла на Регламент № 834/2007 г., то сключеният договор се явява с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така сключения договор е нищожен, като нищожността не може да бъде преодоляна по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което се дължи връщане на получената парична сума на основание чл. 34 от ЗЗД и чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014. За пълнота на изложението следва да се добави, че оспореното решение е в съответствие с константната практика на Върховен административен съд по правилното приложение на цитираните разпоредби в подобни случай. /виж. Решение № 14973/06.01.2019 г. по адм. д. № 7079/2019 г.; Решение № 1773/20 по адм. д. № 9864/2019 г.; Решение № 2923/25.02.2020 г. по адм. дело № 11971/2019 г.; Решение № 4641/21.04.2020 г. по адм. дело № 12518/2019 г./ По изложените съображения, решението на Административен съд - Ямбол не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,