Решение № 5140 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2017 г.

Решение № 5140 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г. от гр. П. срещу Решение № 1292 от 25.07.2017 г., постановено по адм. д. № 306 по описа за 2017 г. на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 17-0339-000137 от 16.04.2017 г. на началник група към Областна дирекция на МВР Б., Районно управление (РУ) С. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на Х. В. Г.. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил оплакването за отсъствието на мотиви относно срока на действие на мярката. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 17-0339-000307/21.04.2017 г., поради което необходимостта от приложената ПАМ е отпаднала. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - началник група към Областна дирекция на МВР Б., Районно управление С. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0339-000137 от 16.04.2017 г. на началник група към ОДМВР Б., РУ С. за прилагане на принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца по отношение на Х. В. Г. на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН бл. № 689283/16.04.2017 г., че Г. е управлявал лек автомобил и при извършена проверка е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер алкотест 7510 с фабр. № ARBB 0001 и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Относимите факти и обстоятелства, изпълващи конкретно посочената от административния орган хипотеза по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са констатирани с акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти и обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на автомобила от Г. и отказа му да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, съставляват едновременно и фактическо основание за издаване на оспорената заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Касационният жалбоподател не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Неоснователно е оплакването, че след като издаденото на основание констатациите на контролните органи Наказателно постановление № 17-0339-000307/21.04.2017 г. на началника на РУП към ОДМВР Б., РУ С. е отменено, то и оспорената заповед за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е незаконосъобразна. Съгласно представеното пред касационната инстанция влязло в сила Решение № 2235 от 17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 406/2017 г. на Районен съд - Сандански, наказателното постановление за налагане на административно наказание по ЗДвП е отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка. Поради това и развитите пред касационната инстанция съображения за незаконосъобразност на ПАМ поради отмяна на наказателното постановление са ирелевантни за конкретния правен спор. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на заповедта и оплакванията на касационния жалбоподател в тази насока са неоснователни. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд