Решение № 13272 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2009 г.

Решение № 13272 от 6.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4948/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Паскал Юлев Пасков, от гр. Плевен, против решение № 2 от 20.02.2009 г., постановено по адм. д. № 6452/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Български документи за самоличност" към Столична дирекция "Охранителна полиция" - СДВР оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 2008000176/04.01.2008 г., с която на Паскал Юлев Пасков е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и отказ за издаване на паспорт или заместващ го документ за срок от две години. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган, упълномощен съобразно разпоредбата на чл. 78 от Закона за българските документи за самоличност (понастоящем Закон за българските лични документи - ЗБЛД), в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните норми на ЗБЛД. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя е осъществено фактическото и правното основание за налагане на ограничителната мярка по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД. Посочената норма предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително довеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение от компетентните органи на съответната държава. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени дали да приложи административната мярка във всеки отделен случай. Преценката е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на административния орган да приложи мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД е достатъчно да се установи със съответни документи, че лицето е извършило нарушение на законодателството на друга държава. В настоящия случай законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед са били налице, а именно: изпратена нота от МВнР на Република Сърбия до Посолството на Република България в Република Сърбия. Нотата е препратена до Дирекция консулски отношения на МВнР-България, което от своя страна е уведомило, компетентните орган на МВР. В нотата е посочено, че касаторът е бил лишен от свобода за причиняване на лека телесна повреда. Следователно изводът на първоинстанционния съд, че атакуваният индивидуален административен акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, както и че е в съответствие с материалноправните норми на ЗБЛД, е законосъобразен. Като е направил това заключение съдът правилно е приложил материалния закон Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неспазването на чл. 26 и 35 от АПК от страна на административния орган не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението на тези правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не е допуснато, би могло да се стигне и до друг извод от страна на административния орган. В конкретния случай правото на защита на лицето не е било нарушено, жалбоподателят е имал процесуална възможност да изложи всички доводи и възражения, както и да ангажира, и да поиска събирането на относими доказателства във връзка с тях в хода на съдебното производство, поради което правото му на защита не е нарушено. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,