Решение № 5987 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2013 г.

Решение № 5987 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11711/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Плира" ООД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: град Плевен, улица Георги Кочев № 84, чрез пълномощника му АДД "Балкански и партньори", представлявано от адв. Балкански, срещу решение № 403/26.07.2013 г., постановено по адм. д. 882/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 151103534/14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 431/13.08.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"), в обжалваната част, с която е коригиран и не е признат ДДС за възстановяване за данъчен период месец май 2011 г. в размер на 50038,66 лв. и е определен ДДС за внасяне в размер на 43233,10 лв., както и са определени лихви за забава в размер на 4098,30 лв. и са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - ЗДДС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА в частта, на непризнат ДДС за възстановяване за месец май 2011 г. в размер на 50038,66 лв., както и в частта на доначисления за същия период ДДС за внасяне в размер на 43233,10 лв. и лихви за забава в размер на 4098,30 лв. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба и в съдебното заседание. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, в представен писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 403/26.07.2013 г., постановено по адм. д. 882/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 151103534/14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 431/13.08.2012 г. на ДД "ОУИ", в обжалваната част, с която е начислен ДДС за данъчен период месец май 2011 г. в размер на 53176,16 лв., поради непризната вътреобщностна доставка (ВОД) по фактура 316/30.05.2011 г. на стойност 265880,80 лв., издадена от "Плира" ООД към румънското дружество SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L. Предмет на процесната ВОД са ядки /шам фъстък - 5480 кг, кашу - 4989,60 кг и небелен фъстък - 5000 кг /и кафе /различни разфасовки кафе "Нова Бразилия" от по 100 г 200 г и нес кафе 3 в 1/ и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40095,60 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактура № 246/28.05.2011 г., издадена от "Илком Комерс" ЕООД - гр. София с предмет доставка на стоки-различни видове ядки на обща стойност 200478,00 лв., както и са определени лихви за забава в размер на 4098,30 лв. и са присъдени разноски. Административният съд приема, че оспорваният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, при спазване на процедурата за това, като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. След подробно обсъждане на всички доказателства, решаващият съд обосновава изводите си, че законосъобразно с РА е начислен ДДС и е отказано да бъде признато право на данъчен кредит на ревизираното лице, в резултат на което са му определени допълнителни задължения за ДДС и лихви. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел за установени факти, за които са събрани достатъчно доказателства без да са допуснати процесуални нарушения. Относно непризнатата ВОД, АС е приел, че не са налице законовите предпоставки за признаване на ВОД - не е изпълнено изискването да е безспорно доказано транспортирането на стоката до територията на другата държава-членка (от България до Румъния). Приел е, че установените факти и събраните доказателства, преценявани в тяхната съвкупност, му дават основание да счита, че само наличието на транспортен документ не може да е достатъчно основание и да е доказателство за действително извършен транспорт на стоки от територията на една държава до територията на друга като една от предпоставките за определяне на конкретна доставка като ВОД. Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, АС намира, че събраните и в хода на съдебното производство доказателства не са годни за да установяват реалност на доставката на конкретните стоки по издадената от "Илком Комерс" ЕООД фактура. Представените приемо-предавателни протоколи са били оспорени и не са налице доказателства, които да дават основание да се приеме, че стоките са били предадени, а само по счетоводни данни родово определени вещи не могат да бъдат индивидуализирани и пряко обвързани с процесната фактура. АС е приел за законосъобразен изводът на органа по приходите, че липсват доказателства фактурата, издадена от "Илком Комерс" ЕООД на "Плира" ООД да отразява реално извършена доставка на стоки по смисъла на ЗДДС. Относно непризнат ВОД по фактура 316/30.05.2011 г., съдът правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е доказано транспортиране на процесните стоки до Румъния, като предпоставка за наличието на вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. По делото е налице спор именно по повод установяване изпращането или транспортирането на процесните стоки. АС подробно е обсъдил несъответствията между представените доказателства за осъществен транспорт, ЧМР от 28.05.2011 г., оспорена от органа по приходите, квитанция за платени пътни такси за преминаване на "Дунав мост" в режим "изход", договор за доставка от 28.05.2011 г., показанията на свидетеля Асен Томов Атанасов, собственик на "Мултикам" ООД (издател на ЧМР) и управител на "Симтранс 55" ЕООД (дружеството, което се твърди, че фактически е извършило превоза), която е собственост на дъщерята на Атанасов, заключението по назначената ССЕ. Изводът на АС, че органът по приходите правилно, обосновано и законосъобразно е приел, че липсва извършен ВОД е правилен, но при преценка на доказателствата съдът е следвало да съобрази и следните обстоятелства: През ревизираните данъчни периоди основната дейност, осъществява от "Плира" ООД е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, като спорния ВОД и доставката от "Илком Комерс" ЕООД имат инцидентен характер. Според твърденията на собственика на румънското дружество SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L българският гражданин Анатоли Горанов и на касатора, поради липса на подходящи помещения за съхранение на стоките, същите не са били разтоварвани изобщо в Румъния, а със същите транспортни средства, с които са пристигнали в Румъния веднага са били върнати обратно в България и с тях е осъществена вътреобщностна доставка от страна на SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L към българското дружество "Алкамо" ООД с VIN BG175219105, за което е представена фактура № 2/31.05.2011 г. на стойност 136425,80 евро и ЧМР, изготвено в Гюргево на 31.05.2011 г. Както правилно е отбелязал АС прави впечатление, че искането за представена на документи и писмени обяснения от "Алкамо" ООД е връчено на Митка Боянова Ганчева, в качеството й на преупълномощено лице от пълномощника на дружеството Иво Динков Крумов, който от своя страна е пълномощник на "Илком Комерс" ЕООД - предходен доставчик на "Плира" ООД, като самата Митка Ганчева е упълномощено лице на "Илком Комерс" ЕООД - представлява това дружество, а и към момента на процесната сделка работи по трудово правоотношение в "Илком Комерс" ЕООД. В отговор на така полученото искане от страна на "Алкамо" ООД не са представени каквито и да било доказателства за това къде и кога са разтоварени стоките при получаването им в България, с какви документи са получени, кое е материално-отговорното лице на което са заведени, реализирани ли са в последствие тези стоки. Прави впечатление също, че относно разплащането е представен Споразумителен протокол от 25.07.2011 г. между "Илком комерс" ЕООД, "Плира" ООД и SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L, съгласно който румънското дружество следва да преведе по банков път на "Илком комерс" ЕООД дължимата към него сума от "Плира" ООД по фактура № 246/28.05.2011 г. (по която с процесния РА е отказан данъчен кредит) в размер на 240573.60 лв., а на "Плира" ООД следва да преведе разликата от 25307.01 лв. от представените банкови извлечения от сметките на SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L и "Илком комерс" ЕООД на 3.08.2011 г. по сметка на румънското дружество са внесени на каса 240600.00 лв. от Ирена Дочева от името на "Алкамо" ООД по фактура 2/31.02.2011 г. На същата дата SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L е наредил вътрешнобанков превод на 240573.60 лв. по банкова сметка на "Илком комерс" ЕООД в същата банка на основание Споразумителния протокол и на същата дата, същото лице Ирена Дочева тегли на каса от името на "Илком комерс" ЕООД сумата от 240500.00 лв. В хода на производството от "Плира" ООД в несъстоятелност са представени нотариално заверено пълномощно рег. № 2640/27.07.2010 г., по силата на което Ирена Дочева е била преупълномощена от лицето Иво Динков Крумов да представлява "Илком Комерс" ЕООД, нотариално заверено пълномощно рег. № 830/2.203.2010 г. по силата, на което Иво Динков Крумов е бил упълномощен от управителя на "Илком Комерс" ЕООД - Николай Павлов Георгиев да представлява дружеството в това число и с право да преупълномощава трети лица, както и нотариално заверена декларация рег. № 3483 от 19.03.2013 г. на управителя на "Илком комерс" ЕООД - Николай Павлов Георгиев за изрично потвърждаване на действията на пълномощника Ирена Дочева, извършени във връзка с продажбата на сурови ядки по фактура № 246/28.05.2011 г., издадена от "Илком Комерс". Взаимоотношенията между трите дружества и действията на техните представители от гледна точка на наличие на свързаност между тези лица са предмет на подробен анализ от органа по приходите. При преценка на извършените стопански операции се налага изводът, че липсва всякаква икономическа логика в това, процесните стоки да бъдат продавани през няколко дружества и да бъдат превозвани от България до Румъния и на същия ден, без да бъдат разтоварвани да бъдат върнати обратно в България и продадени на "Алкамо" ООД. Още повече, че "Алкамо" ООД и доставчикът на "Плира" ООД по процесната фактура 246/28.05.2011 г. - "Илком комерс" ООД се представляват от едни и същи пълномощници. Логиката на банковите транзакции води до извод за симулативност на разплащането по фактурите, както и на доставките по процесните фактури. Касационната инстанция намира, че към фактите по настоящото производство е възможно да бъде отнесена и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуване на Шеста Директива принципите на 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/EO на Съвета от 17 октомври 2000 г., независимо, че спорните отношения са осъществени при действието на Директива на Съвета 112/2006/ от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност доколкото не са променени основни понятия и правни конструкции. Според Решение от 20 юни 2013 г. на СЕС по дело Paul Newey, С-653/11, договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на доставката. "Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство, което следва да се прецени от националната юрисдикция." В настоящия случай от съдържанието на договорените доставки може да се приеме, че договорните клаузи не отразяват икономическата действителност и съгласието е постигнато единствено с цел получаване на данъчно предимство, което правилно е преценено от първоинстанционният съд като липса на реална доставка. определяща договора и допълнителното споразумение към него като облагаема доставка с право на приспадане, макар и с различни мотиви. Осъществените стопански операции са напълно изкуствени и имат като основен икономически резултат упражняване на право на приспадане на данъчен кредит и прилагане на нулева данъчна ставка за ВОД. Допълнително следва да бъде посочено, че според решение от 21 февруари 2008 г. на СЕС по дело Part Service Srl, С-425/06 е допустимо националният съд да тълкува действителните отношения между ревизираното лице и неговите съконтрахенти за установяване на данъчните му задължения, което на практика и представлява обосновката на извода, че "Плира" ООД няма право на приспадане на данъчен кредит по фактура 246/28.05.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД и да приложи 0 % ДДС по фактура № 316/30.05.2011 г. по фактура към SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L С оглед на тези установени факти настоящият съдебен състав намира, че не логично извършването на така документираните стопански операции и споделя извода на органа по приходите, че представените документи процесната фактура и международна товарителница CMR относно ВОД към SK "LEO SKIN COMERT" S. R. L са съставени с цел симулация на ВОД. Макар и с различни мотиви АС - Велико Търново правилно не е кредитирал тези документи. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 246/28.05.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД, АС правилно е стигнал до извод, че не е доказано предаването на родово-определените вещи, предмет на доставката, след като приемо-предавателният протокол е бил оспорен. Правилно АС е посочил, че само по счетоводни записвания родово определени вещи не могат да бъдат индивидуализирани и пряко обвързани с процесната фактура, а притежанието на фактура само по себе си не е достатъчно, за да се считат за доказани отразените в нея обстоятелства и правилно е отхвърлил жалбата и в тази част. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводите за липса на доставка по фактура № 246/28.05.2011 г., издадена от "Илком комерс" ЕООД и начисляване на ДДС за същата тази стока, в резултат на непризнатия ВОД са в пряко противоречие един с друг и водят до двойно начисляване на данъка, което е в противоречие с принципа на данъчния неутралитет. Предмет на двете процесни фактури са един и същ вид стоки, но като се има предвид, че това са родово определени вещи и при липса на доказателства, които да ги индивидуализират, като сертификати за произход и за качество или за транспортирането им, не може да се установи, че това са същите стоки, а единствено че са от същия вид и количество. Тъй като е достигнал до същия резултат решението административния съд е следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание, при първоинстанционното разглеждане на спора са му присъдени разноски за юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,